Разпореждане № 14464 от 03.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14464 гр. София , 03.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно гражданско дело № 20211110149654 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по подадено Заявление вх. № 45716/26.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от П.К.Б. ООД срещу Б. СТ. Б. са следните суми: сумата от 2832,10 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №303371470/13.07.2018гг. ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, договорно възнаграждение в размер на 897,23 за периода от 20.10.2018г.27.08.2019г., 2062,50лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги, сумата от 30лв. – такси по Тарифа за извънъсдебно събиране на вземането, сумата от 327,84лв. лихва за забава ца периода от 21.08.2018г.-27.08.2019г., законна лихва в размер на 976,60лв. за периода от 27.08.2019г. до 26.08.2020г.,и разноски по делото, а именно: 142,53 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса „допълнителни услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 1 услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно.

В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски кредит,то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.

В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.

Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса 2 за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 2062,50лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредиг/ЗПК/.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.

Заявителят претендира и сумата от 30лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси", извън и над размера на законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от П.К.Б. ЕООД срещу Б. СТ. Б. в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2062,50 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнители услуги, както и за сумата от 30лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в 3 едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4