Решение № 2295 от 10.11.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2295

Добрич, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700378 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от И. Ж. П., [ЕГН], адрес гр. Добрич, [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 32, подадена чрез адв. С. К., ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1301011/ 15.07.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към Сектор Пътна полиция ОДМВР – Добрич, с която е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Оспорващият настоява атакувания административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът – Младши автоконтрольор към Сектор Пътна полиция ОДМВР – Добрич, потвърди наличието на положителен резултат за наркотични вещества при извършеното изследване на И. Ж. П..

Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалваните административни актове, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МРС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбата е процесуално допустима. Оспорващият е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването му.

Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 15.07.2025 г. и подадена жалба в регистратурата на съда на 21.07.2025 г.

Обжалваната заповед е валиден административен акт, като издадеен от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Атакуваната заповед е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната ѝ като незаконосъобразна.

По отношение на съответствието на обжалвания акт с материалния закон:

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на И. Ж. П. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че на 15.07.2024 г., около 12,40 ч. в с. Стожер, община Добрич, по [улица], на влизане в бензиностнация Виста ойл управлява влекач марка Волво ФХ с рег. № ТХ 3491 АН, с прикачено към него полуремарке ЛАГ с рег. № ТХ 6426 ЕХ, след употреба на наркотични вещества, констатирано с техническо средство Дръг тест 5000 с инвентарен номер ARNС-0021 с положителна проба за наркотични вещества - бензодиазепини. Издаден е талон за медицинско изследване № 096747 от 15.07.2025 г. и е взета биологична проба с лаб.номера 16811, 16812 за химико-токсикологичен анализ.

За констатираното нарушение е съставен Акт № 3353557 за установено административно нарушение от 15.07.2025 г.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, установените стойности са определящи.

Спорно в това производство е управлявано ли е МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества.

По делото е представено Постановление, рег. № 851000-20929/14.10.2025 г. на Районна прокуратура – Добрич, Териториално отделение – Балчик, в което е констатиран резултата от изготвената съдебно-химическа експертиза с № Е 429/18.09.2025 г., изготвена от ВМА-МБАЛ - Варна, който е отрицателен за наркотични вещества и техни метаболити, вкл. бензодиазепани.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят посочва в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.“ Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителните административни мерки при липсата на безспорно установяване на нарушението.

С оглед изложеното настоящият състав счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. В този смисъл принудителната административна мярка подлежи на отмяна, тъй като не са съобразени с материалноправните разпоредби.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса - 10 лв., и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По делото не се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1301011/ 15.07.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към Сектор Пътна полиция ОДМВР – Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич да заплати на И. Ж. П., [ЕГН], адрес гр. Добрич, [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 32 сумата от 1 010 лв. (хиляда лева и десет ст.), представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: