Определение № 7862 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7862 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514187 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №333818/14.10.2025 г., подадена от С. В., представляван от адв. М.Д., срещу Определение №40401/30.09.2025 г., постановено по гр. д. №5777/2025 г. по описа на 47-ми състав.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е изменил постановеното по делото Решение №15490/13.08.2025 г. като го е допълнил в частта за разноските и е осъдил С. Г. В. да заплати на „Вива Кредит“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПк сумата от 425 лв., представляваща сторени по делото разноски в хора на първоинстанционното производство.

В частната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено определение, с което молбата на „Вива Кредит“ АД за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение. На първо място, жалбоподателят излага, че с постановеното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил в цялост предявения от „Вива Кредит“ АД срещу С. В. осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лв., представляваща неплатена главница по сключен между страните Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г. Излага, че с решението процесния договор е прогласен за нищожен, а той е осъден да заплати сумата от 1000 лв., представляваща чистата стойност по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.

Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че е отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД и е присъдил разноски в полза на ищеца. Сочи, че разноските са присъдени по непредявен от ищеца иск по чл. 23 ЗПК. При условията на евентуалност, ако съдът намери, че разноски на ищеца по първоначалния иск се дължат, 1 поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответно на действителната фактическа и правна сложност не делото, както и на извършените процесуални действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Вива Кредит“ АД.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за този краен извод на съда са следните.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от „Вива Кредит“ АД срещу С. Г. В. осъдителни искове за заплащане на вземания по договор за кредит. В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, а в условията на евентуалност – на отделни негови клаузи.

С постановеното по делото Решение №15490/13.08.2025 г., постановено по гр. д. №577/2025 г. районният съд е приел договорът за потребителен кредит за недействителен поради противоречие с императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намерил е, че предявеният на договорно основание осъдителен иск следва да бъде отхвърлен, но предвид директно приложимата разпоредба на чл. 23 ЗПК потребителят следва да бъде осъден да заплати чистата стойност по кредита.

В действителност районният е отхвърлил предявеният от „Вива Кредит“ осъдителен иск на договорно основание, но от друга, е осъдил С. В. на основание чл. 23 да заплати сумата от 1000 лв., представляваща чистата стойност по кредита, предоставен по сключения между страните договор. В този смисъл правилно са присъдени разноски на ищеца по първоначално предявения иск съобразно уважената част от неговата претенция, макар и на специалното извъндоговорно основание, уредено в чл. 23 ЗПК.

Ето защо, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I I - ж въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА Определение №40401/30.09.2025 г., постановено по гр. д. №577/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 47- ми състав.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3