Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2477/2025
Вид
Решение № 435
Подписан
22.01.2026
Състав
Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20251100102477 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск, предявен от И. З. П. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

Ищецът твърди, че е сключил с “Юробанк България” АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32210 от 20.12.2007 г. В чл. 1, ал. 1 се предвиждало, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 58 000 eвро, по курс “купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 банката предоставяла на разположение на кредитополучателя по негова специално открита за целта банкова сметка в евро сумата от 58 000 евро във валута евро след “служебно превалутиране”. Съгласно чл. 6, ал. 2 кредитополучателят погасявал кредита в швейцарски франкове. В договора за кредит не бил посочен размерът на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове. Съгласно чл. 22, ал. 1 кредитополучателят носил за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лева/евро и повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро, както и всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове. Съгласно чл. 2 от договора реално предоставената от банката и усвоена от ищеца сума била 58 000 евро. След сключване на договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, банката преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то било погасявано от ищеца в тази валута. За да избегне принудително изпълнение, ищецът плащал на банката увеличените месечни вноски и на 13.02.2014 г. направил пълно предсрочно погасяване на кредита. Общо платената сума по договора за погасяване на кредита била на обща стойност 105 565,26 евро.

Клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора, които предвиждат задължение на кредитополучателя да изплаща кредита в швейцарски франкове и прехвърлят върху него валутния риск от промяната на курса на тази валута спрямо националната, били неравноправни и нищожни на основание чл. 143 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД, тъй като уреждали основния предмет на договора за кредит, то договорът според ищеца бил 1 нищожен в цялост. Позовава се на решение по т. д. № 1060/2022 г. на I т. о. на ВКС и С117/23 на СЕС. Неясни и неравноправни били клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал.

2 от процесния договор. С тях се прехвърлял валутния риск изцяло върху кредитополучателя. Създавала се значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните. Всички оспорени клаузи следвало да се разглеждат като група уговорки, които определят основния предмет на договора. Доколкото неравноправните клаузи съставлявали основния предмет на договора, след премахването им договорът не можел да продължи да се изпълнява и съответно недействителността им влечала до недействителност на целия договор. Не следвало посочените клаузи поради изложеното да се заместват от диспозитивни норми, като се позовава на практика СЕС. Обявяването на договор за недействителен имало реституционен ефект и всяка страна дължала на другата това, което е получила без основание, т. е. отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай при договор за кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, банката имала право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане, а потребителят имал право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума.

В случая ищецът е получил от банката 58 000 и е платил на банката под формата на месечни вноски, пълно предсрочно погасяване на кредита, такси и други разходи суми на обща стойност 105 565,26 евро, с които е върнал на банката цялата получена сума по нищожния договор и е платил без правно основание 47 565,26 евро. Ето защо моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 47 565,26 евро, като платена по нищожния договор над получената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Сочи банкова сметка – IBAN: BG******** при Банка ДСК.

Ответникът подава отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер, като ги намира за неоснователни и недоказани. Сключените с кредитополучателя договори за кредит били валидни и отговаряли на законовите изисквания. Банката изпълнявала клаузите на договорите на база съгласието на ищеца при индивидуално договаряне в рамките на нормативната уредба.

Банката не могла да прогнозира промяната на валутния курс на франка. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на имот от 20.12.2007 г. със срок 35 години. На 13.01.2014 г. бил сключен нов договор з рефинансиране, с който бил погасен договорът от 2007 г. Рефинансиращият кредит бил погасен 2021 г. С него главницата по кредита от 2007 г била намалена с 3 000 швейцарски франка, а договорната лихва първите 6 месеца била 0 %. С оглед договора от 2007 г. ищецът завел гр. д. № 26938/2012 г. пред СРС, като след сключването на договора от 2014 г. се отказал от предявените искове. При евентуалност се иска да се приемат всички допълнителни уговорки и преференции за нищожни поради липса на съгласие. Нямало доказателства, че при сключването на договора 2007 г. ищецът бил действал като потребител. Банката действала добросъвестно и изложила всички обстоятелства по договора, които знаела към момента на сключването. Договорите за кредит били индивидуално договорени. Ищецът можело да не ги сключва и усвоява.

Необосновано било, че поради промяна в курса на франка задължението на ищеца се увеличило и било извършено надплащане. Прави възражение за прихващане с всички суми по договорите за кредит, които са опростени на ищеца. Позовава се на решение по т. д. № 657/2021 г. на II т. о. на ВКС. Счита, че договорът не е недействителен в цялост. Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Счита, че практиката цитирана в исковата молба не е релевантна.

Определението по С-117.23 на СЕС не налагало промяна на националната практика , че договорите във франкове са валидни, като само отделни техни части са нищожни като неравноправни. Позовава се и на чл. 146, ал. 5 ЗЗП и смята ,че съдът следва да направи всичко възможно, за да не бъде прогласен целият договор за недействителен. Прави възражение за давност. Всички суми платени 3/5 години преди датата на исковата молба 2 били погасени по давност. Моли при отчитано на направеното възражение за давност да се съобрази и воденото гр. д. през 2012 г. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С протоколно определение от 07.11.2025 г. е допуснато увеличение на основание чл.

214 ГПК на размера на предявения иск от 47565,26 евро на 48636,59 евро.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 34 ЗЗД.

С определение от 30.07.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че страните са в облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32210 от 20.12.2007 г., че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 58 000 eвро, по курс “купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита, както и, че кредитът е бил предсрочно погасен 2014 г.

Представен е по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L от 20.12.2007 г., сключен от Юробанк И Еф Джи България /чийто правоприемник е ищецът/ и И. З. П. /кредитополучател/. Договорът е сключен за срок от 420 месеца от датата на усвояването. В чл. 1, ал. 1 от договора страните са уговорили следното: „Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 58 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор.“ В Ал. 3 на чл. 1 е предвидено, че: „В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.“ В чл. 2 е уговорено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя И. П. в същата банка. Съгласно ал. 3 на чл. 2 усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро.

Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5 %.

Съгласно чл. 6 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, Приложение 2 към договора. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране на средствата в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи“ АД за 3 швейцарски франк към лева/евро. В чл. 6, ал. 4 от договора е уговорено, че курс „продава“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официален курс „купува“ за евро към лева на банката, разделен на официален курс продава за швейцарския франк към лева на банката за съответния ден.

На 17.05.2012 г. И. З. Петков е предявил иск за надвзети суми за курсови разлики по процесния договор за кредит в размер 6 689 лв. с твърдения, че се дължи връщане на сумите в евро, като се иска да се обявят т. 4.1 до т. 4.10 от клаузите в договора за нищожни, които предвиждат преизчисляване и погасяване на кредита в швейцарски франкове, както и иск за сумата от 6641 лв. за надвзети лихви във връзка с възможностите банката едностранно да увеличава лихвата чрез промяна на БЛП. Образувано е гр. д. № 26938/2012 г. на СРС, като с уточнителна молба с вх. от 31.05.2013 г. /л. 128/ от делото И. П. е уточнил, че се позовава на нищожност на чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит.

Установява се, че на 13.01.2014 г. между Юробанк България АД и И. З. П. е сключен договор за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № 64943. С договора банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 146 100 лв. за рефинансиране на кредит HL 32210, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.