Решение № 136 от 11.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. К., 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320102105 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно член 79 от ЗЗД и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. чл. 415, ал.

1, т. 3 от ГПК

Ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на Районен съд- К. в разпореждане по ч.гр.д. № 1843/2024 г., предявява осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, след отхвърляне на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника - ответник С. П. К., за осъждането й да заплати на ищеца сумите по договор за паричен заем № 697996, сключен на 29.11.2021 г. с „Креди Йес“ ООД.

Твърди се, че на 29.11.2021 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (заемодател), от една страна и С. П. К. (заемател) от друга, е подписан договор за паричен заем № 697996, с чиста стойност в размер на 500 лв. (петстотин лева). Договорът бил с уговорен брой 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 106 лв. (сто и шест лева). Първата падежна дата била на 29.12.2021 г. Последната вноска била уговорена на 29.09.2022 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период, била в размер на 596.06 лева. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение постъпили плащания в общ размер на 318 лева.

Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по 1 сключенид Договор за паричен заем № 697996.

На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (като цедент) цедирало вземането си по гореописания договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (като цесионер). Съгласно договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърлило на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за паричен заем, които са подробно описани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В предмета на сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по договор за паричен заем № 697996, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и С. П. К.. Придобитото от ищеца съгласно приложение № 1 вземане възлизало на 778.68 лв. (седемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), от които 366.78 лв.

(триста шестдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) непогасена главница, 50.45 лв. (петдесет лева и четиридесет и пет стотинки) договорна (възнаградителна) лихва и неустойка в размер на 36145 лв. (триста шестдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки).

Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения договор за потребителски кредит били с настъпил падеж и съгласно чл. 84; ал.1 от ЗЗД кредитополучателят изпаднал/а в забава.

Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024г., предишният кредитор (цедентът) „КРЕДИ ЙЕС“ ООД упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, които „КРЕДИ ЙЕС“ ООД цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, изпратило чрез препоръчана поща до длъжника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка, удостоверяваща получаването на писмото, била приложена към настоящата молба.

В случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, представя с исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.

Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).

Към момента на подаване на исковата молба, претендираното 2 задължение не било погасено, от което произтичал правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди С. П. К. да плати „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата общо 778.68 лева от които: сумата от 366.78 лева представляваща главница, сумата от 50.45 лева, представляваща възнаградителна лихва, неустойка в размер на 631.45 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 ГПК от 15.10.2024г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски по делото.

Ответникът С. П. К. в едномесечния срок не е подала писмен отговор. В насроченото съдебно заседание заявява, че признава всичко, желае да плати, но в момента няма възможност, тъй като отглежда малко дете сама.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, размера на задълженията по него, падежа на настъпването на изискуемост на вземанията, валидно възникнало прехвърляне на вземането от кредитора на ищеца и факта, че цесията е съобщена на длъжника.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията му за нищожност на договора.

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че праводателят на ищеца, дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и ответницата С. П. К. са сключили договор за паричен заем № 697996 от 29.11.2021 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сума в размер на 500 лева на същата дата. Получаването на сумата е безспорно и се признава от двете страни в процеса. В чл. 3 са посочени съществените условия по заема: размер на заема – 500 лева; размер на погасителна вноска – 59.61 лева; ден на плащане – 29-о число; вид вноска – месечна; ГПР – 48.195%; брой вноски – 10; месечен лихвен процент – 3.330%; дата на първо плащане – 29.12.2021 г.; обезпечение, да (посочено в чл. 6); дата на последно плащане – 29.09.2022 г.; такса за усвояване – няма; обща сума за плащане – 596.06 лева. В чл. 6 страните са уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с две обезпечения – гарант/и отговарящ/и на изискванията по чл. 10 ал.2 т.1 от общите условия и с едно от посочените в същата разпоредба обезпечения по избор за заемателя, а именно: 1) Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10 ал.2 т.3 от общите условия; 2) Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.2 т.2 от общите условия; 3) Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2 т.4 от общите условия; 4) Ценна книга издадена в полза на заемателя. С клаузата на чл. 8 от договора, ищецът е декларирал, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, то заемателя дължи на заемодателя 3 неустойка в размер на 463.94 лева, платима разсрочено съгласно посоченото в погасителния план. В погасителния план е посочено, че месечната погасителна вноска по договорената неустойка е в размер на 46.39 лева, а месечната погасителна вноска по договора заедно с разсрочената неустойка е в размер на106.00 лева.

По делото се твърди, че ответницата е извършила плащане на сума общо в размер на 318.00 лева, признание, което представлява неизгоден за ищеца факт, доколкото ответницата не представя доказателства за плащане по процесния договор.

На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (като цедент) цедира вземането си спрямо ответницата на ищеца в процеса. На ответницата е връчено уведомление за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД с известие за доставяне и ответницата е била уведомена за новия кредитор на 12.03.2024 г.

С разпореждане № 2540 от 16.10.2024 г. по ЧГрД № 1834/2024 г. по описа на КрлРС е отхвърлено заявлението на ищеца, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, за процесните суми и на ищеца е указано, че може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на разпореждането в законна сила, като ползва платената в заповедното производство държавна такса.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установените факти, съдът намира предявения иск за частично основателен по следните съображения:

По основателността на иска на наведените основания:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Между праводателя на ищеца и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора.

Ответницата се е задължил да върне заетата сума по уговорения в договора начин и в уговорените размери.

Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон 4 ЗПК.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, за въвеждане разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, като при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на посочената директива, изложени в съображения 19, 24 и 31, установяващи изискванията за предоставяне на пълна и изчерпателна информация на заемателите, включваща всички техни задължения, размерът на годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. При тълкуване на посочените разпоредби, следва да се приеме, че нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.