Решение № 6212 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6212 гр. С, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110100753 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

21.04.2023 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕДа, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 753/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от В. М. Г. срещу УМБАЛ „СИР ЕАД (с предишна търговска фирма Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести „СС“ ЕАД), като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на трудов договор № 236 б/30.07.2018 г. за длъжността „Главна медицинска сестра“, който бил сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ – до провеждане на конкурс.

Поддържа, че била участвала в конкурс, като на 21.11.2018 г. била уведомена, че била класирана на първо място. Навежда доводи, че с допълнително споразумение № 683/21.11.2018 г. бил сключен нов трудов договор, като било възникнало трудово правоотношение въз основа на спечеления конкурс. Сочи, че от ответника не била издадена заповед за прекратяване на съществувалото до този момент трудово правоотношение.

1

Излага съображения по отношение на характера на допълнителното споразумение, като сочи, че запазвала длъжността си до провеждане на нов конкурс след три години за заеманата длъжност. Твърди, че докато се намирала в болничен за периода 15.11.2021 г. до 21.11.2021 г. била получила писмо от 16.11.2021 г., с което й била връчена Заповед № 716/08.11.2021 г., която била издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, като от заповедта узнала, че трудовото правоотношение се прекратявало считано от 22.11.2021 г., а основанието бил изтичане на уговорения срок по трудовия договор. Поддържа, че издадената уволнителна заповед била незаконосъобразна, тъй като както към момента на заповедта, така и към момента на подаването на исковата молба не бил обявен конкурс за заемане на длъжността „Главна медицинска сестра“. Инвокира доводи, че трудовият договор от 30.07.2018 г. бил прекратен по силата на закона, а нямало заповед за прекратяване на допълнителното споразумение от 21.11.2018 г. Сочи, че от уволнителната заповед не ставало ясно точно кое правоотношение се прекратява, поради което прави извод за немотивираност на заповедта. Освен това в заповедта се сочело, че се прекратява трудов договор № 236/30.07.2018 г., какъвто не била сключвала, тъй като бил сключен трудов договор № 236 б/30.07.2018 г. за длъжността „Главна медицинска сестра“. Твърди, че допълнителното споразумение имало характер на нов трудов договор. Поддържа, че към момента на издаването на уволнителната заповед не бил изтекъл тригодишният срок за длъжността и не бил обявяван нов конкурс. Развива доводи, че била освободена от работодателя, тъй като била „неудобен“ служител, тъй като била председател на работническата синдикална конфедерация „НКН“, а освен това била председател на контролния съвет на Синдиката на българските медицински специалисти, като сочи, че единствената цел е да се покаже на останалите работници и служители, че техните трудови отношения не са от значение и трудовото законодателство се прилага както е удобно, което обосновава. Прави извод, че се ползвала с предварителна закрила по чл. 333 КТ, като председател на „НКТ“, а отделно от това страдала от онкозаболяване, за което не било искано съгласието на Инспекцията по труда, така и на синдикалната организация.

Евентуално сочи, че ако не се ползва с предварителна закрила, то тригодишният срок за прекратяването на трудовото правоотношение изтичал на 05.12.2021 г., което аргументира.

Твърди, че в случая е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, за което прави обосновка от фактическа и правна страна, като освен това била налице дискриминация по признака „лично положение“. Поддържа, че тъй като уволнението било незаконно се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 21021,00 лева за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г., което било определено на базата на БТВ за последния пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението – м.10.2021 г., като възнаграждението било в размер на 3503,50 лева. Навежда доводи, че се дължало и обезщетение в размер на една брутна работна заплата от ответника в размер на 3503,50 лева, поради неспазен срок на предизвестието, както и сумата от 796,25 лева – незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2020 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, както и присъждане на претендираните обезщетения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди, че длъжността „Главна медицинска сестра“ била конкурсна длъжност, която се заемала за срок до 3 години след проведен конкурс по чл. 90 и сл. КТ. Поддържа, че ищцата била постъпила на длъжността както твърдяла – по трудов договор до конкурс, а след това въз основа на конкурс, като трудовият договор изтичал на 21.11.2021 г. – ден неделя. Навежда доводи, че с процесната уволнителната заповед, ищцата е била уведомена, че считано от 22.11.2021 г. трудовото правоотношение се прекратява, поради изтичане на срока на длъжността, която била конкурсна. Развива съображения, че са били налице предпоставките за приложение на правилото на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

2

Аргументира, че освен това ищцата имала възможност, съобразно правилата на КТ да подаде заявление до работодателя да бъде назначена на длъжността до провеждането на конкурс, което не била сторила. Твърди, че уволнителната заповед е законосъобразна, което обосновава. Инвокира доводи, че закрилата по чл. 333 КТ не се прилагала при уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Поддържа, че с оглед ангажираните доказателства по делото нямало данни да е налице злоупотреба с право или дискриминация на твърдения от ищеца признак „лично положение“, като сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение изобщо не касаело синдикалната дейност на ищцата, а освен това към момента на прекратяване на правоотношението между ответника и синдиката нямало КТД, в който ищцата да заема ръководна длъжност. Излага съображения за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за неспазения срок за предизвестие, тъй като в случая такъв не се дължал, а трудовото правоотношение се прекратявало изтичането на срока. Твърди, че на ищцата й е заплатено претендираното обезщетение за 5 дни годишен отпуск 2020 г. Иска отхвърляне на предявените искове.

С Разпореждане от 05.04.2022 г., постановено по гр. д. № 753/2022 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав е върната исковата молба в частта по предявения иск за установяване, че клаузите залегнали в трудово договор № 236/30.07.2018 г. са считат за неразделна част от Допълнително споразумение № 683/21.11.2018 г. Разпореждането е потвърдено с Определение от 5859/21.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 4855/2022 г. по описа на СГС, като същото е недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50353/04.10.2022 г. по описа на ВКС по ч. гр. д. № 3356/2022 г., I V Г. О. Следователно разпореждането e влязло в сила.

С Протоколно определение от 23.03.2023 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал обективно изменение на предявените осъдително искове, като искът по чл. 225, ал.

1 КТ се счита предявен за сумата от 11408,82 лева, искът по чл. 220, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата то 1901,47 лева, а претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявена за сумата от 452,75 лева, като на основание чл. 232 ГПК производството е прекратено за разликата по предявените искове до първоначално предявените размери.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. От фактическа страна.

Представен е Трудов договор № 236Б/30.07.2018 г., като се установява, че на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 КТ е възникнало трудово правоотношение между страните, за длъжността „главна медицинска сестра“, със срок – до провеждането на конкурс.

От Допълнително споразумение № 653/21.11.2018 г., сключено между страните се изяснява, че ищцата е назначена на длъжността „главна медицинска сестра“ със срок от три години от 21.11.2018 г.

Приложена е Заповед № 716.08.11.2021 г., като се установява, че е прекратено трудовото правоотношение между МБАЛББ „Св. С“ ЕАД и В. М. Г. за длъжността „Главна медицинска сестра“ на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Представена е регистрационна карта на ищеца от „Агенция по заетостта“, дирекция „Бюро по труда“ с дата на регистрация от 29.11.2022 г.

Приложено е Експертно решение № 1050/29.03.2021 г. (влязло в сила на 28.04.2021 г.), като се изяснява, че В. М. Г. е преосвидетелствана с 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Горен външен квадрант на млечна жлеза“, при общо заболяване „Карцином на дясна млечна жлеза“.

От Болничен лист № Е20201959710 се установява, че В. М. Г. е била в отпуск, поради общо заболяване за периода от 08.11.2021 г. до 14.11.2021 г.

3

От Болничен лист № Е20201959733 се установява, че В. М. Г. е била в отпуск, поради общо заболяване за периода от 15.11.2021 г. до 21.11.2021 г.

Представено е Решение № 3/29.12.2020 г., постановено по ф. д. № 2/2019 г. по описа на ОС – гр. Перник, като се изяснява, че в регистъра на синдикалните и работодателските организации, при ОС-гр. Перник е вписана синдикалната организация „Национална конфедерация на труда НКТ“, чийто председател е В. М. Г..

Приложено е Решение № 1/08.02.2021 г., постановено по ф. д. № 2/2020 г., като се установява, че в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е вписана синдикалната организация „Национална конфедерация на труда НКТ“. Като е допусната поправка на ОФГ, като в Решение № 3/29.12.2020 г., постановено по ф. д. № 2/2019 г. по описа на ОС – гр. Перник – годината се чете „2020“

От Решение № 5/28.11.2019 г., постановено по ф. д. № 3/2019 г. се изяснява, че в регистъра на синдикалните и работодателските организации, при ОС-гр. Перник е вписана синдикалната организация „Синдикат на българските медицински специалисти“, чийто председател на контролния съвет е В. М. Г..

От справка извършена по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се изяснява, че е налице същинско преобразуване на ответника – чрез вливане, като последният е Университетска многопрофилна болница за активно лечение „СИР ЕАД (с предишна търговска фирма Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести „СС“ ЕАД).

В открито съдебно заседание от 13.02.2023 г., съдът на основание чл. 183 ГПК е извършил констатация от трудовата книжка на ищцата, като последното вписване в същата е било извършено от ответника, като е посочено, че трудовото възнаграждение е в размер на 1300,00 лева, като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.

347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.

Прието е заключението на ССчЕ и допълнително ССчЕ, като се изяснява, че размера на БТВ на ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 1612,00 лева, съответно с размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 9675,86 лева. В допълнителното заключение, експертът е посочил, че размера на БТВ за пълен отработен месец е за м.02.2021 г., което е в размер на 1901,47 лева, състоящо се от основна заплата в размер на 1300,00 лева, както и сумата от 299,00 лева – с оглед възнаграждение за прослужено време и допълнително възнаграждение в размер на 302,47 лева. В откритите съдебни заседание от 13.02.2023 г. и 23.03.2023 г., вещото лице подборно е изяснило как е достигнало до изводите си, като е посочило, че са съобразени всички фишове по делото, съответно месец октомври не бил пълен, тъй като имало 18 работни дни, като сочи наличието на 3 дни отпуск. Уточнено е, че м.02. има 20 работни дни, които били отработени от ищцата, като е изяснено, че в основното заключение изчисленията на 6 БТВ е направено но от датата 22.11.2021 г. – след прекратяване на трудовото правоотношение.