Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1202 от 28.05.2013, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2096/2010
Вид
Решение № 1202
Подписан
28.05.2013
Състав
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 110, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 22 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Пловдив,

28 май 2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ

СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесетата година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря М.Г., и прокурора

Борис Михов, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2096/2010г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалба на „РЕМОНТСТРОЙ" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Понеделник пазар" № 3а, представлявано от А.

И. Н. против Ревизионен акт № *********/14.07.2010г., издаден от Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.

Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 674/02.09.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив /ново наименование Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/, в обжалваната част, за непризнат данъчен кредит в размер на 37 271,96 лв. и лихва в размер на 10 314,23 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2007г. и 2008г. съответно в размер на 56 401,47 лв. и 18 635,98 лв., ведно с начислените лихви съответно на стойност 16 755,68 лв. и 2 762,30 лв.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на материално-правните норми. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ“

/понастоящем с ново наименование Дирекция „ОДОП“/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъж­дане на следващо се юрисконсултско възнаграждение.

Според прокурора жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със ЗВР № 1000336/03.02.2010г. /л.321/ на Началник сектор “Ревизии” Дирекция “Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив, надлежно упълномощен със Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., изменена със Заповед № РД-09-139/17.02.2010г. на Териториалния директор на ТД на НАП, гр. Пловдив.

Ревизията е със следния обхват:

1.

Корпоративен данък за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2008г.

2. ДДС за данъчен период 01.01.2008г.-31.12.2008г.

Срокът за извършване на ревизията е бил определен до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което връчване е било надлежно извършено на 09.02.2010г.

Въз основна на направени искания със ЗВР № 1001131/07.04.2010г. и ЗВР № 1001483/05.05.2010г., срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 09.06.2010г.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил съставен РД № 1001483/21.06.2010г.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1001483/23.06.2010г. /л.245/ Ф. К. на длъжност гл. инспектор по приходите е бил определена за компетентен орган по издаването на ревизионния акт.

В законоустановения срок е бил издаден Ревизионен акт (РА) под № *********/14.07.2010г. /л. 193 и сл./ Против ревизионния акт е била подадена жалба до Директора на Дирекция “ОУИ, /понастоящем “ОДОП”/ гр. Пловдив, който със свое решение под № 674/02.09.2010г. е потвърдил РА в обжалваната част, за непризнат данъчен кредит в размер на 37271,96 лв. и лихва в размер на 10314,23 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2007г. и 2008г. съответно в размер на 56401,47 лв. и 18635,98 лв., ведно с начислените лихви съответно на стойност 16755,68 лв. и 2762,30 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, при спазени административно-процесуални правила за това.

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата е допустима.

Жалбата е частично основателна поради следното:

Относно констатациите в РА по ЗДДС от фактическа страна съдът намира за установено следното:

Органът по приходите не е признал данъчен кредит в размер на 2 768,56 лв. по 2 броя фактури, издадени от „Ем фуудс" ЕООД, подробно описани в РА, с предмет на доставките - строителни материали. Ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 16-29-1000336-01/30.03.2010г., при която ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са били представени. При проверка в информационните масиви на НАП е било констатирано, че „Ем фуудс" ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган от 27.10.2008г. За 2008г. дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, няма въведен в експлоатация ЕКАФП, няма регистрирани лица по трудови правоотношения. Тъй като жалбоподателят е притежавал само фактури за тези доставки и в представената от него справка на закупените материали и обектите, в които са вложени, не е посочил лицата, които са получавали, съхранявали и влагали материалите органите по приходите са приели, че липсват каквито и да било документи, доказващи закупуване и влагане на строителни материали, т.е. прието било, че „Ем фуудс" ЕООД не е изпълнител на реални доставки, поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е бил отказан данъчния кредит.

Органите по приходите не са признали данъчен кредит в размер на 8 000,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от „Експорт интернешънъл 07" ЕООД, подробно описани в РА, с предмет на доставките - СМР. Ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 16-29-1000336-02/08.04.10г„ при която ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са били представени. При проверка в информационните масиви на НАП е било констатирано, че „Експорт интернешънъл 07" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган от 06.11.08г., като са били регистрирани 12 броя трудови договори.

Жалбоподателят е представил актове обр.19 към фактурите за установяване и заплащане на извършени видове СМР, договор от 01.10.07г. и писмени обяснения относно доставките от „Експорт интернешънъл 07" ЕООД. Анализирайки представените му писмени доказателства органите по приходите са приели, че „Експорт интернешънъл 07" ЕООД не е изпълнител на реални доставки на СМР, поради което данъчният кредит е бил отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Органите по приходите не са признали данъчен кредит в размер на 3500,00 лв. по фактура № 1299/28.01.2008г., издадена от „Бил трейд СБ" ЕООД, с предмет на доставката - СМР.

Ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 16-29-1000336-03/30.03.2010г., при която ИПДПОЗЛ отново е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са били представени.

При проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че „Бил трейд СБ" ЕООД не е подало ГДД за 2008г. по реда на чл.92 от ЗКПО, като дружеството е регистрирало 4 броя трудови договори през м.01.2008г.

Жалбоподателят е представил акт обр.19 към фактурата за установяване и заплащане на извършени видове СМР, договор от 01.10.07г. и писмени обяснения относно доставките от „Бил трейд СБ" ЕООД. След анализа на представените му документи органите по приходите са приели, че „Бил трейд СБ" ЕООД не е изпълнител на реални доставки на СМР, поради което данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Органите по приходите не са признали признат данъчен кредит в размер на 15 013,00 лв. по 4 броя фактури, подробно описани в РА, издадени от „Интерстрой-Ко" ЕООД, с предмет на доставките - СМР.

Ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 16-29-1000336-04/23.03.10г., при която ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са били представени.

При проверка в информационните масиви на НАП е било констатирано, че „Интерстрой-Ко" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган от 19.03.09г., като дружеството е декларирало е дейност - търговия на дребно и е регистрирало 3 броя трудови договори.

Жалбоподателят е представил акт обр.19 към фактурите за установяване и заплащане на извършени видове СМР и писмени обяснения относно доставките от „Интерстрой-Ко" ЕООД. След като е анализирал събраните доказателства, органът по приходите е приел, че „Интерстрой-Ко" ЕООД не е изпълнител на реални доставки на СМР, поради което данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Органите по приходите не са признали данъчен кредит в размер на 5 000,00 лв. по фактура № 28/17.03.2008г., издадена от „Радотрансстрой" ЕООД, с предмет на доставката - СМР.

Ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 16-29-1000336-05/22.04.10г., при която ИПДПОЗЛ е връчено лично на управителя на дружеството, но изисканите документи не са били представени. При проверка в информационните масиви на НАП е било констатирано, че „Радотрансстрой" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган от 30.04.08г., като дружеството е декларирало дейност - строителство на сгради и няма регистрирани трудови договори.

Жалбоподателят е представил акт обр.19 към фактурата за установяване и заплащане на извършени видове СМР и писмени обяснения относно доставките от „Радотрансстрой" ЕООД. Органите по приходите след анализ на представените му доказателства е приел, че „Радотрансстрой" ЕООД не е изпълнител на реални доставки на СМР, поради което данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Органите по приходите не са признали признат данъчен кредит в размер на 2990,40 лв. по една фактура, издадена от „Билд 2008" ЕООД, с предмет на доставката - гипсокартон.

Ревизиращите са извършили насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 16-29-1000336-06/24.03.10г., при която ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. При проверка в информационните масиви на НАП е било констатирано, че „Билд 2008" ЕООД няма регистриран касов апарат и няма регистрирани трудови договори. Органите по приходите след анализ на представените му доказателства е приел, че „Билд 2008" ЕООД не е изпълнител на реални доставки, поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказал данъчния кредит.

От правна страна по констатациите по ЗДДС Съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като принципът на законност, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за обективност, въведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите, в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най – сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията на данъчна администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.