Решение № 174 от 27.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120104389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.128, т.2 от КТ, предявен от Д. В. Ш. против ”Валмар Ойл” ЕООД.

Ищецът твърди, че работи при ответника на длъжност “Суперинтендант” – по Трудов договор № 10/30.09.2021г., с последно изменение от 29.12.2023г. Твърди и че работодателят не му е изплатил дължимото за месец май 2024г. трудово възнаграждение в размер на 933 лв. Моли Съдът да го осъди да стори това. Претендира законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения за липса на валидно трудово правоотношение между страните, евентуално – че дължимото трудово възнаграждение е платено на ищеца, както и че ако това не е стореното, то същото следва да бъде присъдено в нетен, а не в претендирания с исковата молба брутен размер. Иска от Съда да отхвърли претенцията изцяло или частично.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

С исковата молба е представен Трудов договор № 10 от 30.09.2021г., сключен между ответника /работодател/ и ищеца /служител/ – като безсрочен, по силата на който Ш. се е задължил да престира труд, считано от 01.10.2021г. – на длъжност ” Суперинтендант”, срещу трудово възнаграждение в размер на 760 лв. на месец.

Представени са още Длъжностна характеристика от същата дата и Справка за прието 1 уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 01.10.2021г.

С допълнителни споразумения, сключени от страните на 29.12.2022г. и 29.12.2023г., трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено, съответно – на 780 лв. и 933 лв.

Не се спори между страните, че подписът на представляващия дружеството – управителя му В. Д. К, макар и изпълнен от лицето, не е положен лично от него в горните документи, а е пренесен с гумен печат.

От приетата по делото справка за всички, регистрирани в НАП, трудови договори на ищеца, се установява, че процесният е прекратен на 31.05.2024г., а на 01.08.2024г. Ш. е сключил друг – със ”Сий Шипинг” ЕООД, гр.Бургас, действащ и към настоящия момент.

Представено е платежно нареждане от 30.04.2024г., с което ответникът е изплатил на ищеца нетно трудово възнаграждение за месец април 2024г. в размер на 767.43 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Ц, безспорно се ус-тановява, че през месец май 2024г. ищецът е престирал труд за ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Безспорно се установява по делото, че за времето от 01.10.2021г. до 31.05.2024г. между страните е съществувало твърдяното в исковата молба трудово правоотношение, основано на сключения от тях трудов договор и допълнителните споразумения към него.

Трудовият договор е вписан в регистъра на заетостта при НАП съобразно разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ.

Същият, според настоящия съдебен състав, е действителен – отговаря на изискванията на чл.62, ал.1 и чл.66 от КТ – за форма и за съдържание.

Обстоятелството, че в екземпляра, предаден на служителя, подписът на управителя на дружеството е положен с печат, а не е изпълнен саморъчно, е ирелевантно, още повече че съ-гласно разпоредбата на чл.75, ал.1 от КТ, ако трудовият договор бъде обявен за недействите-лен /по съдебен ред – чл.74, ал.2 от КТ/ и служителят е действувал добросъвестно при сключ-ването му, както в настоящия случай, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов дого-вор.

Безспорно се установява по делото и че през месец май 2024г. ищецът е полагал труд за ответника.

При негова доказателствена тежест, ”Валмар Ойл” ЕООД не е ангажирало надлежни доказателства да е заплатило на Ш. дължимото трудово възнаграждение, а и не твърди да е сторило това.

При това положение, следва да се приеме, че предявеният иск за сумата от 933 лв. /по допълнителното споразумение от 29.12.2023г./ е основателен и следва да се уважи изцяло.

Съобразно константната съдебна практика, няма пречка трудово възнаграждение да се присъжда в брутен размер, когато това изрично е посочено в диспозитива на съдебния акт.

2

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разнос-ки – 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, което с оглед цената на иска, фактичес-ката и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и извър-шената от пълномощника юридическа дейност, не е прекомерно, респективно – възражение-то на дружеството по чл.78, ал.5 от ГПК за това е неоснователно, а по сметка на РС Бургас – ДТ от 50 лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ”Валмар Ойл” ЕООД, с ЕИК: 200937092, седалище и адрес на управление: гр.Б ул.”” № , представлявано от управителя В. Д. К, да заплати на Д. В. Ш., ЕГН:

**********, гр.Б ул.“, сумата 933 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2024г., дължимо по сключения между тях Трудов договор № 10 от 30.09.2021г., прекратен на 31.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 500 лв. – разноски по делото за адвокатско въз-награждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 29.01.2025г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3