Решение № 739 от 15.10.2021, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 739/15.10.2021г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело

№ 427 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.

Производството е по реда на

Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано е по Жалба на М.И.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № 1012-12-18#1 от 25.02.2021 г. на Директор на Териториално поделение на Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-4502-7 от 04.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на М.И.Б. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на основание чл.

54а от КСО, във връзка с прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудово правоотношение с „ГРГ Експорт“ЕООД, Бургас, считано от 01.06.2020г.

3. Счита се че административните актове са необосновани, като се оспорват изцяло фактическите констатации на административните органи.

Жалбоподателката твърди, че фактически е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение с „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.

Бургас, ул. Мария Луиза № 29 в периода от 10.04.2020 г., когато е сключен трудовия договор до 01.06.2020 г., когато трудовото правоотношение е прекратено.

В представената по делото писмена защита се поддържа, че процесния трудовият договор не е бил обявен за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ, поради което до обявяването му за такъв, нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. Заявява се, че действително, работодателя не е представил исканите от него документи в хода на административната проверка, но се счита, че наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателят е упражнявал реално възложената му трудова дейност, от което следва, че са налице предпоставките с които законодателят свързва качеството „осигурено лице“ в контекста на разпоредбата на чл. 10 от КСО.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

В представената по делото писмена защита се заявява, че процесното Разпореждане е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства, съгласно изискването на чл.35 от АПК.

Счита се, че от съдържанието на легалната дефиниция за „осигурено лице“ възведена в §1, ал.

1, т. 3 от ДР на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Тоест, наличието на сключен трудов договор, т.е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В този контекст се поддържа, че жалбоподателя не е доказал в хода на процеса да е осъществявал реално трудова дейност в предприятието на търговското дружество. Като аргумент в тази насока се навеждат, данните съдържащи се в приетата по делото справка за актуалното състояние на всички трудови договори, вписани от „ГРГ Експорт“ ЕООД, представена с писмо изх. №1012-12-18#5 от 16.09.2021 г., в която е отразено, че само през м. май 2020 г. са назначени 63 лица, през м. юни 20 лица, като в случая още по-съществено според ответника е, че на датата, на която Б. е освободен от работа са били назначени 5 лица, като 3 от тях са били назначени на същата длъжност, а именно „общ работник“, което обстоятелство от своя страна не кореспондира с твърдението за „намаляване обема на работа“.

Счита се, че в тежест на осигурителя е да докаже пред контролните органи на ТП на НОИ при извършването на проверка или ревизия по разходите на ДОО основателното подаване на данните за осигурени лица, като представи доказателства за упражнявана от лицата трудова дейност и изплатено трудово възнаграждение, съответстващо на подадените данни за осигурителен доход в Регистъра за осигурени лица.

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Според ответника, именно такива документи осигурителят не е представил в процесния случай.

Счита се, че в подкрепа на твърдението, че Б. не е осъществявал трудова дейност в „ГРГ Експорт“ ЕООД, е и приложената с писмо изх. № 1012-12-18#5 справка за регистрирани фискални устройства, от която е видно, че устройство с per.

№4412868 е въведено в експлоатация на 18.05.2020 г. Следователно според ответника, дори и да се предположеше, че дружеството е осъществяваш търговска дейност, то първите данни за нея са именно от 18.05.2020 г.

Все в тази насока се сочи и факта, че за „ГРГ Експорт“ ЕООД има образувана както пр. пр.

414/2021 г. пред Специализираната прокуратура, образувана по сигнал за организирана престъпна група, която има за цел да върши документни престъпления, също и пред Районна прокуратура Пазарджик, изпратена по компетентност до Окръжна прокуратура Пазарджик, за което ТП на

НОИ - Пазарджик е уведомено на 20.09.2021.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на 29.03.2021г.(л. 26), а жалбата срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 07.04.2021г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

III. За фактите :

6. Със Заявление вх. №1777 от 04.06.2020 г.(л. 72), Б. е поискал от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че правоотношението му с „ГРГ Експорт“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК ********* е прекратено, считано от 01.06.2020 г. на основание чл. 328, aл. 1, т. 3 от Кодекса на труда, тоест поради намаляване на обема на работа. По искане на административния орган, Б. *** и е попълнил анкетна форма(л. 60), в която е заявил, че за работата в „ГРГ Експорт“ ЕООД е узнал в интернет; че основния предмет на дейност на дружеството е бране на гъби и горски плодове на територията на ДГС Пазарджик; сключил е трудов договор на 10.04.2020 г., като е получил длъжностна характеристика ; договорните правоотношения са били прекратени на 01.06.2020 г. поради възпрепятстван износ на стоката за Италия във връзка с пандемията. Б. е посочил, че е започнал фактически трудовата дейност на 10.04.2020 г., като общ работник и подробно е описал функциите които е осъществявал. Посочил е, че е изпълнявал трудовите си задължения в с. Мало Конаре – стопански двор и гората на с. Паталеница. Ползвал е служебен автомобил – „…пикап – цвят бордо…“. Заявил е още, че във връзка с трудовата си дейност не е подписвал никакви документи, освен ведомостите за заплата. Посочил е, че бил запознат с трудовите си задължения от Д.Б. и други работници, като Б. е бил прекият му ръководител. Заплатата от 1000,00лв. или 780,00 лв. без удръжките е получавал в касата на дружеството.

Б. е представил Трудов договор № 5 от 10.04.2020 г., сключен с „ГРГ Експорт“ ЕООД за неопределен срок, по силата на който се е задължил да изпълнява длъжността „общ работник“, като извършва бране на гъби и горски плодове на територията на ДГС Пазарджик при пълно работно време, с основно месечно възнаграждение от 1000,00лв. В договора е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на 10.04.2020 г. Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“, според която основните задължения на работника са : да извършва работи по товарене и разтоварване на стоки, машини и материали, както и пренасянето им от и до работни помещения и превозни средства ; да бере и добива диворастящи гъби, трюфел и горски плодове на територията на ДГС гр.Пазарджик и на територията на други горски стопанства ; да почиства складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места ; да изпълнява и други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени му от ръководството на предприятието.

Представена е и Заповед №5 от 01.06.2020 г., на управителя на „ГРГ Експорт“ ЕООД(л.70), с която трудовото правоотношение с Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, тоест поради намаляване обемът на работа. Тук следва да се констатира, че по делото е представена напълно идентична като съдържание заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но с № 14 от 01.06.2020 г.(л.22). Каква е причината, двата документа да са с различни номера не посочено от жалбоподателя. В случая обаче, прекратяването на трудовото правоотношение на Б., считано от 01.06.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда е неспорен между страните факт, чието проявление е прието за несъмнено установено от Директора на ТП на НОИ Пазарджик при постановяване на процесното решение.

Впрочем, представено по делото е заверено копие от Трудова книжка серия Р, № 071760 на М.Б.(л.23), в която са описани основните елементи от трудовото му правоотношение, както и датата и основанието за неговото прекратяване. Тези данни са напълно идентични с прежде описаните такива.

Според

Справка на Национална агенция за приходите, за актуалното състояние на действащите трудови договори в „ГРГ Експорт“ ЕООД(л.24), трудовия договор на Б. от 10.04.2020 г. е бил действащ към 26.05.2020 г.

7. При тези данни, с Разпореждане № 121-00-4502-1 от 24.06.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик(л.56), на М.И.Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица м размер на 47,80лв. дневно, за периода 01.06.2020 г. до 31.05.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, във връзка с прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

3 от КТ трудово правоотношение с „ГРГ Експорт“ЕООД, Бургас, считано от 01.06.2020г.

С Разпореждане

№121-00-4502-2 от 25.06.2020 г.(л. 54), на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54г, ал. 1 от КСО, считано от 01.06.2020 г. е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица поради получаване на обезщетение за оставане без работа. С последващо Разпореждане №121-00-4502-3 от 01.07.2020 г. , изплащането на обезщетението е възобновено за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. в размер на 47,80 лв. дневно.

8. Със

Заповед №ЗР-5-12-00799252 от 18.08.2020 г. на изпълняващия функцията Ръководител на Т на НОИ Пазарджик е била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ГРГ Експорт“ ЕООД.

Установено е било, че считано от 20.03.2020 г. „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* е с едноличен собственик на капитала и управител Д.П.Б., и с адрес по седалище и управление в гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ №29. По делото е приложен Констативен протокол № КВ-5-02-00789845 от 25.07.2020 г. на извършена проверка от ТП на НОИ Бургас(л.100) в който е посочено, че при осигурителя има регистрирани 86 броя трудови договори, които към момента на проверката не са прекратени с изключение на договора с М.И.Б., считано от 01.06.2020 г. и договора с Ж.М., считано от 06.07.2020г. В длъжностите на наетия персонал е включена и „общ работник“. С декларация обр. № 1, за повечето наети лица е деклариран осигурителен доход в размер на 1000,00лв. Установени са дължими осигурителни вноски в общ размер на 29889,31лв.