Решение № 456 от 17.03.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 72/2026
- Вид
- Решение № 456
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Христинка Димитрова, Кремена Борисова, Росица Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 456
Шумен, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
КРЕМЕНА БОРИСОВА
Членове:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА
При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА канд № 20267270600072 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на Д. С. В. от [населено място], депозирана чрез адвокат А. Н. от Адвокатска колегия – Търговище, против Решение № 344/02.12.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 539/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24-0869-003756 от 23.01.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР - Шумен, Сектор „Пътна полиция“ Шумен, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП на Д. С. В. е наложена глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва вмененото му нарушение, сочейки че не е извършил приписаното му противоправно поведение. По тези съображения отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление. Представя писмена молба, с която не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и поддържа сочените отменителни основания. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 03.09.2024г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Щаер 12 С21“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Доминатор 106“ ЕООД с Булстат *********, в Община Шумен, по Автомагистрала № А-2, пред бензиностанция ОМВ - север, като се движейки се в лентата за принудително спиране, блъска странично излизащо от бензиностанцията МПС – лек автомобил „Хюндай“ с рег. № [рег. номер], който се включвал в ускорителната лента.
По повод сигнала за възникналото ПТП, на място били изпратени полицейски служители - актосъставителят Н. и свидетелката Й. Й.. Бил съставен протокол за ПТП, подписан от жалбоподателя и от втория участник в ПТП. В хода на извършената проверка от страна на проверяващите било установено, че водачът няма здравословни проблеми, както и че процесното МПС няма технически проблем, за да се движи в аварийната лента. Бил съставен АУАН серия GA № *********.09.2024г., като актосъставителят приел, че от страна на водача на товарния автомобил е допуснато нарушение по чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът се движи в лентата за принудително спиране, без да има повреда или авария или водачът да има здравословни проблеми, при което движение блъска странично излизащия от бензиностанция в ускорителната лента лек автомобил. С тези си действия реализира ПТП с материални щети. В АУАН липсва отразяване на марка, модел и рег. № на МПС, управлявано от жалбоподателя.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, бил му предявен и връчен екземпляр срещу подпис. При предявяване на АУАН нарушителят не възразил срещу направените в него констатации.
Впоследствие били изготвени Докладна записка с рег. № 869р-9690 от 04.09.2024г. относно обстоятелството, че поради технически проблем в АУАН не се е отразила извършената чрез РСОД проверка на автомобила, управляван от виновния водач и Докладна записка с рег. № 869р-916 от 23.01.2025г. по описа на Сектор ПП – Шумен. Била изготвени и Справка с рег. № 869р-11644 от 30.10.2024г. от ст. инспектор И. Г. - ВПД началник група „АНДОАПТПВ“ в сектор „ПП“ при ОД МВР - Шумен, с която се възлага допълнителна проверка относно механизма на настъпване на ПТП за изясняване на фактите кой от участниците с действията си е допринесъл за настъпване на ПТП.
Приложена е Докладна записка рег. № 869р-11828 от 01.11.2024г. от свидетелите Н. и Й., както и Докладна записка рег. № 869р-96 от 02.01.2025г. относно извършена проверка по Справка. В докладната записка е отразено, че водачът на другото МПС, участващо в ПТП - А. М., е обяснил, че излизайки от бензиностанцията е спрял, погледнал в ляво и забелязал идващия на аварийни светлини товарен автомобил, като е помислил, че той ще се отклони към най - близкия изход от магистралата /влизането в района на бензиностанцията/ и поради това е потеглил и се насочил в ускорителната лента. Тогава товарният автомобил го застига, заобикаля го и го блъска, като го избутва извън платното вдясно.
В Докладна записка рег. № 869р-96 от 01.01.2025г. от обясненията на жалбоподателя е прието, че водачът на товарния автомобил се е движел от около 3-4 км в аварийната лента без посочена причина за това, заблудил се поради това не излязъл от магистралата в района на бензиностанцията, преминал през пътна маркировка М15, гледайки към паркинга на бензиностанцията, не е видял излезлият лек автомобил опитал да го избегне, но със задната част на МПС го е закачил.
Въз основа на съставения АУАН и допълнително изяснените факти и обстоятелства, началник сектор „Пътна полиция“ издал Наказателно постановление № 24-0869-003756 от 23.01.2025г. Обстоятелствената част на НП съдържа посочване на вида и марката на автомобила, управляван от Д. С. В., както и забележката, че в АУАН са допуснати технически грешки - не са вписани марка модел и рег. № на МПС при изписване на мястото на нарушението, които са докладвани с Докладна записка с рег. № 869р-916 от 23.01.2025г. по описа на Сектор ПП - Шумен и отстранени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
При тази фактическа обстановка предходната инстанция счела, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон. В тях са отразени датата и мястото на нарушенията. Съдът посочил, че НП е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Въззивната инстанция приела, че допуснатата техническа грешка в АУАН е коригирана чрез издадено НП, съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Според предходната инстанция деянието коректно е било индивидуализирано от обективна и правна страна от компетентните органи. Районният съд извел решаващ извод относно законосъобразността на НП и по същество, ценейки в пълен обем показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по акта. Поддържаната теза от страна на наказаното лице за наличие на обективна причина за движението му в лентата за принудително спиране съдът отклонил като неоснователна и недоказана. В тази връзка решаващият състав на РС – Шумен посочил, че по делото не са представени доказателства, оборващи тезата на АНО и такива, от които да се направи извод, че в конкретната ситуация е имало технически проблем, налагащ движение в лентата за принудително спиране. Съдът в своите мотиви приел също, че евентуалното наличие на неустановен технически проблем с превозното средство е налагало водачът му да напусне аварийната лента на първия изход – в случая входа на бензиностанцията, което не е било сторено и той неправомерно е продължил движението си в аварийната лента. С оглед на това районният съд формирал извод за неоснователност на въззивната жалба и потвърдил атакувания правораздавателен акт.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от решаващата инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
При правилно приложение на закона районният съд е формирал извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство, като е приел, че пропуските при съставяне на АУАН са отстранени в унисон с изискването на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е описано пределно ясно от обективна и правна страна и правото на защита на лицето не е било ограничено.
Касационният състав споделя и решаващото становище на въззивния съд относно безспорната установеност на деянието, вменено на касатора. Индивидуализирано по ясен е еднозначен начин е участъкът, където е осъществено деянието, като в хода на протеклото съдебно производство са приобщените съответните писмени и гласни доказателства, при анализ на които съдът е извел правен извод за наличие на съставомерно поведение от страна на водача по приложения административнонаказателен състав. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. Правилно съдът е ценил в пълен обем показанията на свидетелите Н. и Й., които кореспондират с останалите писмени доказателства. Изложеното от свидетеля П. А. и Е. Д., в частност доводите за наличие на обективна извинителна причина за придвижване в лентата за принудително спиране, правилно не са били възприети с доверие от страна на предходната инстанция с оглед индикациите за тяхната пристрастност – А. е работодател на жалбоподателя, а Е. Д. е негов познат и колега. Двамата сочат, че в процеса на управлението на товарния автомобил е настъпила техническа неизправност на превозното средство, но нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция са представени надлежни писмени доказателства във връзка с предприетите действия по отстраняването ѝ. Това дава основание да се приеме, че такава обективно не е била налице. Правилно районният съд е приел, че дори и такава да е била налице, независимо от липсата на доказателства, които да я установяват, водачът на превозното средство е следвало да е следвало да напусне аварийната лента на първия изход, който в случая се явява входът на бензиностанция, което също не е било сторено.
Изложеното дава основание да се приеме, че управлението е извършено в нарушение на забраната по чл.58, т.3 от ЗДвП в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 101/2016г., в сила от 21.01.2017г. във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН, тъй като автомобилът се е движил в лентата за принудително спиране на АМ № А-2 без повреда или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Посочената нормативна забрана понастоящем съществува в нормата на чл.58, т.4 от ЗДвП /в редакцията, обн. ДВ, бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г./, която норма е императивна и без възможност за изключения от забраната. Изменението на чл.58, т.3 от ЗДвП не се отразява върху наказуемостта на деянието, нито се включва в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като деянието представлява нарушение по санкционния състав на чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Наложените на дееца наказания са в нормативно предвидените видове и размери. Отсъстват предпоставките за маловажен случай по критериите на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и районният съд.
По тези съображение решението на РС - Шумен като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Разпечатката съдържа 31 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68d5967c-8b38-4a09-acf2-38c40f02a654