Решение № 38 от 25.06.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 170/2021
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 25.06.2021
- В сила
- 07.09.2022
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 141 · Закон за водите
- чл. 198п, ал.1 · Закон за водите
- чл. 108, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 8 · Закон за закрила на детето
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за неговото прилагане
- чл. 125, ал. 3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Милен П. Славов
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500170 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 260119/23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 655 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Добрич, а именно:
1.Въззивна жалба на малолетния АЗ. ИБР. ГЮЛС., действащ чрез своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ. и ЕЛ. В. СЛ., упълномощили адв. ЕС. Ф., против решението в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума от 4 000 лв. до претендираната сума от 26 000 лв. като част от общо дължимо от Община Добрич обезщетение от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания, в резултат от пропадане на 01.08.18г. в необезопасена улична шахта по *** в гр. Добрич, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.08.18г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника – „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
Счита се, че решението е необосновано, постановено при нарушение на 1 материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се анализа на доказателствата, при което съдът е кредитирал безрезервно заключението на съдебно-психологичната експертиза за сметка на гласните доказателства. Била е нарушена и нормата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението. В тази връзка се привежда като пример за сходен случай в съдебната практика друг съдебен акт на настоящия съд, а не цитираният от ДОС. Оспорва се извода на съда и относно наличието на съпричиняване на вредите от неполагането на дължимата грижа от родителя на малолетното дете. Счита се, че липсата на поставен здрав капак върху канализационната шахта е в пряка причинна връзка с претърпените вреди, а не това, че детето е могло да се озове в близост до шахтата. Евентуално се поддържа, че ако се приеме наличието на принос, то същият следва да е в размер до 1/10. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на претендирания справедлив размер на обезщетението, ведно с присъждане на съответния размер на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, в който се счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се претендира неговото потвърждаване.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от Община Добрич.
2.Въззивна жалба на Община Добрич, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден да заплати на малолетния А.И.ов Г., действащ чрез своите родители и законни представители, сумата от 4 000 лева на посоченото по-горе основание, ведно със законната лихва от 01.08.18г. до окончателното изплащане, както и съответни разноски за първата инстанция. Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на закона и неправилна преценка на доказателствата. Въззивникът се позовава и на непълнота на доказателствения материал, но не е отправил искане за събиране на нови доказателства. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Счита се, че Община Добрич не следва да носи отговорност за станалия инцидент, тъй като същият 2 е настъпил изключително поради виновното бездействие на родителите на пострадалото дете. Сочи се още, че процесната шахта е била покрита със здрав бетонов капак, който по-късно неправомерно е бил разрушен и преместен при осъществено от неизвестно лице незаконно присъединяване към канализационната мрежа. Отделно от това Община Добрич е възложила с посочен по делото договор цялостното стопанисване и експлотиране на ВиК системите и съоръженията на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, което дружество следва да носи отговорност и за евентуалните вреди. Освен това се счита и за несправедлив размера на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, имайки предвид конкретните травми и последиците от същите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на въззивника - „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, в който се счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че именно Община Добрич е тази, която следва да носи отговорност за вредите от процесния инцидент. Претендира се решението да бъде потвърдено изцяло.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца А.И.ов Г., действащ чрез своите родители и законни представители.
Въззивните жалби са подадени в срок от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт, поради което са допустими и съдът дължи произнасяне по съществото им.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
С подадената на 16.09.19г. искова молба от малолетния АЗ. ИБР.
ГЮЛС., действащ чрез своите родители и законни представители И.С.
/относно актуалното фамилно име на бащата – виж. т. І, л. 40, 41/ и Е.С., представляван по пълномощие от адв. Ф., са наведени твърдения, че семейството им живее в Германия и през м. юли 2018г. се върнали в България. Отседнали в къщата на родителите на И., находяща се в гр. Добрич, ***. На 01.08.18г. при излизането на Е. с двете деца от двора 3 на къщата, по-голямото от тях А., е пропаднал в улична канализационна шахта, дълбока около 3.5 метра, която е била покрита само с плота на счупена пластмасова маса, затиснат с камъни. Детето изпитало силна уплаха и страх, а от претърпяната болка започнало силно да плаче. Майка му започнала да крещи, а бащата е излязъл от къщата, където бил по това време. Плачът внезапно секнал и Е. си помислила, че е загубила сина си. На помощ се притекъл съсед, който влязъл в шахтата и извадил А., по чиято глава и тяло имало кръв, а на пръв поглед детето нямало признаци на живот. Майката разтърсила детето, но то не реагирало, защото било загубило съзнание.
Незабавно го откарали с баща му в Спешното отделение на „МБАЛ - Добрич“ АД, където по-късно бил приет в неврологичното отделение и лекуван до изписването му на 07.08.18г. В резултат на падането детето е получило тежки увреждания, временно опасни за живота му – счупване на черепа и контузия на мозъка, съпроводени с разкъсно-контузни рани по главата, гърба, тила и краката. Ищецът е бил изписан от болницата с препоръки за ограничаване на движенията, на определени храни, както и предпазване от падане. Твърди се още, че внезапното падане в тъмната шахта е причинило страх, стрес и психологичен шок на ищеца, които са оставили трайни последици в неговия емоционален свят, които и към момента на подаване на исковата молба не са преодолени. След падането у детето се вселил панически страх от тъмното, какъвто преди това не е съществувал. Преживяното се отразило и на съня на детето, появил се и страх при возене в кола. Детето станало раздразнително и на моменти агресивно. Спазването на лекарските предписания пък го лишили от свободно общуване с неговите връстници, както и от възможността да консумира изкушаващи сладки храни и напитки като шоколад и кока-кола.
Освен това детето е било записано от есента на 2018г. в детска градина в германския град Киил, където семейството живее, но поради претърпения инцидент и препоръчания ограничителен режим, същото не е започнало посещенията в детското заведение.
Доколкото въпросната шахта е част от уличната канализационна мрежа за отпадни води в гр. Добрич, нейн собственик по силата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА е Община Добрич. Последната е длъжна да управлява и стопанисва собствените си вещи с грижата на добрия стопанин, което в случая не е било сторено, тъй като съответните служители или външни изпълнители не са 4 предприели мерки върху шахтата да има обезопасителен капак. В случая ответната община е посочила, че стопанисването на уличната канализационна мрежа на града е възложено на „ВиК Добрич“ АД, посредством сключения между Асоциация по ВиК за обособена територия, обслужвана от „ВиК Добрич“ АД и самото „ВиК Добрич“ АД договор от 07.03.16г., но сключването на такъв договор се явява именно възлагане по см. на чл. 49 от ЗЗД. В условията на евентуалност, ако се приеме, че липсата на обезопасителен капак върху шахтата не ангажира отговорността на Община Добрич на осн. чл. 49 от ЗЗД, то същата следва да отговаря в качеството на собственик на вещта на осн. чл. 50 от ЗЗД.
Поради всичко изложено е отправена претенция за осъждането на Община Добрич да заплати на А.Г. сумата от 26 000 лв., предявен като частичен иск от сумата от 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта 01.08.18г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът Община Добрич е оспорил иска по основание и размер.
Счита, че не носи отговорност за настъпилия инцидент. Освен това е релевирано възражение, че същият е резултат единствено на неизпълнение на задълженията на родителите на детето А. по чл. 125, ал. 3 от СК. Твърди се, че те не са полагали и не полагат нужната родителска грижа. Аргумент за това ответникът извлича от записаното в анамнезата на медицинските документи при приема на детето в лечебното заведение, че инцидентът е станал по време на игра. Това според ответника означавало, че майката не е осъществила необходимия визуален и физически контакт с детето, за да бъде предотвратен инцидента, който освен това е станал на уличното платно, където има автомобилен трафик - в нарушение на нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП.
Освен това не е било установено, че шахтата е била без капак, както и да е бил подаван сигнал за неговата липса. Твърди се освен това, че неизвестно лице (което може и да е дядото на ищеца) се е присъединил незаконно към въпросната улична канализационна шахта, при което е бил разрушен нейния бетонов капак. Акцентирано е на факта, че въпреки указаната възможност и право в епикризата при изписването на детето от болницата, че то има право на 2 контролни прегледа в течение на 30 дни, такива не са били предприети от родителите му. Не били доказани твърденията за претърпените 5 неимуществени вреди от детето, вкл. и невъзможността същото да посещава детско заведение в Германия по причина на претърпения инцидент.
Поддържа се още, че на „ВиК Добрич“ АД е възложено с цитирания в исковата молба договор от 07.03.16г. да стопанисва, поддържа и експлоатира предоставените му активи, сред които са и канализационните тръби и ВиК мрежа на територията на гр. Добрич до 07.03.2031г. Претендира се отхвърляне на иска, а евентуално – намаляване на обезщетението поради съпричиняването на вредите от ищеца и неговите родители.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, гр. Добрич е оспорило иска като неоснователен, твърдейки че не е доказано по делото въпросната улична канализационна шахта да е била без обезопасителен капак, а ако такъв е липсвало – това е поради незаконното присъединяване към шахтата на канализация от дома на същото семейство. Дружеството не е извършвало реконструкции и ремонти на шахтата или съответната към същата канализационна мрежа. Оспорва се и наличието на настъпилите за детето вреди от падането му на посочената дата. Релевира се възражение за причиняване на вредите от неполагането на родителската грижа върху детето.
Претендирано е отхвърляне на иска, а евентуално присъждането на обезщетение в справедлив размер.
Видно от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 01.08.18г. в 19:25 ч. на телефон 112 е бил подаден сигнал от М.А., че дете е паднало в улична шахта в гр. Добрич, ***. Подателят на сигнала е посочил, че шахтата е без капак от много години, тъй като наличният преди това бетонов такъв бил премахнат при един ремонт /т. І, л.