Решение № 4 от 06.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100501090 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 36158/15.10.2024 г. от длъжника „Д.” ООД, ЕИК .., представлявано от управителя Г. И. Г. по изп. дело № 20247250400520 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, с рег. № 725 на КЧСИ, с район на действие ОС – Велико Търново против действия на съдебния изпълнител, обективирани в Разпореждане от 01.10.2024 г., изразяващи се в отказ да вдигне наложената възбрана върху недвижим имот, като е оставил без уважение възражението на длъжника по чл. 442а ГПК за несъразмерност на наложената обезпечителна мярка по делото в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

В жалбата се излагат аргументи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се е налице несъразмерност на наложените обезпечителни мерки по делото по смисъла на чл. 442а ГПК, доколкото размерът на дълга, предмет на делото, е много по-малък от стойността на възбранения имот, който е бил изнасян на публична продан по друго изпълнително дело при друг ЧСИ, което впоследствие е прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано становище от взискателя А.

Х. П., в което посочва за неоснователно възражението на длъжника. Заявява, че целта на вдигането на възбраната не е защита интересите на длъжника „Д.” 1

ООД, а защита на личните интереси на Г. Г., тъй като последният в лично качество е взискател по друго изпълнително дело срещу същия длъжник.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е приложил писмено становище към жалбата, в което е описал извършените процесуални действия по делото. Намира жалбата за допустима, но неоснователна по същество по изложени доводи, поради което моли да се отхвърли. Счита, че налагането на възбраната е законосъобразно и има за цел да запази имуществото в патримониума на длъжника.

Съдът, след като се запозна с предмета на жалбата и доводите изложени в нея, като обсъди и анализира материалите по делото и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Производството по изп. дело № 520/2024 г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев е образувано на 27.05.2024 г. по искане на взискателя А. Х. П. срещу длъжника „Д.” ООД. Изпълнителното производство е започнато по изпълнителен лист № 563, издаден от ВТРС по дело № 1566/2024 г. С молба от 13.08.2024 г. е присъединен втори изпълнителен лист между същите страни, издаден от ВТОС по ч.т.д. № 77/2024 г. С трета молба от 15.08.2024 г. са присъединени и вземания по трети изпълнителен лист между страните № 839 от 12.08.2024 г. на ВТРС по ч.гр.д. № 2500/2024 г.

По изпълнителното дело е извършено проучване на наличното имущество на длъжника, като е открито: 1/ недвижим имот Сграда с идентификатор ***, гр. Велико Търново, 2/ вземания от трети лица „С..” ЕООД, „Д..” ЕООД, „Д..” ЕООД, 3/ запорирана банкова сметка в ОББ АД, 4/ л.а. О...

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника и за трите изпълнителни листа.

За обезпечаване на вземането по делото е наложен запор върху вземания, произтичащи от договори за наем с „Д..” ЕООД, „Д..” ЕООД и „С..” ЕООД, наложена е и възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ сграда с идентификатор ***, гр.

Велико Търново.

На 18.09.2024 г. длъжникът е подал възражение до съдебния изпълнител с искане за вдигане на наложената възбрана, поради несъразмерност между пазарната цена на възбранения имот и размера на вземането по 2 изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 01.10.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника, като е отказал вдигането на наложената възбрана. Длъжникът е уведомен за издаденото разпореждане на 07.10.2024 г., чрез пълномощника му адв. В. В., като на 15.10.2024 г. е подадена процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното, според настоящия съдебен състав отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложена възбрана върху недвижимия имот, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл. 442а ГПК за несъразмерност на наложената обезпечителна мярка по делото, с оглед постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена от надлежна страна - длъжникът в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и чл. 442а ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, е въведено изискване за съразмерност на предприетите от него изпълнителни способи и наложените във връзка с тяхното реализиране обезпечителни мерки от една страна, с размера на задължението от друга страна, като преценката за съразмерност е предоставена на съдебния изпълнител, който следва да отчете всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено, като при възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност вдига съответните обезпечителни мерки. Действията на съдебния изпълнител следва да са съразмерни - количествено и стойностно, с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. Поради това принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и да засяга 3 неоправдано правната сфера на длъжника.

Същевременно, както нееднократно е посочвано в практиката на ВКС, съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. В случай, че съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен.

При действието на нормата на чл. 442а ГПК съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено". Съдебният изпълнител ще отговаря за вреди, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника, така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното дело и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл.

442а ГПК.

В случая, жалбоподателят се позовава на допусната от ЧСИ "явна несъразмерност" между размера на дълга по изпълнителното дело и насочването на изпълнителните действия върху обект, чиято пазарна стойност надвишава значително размера на дълга. Според настоящия съдебен състав, така индивидуализирано, нарушение на съразмерността на обезпечителните мерки не е осъществено, доколкото само стойностното несъответствие между пазарната цена на процесния имот и размера на вземането на взискателя не е 4 обуславящо, за да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 442а ГПК. Видно от материалите по делото е, че към изп. дело 520/2024 на ЧСИ Виктор Георгиев са присъединени два изпълнителни листа. В резултат на това, общият размер на вземанията по изпълнителното дело е 979 474,47 лв. Ето защо, в случая несъразмерност по смисъла на посочената разпоредба не е налице.

От материалите по делото се установява, че длъжникът не разполага с друго имущество, срещу което да се насочи предварителното изпълнение.

Въпреки дадената му възможност длъжникът не е предложил изпълнението да се насочи върху друг обект, съобразно разпоредбата на чл. 443 ГПК - не е предложил какъвто и да било друг способ на принудително изпълнение, от който взискателят да бъде удовлетворен, не се е възползвал и от възможността си по чл. 454 ГПК за разсрочване на задължението.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че предприетите от съдебния изпълнител действия по налагане на възбрана върху процесния недвижим имот, не съставляват нарушение на нормата на чл.

442а ГПК, съответно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 36158/15.10.2024 г. от длъжника „Д.” ООД, ЕИК .., представлявано от управителя Г. И. Г. по изп. дело № 20247250400520 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, с рег. № 725 на КЧСИ, с район на действие ОС – Велико Търново против действия на съдебния изпълнител, обективирани в Разпореждане от 01.10.2024 г., изразяващи се в отказ да вдигне наложената възбрана върху недвижим имот, с който е оставил без уважение възражението на длъжника по чл. 442а ГПК за несъразмерност на наложената обезпечителна мярка по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6