Решение № 828 от 04.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1100/2025
- Вид
- Решение № 828
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 7б, ал. 1, изр. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г, ал. 1, предл. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 24, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 828 гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110201100 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Радеви Груп“ ЕООД, с ЕИК: 206259517, със седалище и адрес на управление: с. Аврен, обл. Варна, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. Ц. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 23 – 0003389 от 10.12.2024 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за това, че на 18.12.2023 г. в обл. Варна, общ. Аврен, с. Аврен – седалище и адрес на управление, дружеството „Радеви Груп“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 23329/ 11.05.2021 г., валиден до 10.05.2031 г., е допуснало осъществяването на превоз на товари с товарен автомобил марка „Скания“ Р440, кат. N3 с рег. № В 4641 ТН, видно от пътен лист № 0072456 от 18.12.2023 г., информация от карта на водача № 000000000ANG1000, валидна до 28.07.2026 г. с водач П.И.Р., с ЕГН: ********** за управлението на което се изисква свидетелство за управление на МПС от кат. „С“, без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на Министъра на транспорта, като водачът П.И.Р. е бил без валидна карта за 1 квалификация в периода от 14.12.2023 г. до 10.01.2024 г., на която дата е придобил карта за квалификация № Р375971, валидна до 04.01.2029 г., видно от справка от информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ – нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
Дружеството „Радеви Груп“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че административно – наказващият орган въвежда форма на изпълнителното деяние – допуска извършване превоз на товари, каквато обаче не се съдържа в цитираната законова разпоредба – чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози. Според дружеството – жалбоподател, е налице несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение и посочената за нарушена правна норма, което води до ограничаване правото му на защита, доколкото лицето не може да разбере какво конкретно нарушение е извършило. Дружеството обръща внимание на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятията отговарят и ръководителите, които са допуснали да бъдат извършени, като в случая юридическото лице не може да носи отговорност за допустителство. Оспорва правилността на решението на административно – наказващия орган да приложи санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Навежда твърдения, че на датата 18.12.2023 г. с товарния автомобил не е бил извършен обществен превоз на товари, а същият е бил закаран от водача П.И.Р. до автосервиз, находящ се в гр. Добрич. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото в началото на месец януари 2024 г. водачът П.И.Р. е подменил картата си квалификация, като в периода, в който не е разполагал с валидна карта за квалификация е осъществил само един единствен курс до гр. Добрич. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Радеви Груп“ ЕООД отправя молба за отмяна на наказателното постановление, като претендира присъждане на сторените от негова страна разноски в съдебното производство.
В проведеното на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1100 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Радеви Груп“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв.
2
Й. Ц. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху недопустимостта на позицията на административно – наказващия орган да бъде ангажирана отговорността на дружеството за допустителство. Адв. Ц. моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1100 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 14.05.2025 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна мл. експерт Виктория Кръстева се застъпва аргументирано становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 18.12.2023 г. дружеството „Радеви Груп“ ЕООД, с ЕИК: 206259517 допуснало осъществяването на превоз на товари по маршрут гр. Варна – гр.
Добрич, с товарен автомобил марка „Скания“ Р440 кат. N3 с рег. № В 4641 ТН, с водач П.И.Р., с ЕГН: **********, без обаче водачът да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на Министъра на транспорта.
На 08.08.2024 г. св. Ю. Н. Р. извършил проверка на транспортната дейност на дружеството „Радеви Груп“ ЕООД, като от проверения от него пътен лист № 0072456 от 18.12.2023 г. и информация от карта на водача № 000000000ANG1000, валидна до 28.07.2026 г., установил извършения на 18.12.2023 г. обществен превоз на товари от водача П.И.Р..
Приемайки, че с това свое поведение, дружеството „Радеви Груп“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози, на 08.08.2024 г. св. Р. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 10.12.2024 г.
3
Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, наложил на въззивното дружество, на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
В случая въззивното дружество „Радеви Груп“ ЕООД и неговия процесуален представител адв. Ц. не оспорват фактическата констатация, че на датата 18.12.2023 г. водачът П.И.Р. е осъществил превоз по маршрут гр.
Варна – гр. Добрич, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на Министъра на транспорта, като водачът П.И.Р. е бил без валидна карта за квалификация в периода от 14.12.2023 г. до 10.01.2024 г., на която дата е придобил карта за квалификация № Р375971, валидна до 04.01.2029 г.
Възраженията срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.
Кредитирайки показанията на св. Ю. Н. Р. (актосъставител) и писмените доказателства, приобщени към административната преписка, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на датата 18.12.2023 г. по маршрут гр. Варна – гр. Добрич е бил осъществен обществен превоз на товари от водача П.И.Р., без към нея дата, същият да е притежавал валидна карта за квалификация на водача, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Вмененото във вина административно нарушение е индивидуализирано в 4 степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е датата, на която е бил осъществен превоза – 18.12.2023 г. (която дата се явява и дата на извършване на нарушението), както и нарушената правна норма.
Следва да се има предвид, че за превозвачите (каквото качество притежава въззивното дружество „Радеви Груп“ ЕООД) е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за притежание на валидна карта за квалификация на водача е въведено с нормата на чл. 7б от Закона за автомобилните превози, респективно с наредбата по него.
За превозвача е било налице задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че да не допуска да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая не е било изпълнено.
Според съда допускането до осъществяване на превоз не са две алтернативни форми на изпълнително деяние, а съставлява по съществото си самото изпълнително деяние за което безвиновна отговорност следва да носи дружеството - превозвач, а не водача на МПС, респ. не ръководителят на транспортното предприятие.
Според съда, правилно на дружеството „Радеви Груп“ ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, която е строго предвидена като размер в разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална несправедливост.
За допълнение следва да се отбележи, че в наказателното постановление изрично е посочено, че превозвача е допуснал превоз на товари от водач, който не отговаря на съответните изисквания, а разпоредбата на чл. 96г от Закона за автомобилните превози е създадена именно за да се санкционира подобно допустителство.
Съдът не може да приеме, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. На първо място следва да се подчертае, че осъществения превоз е на значително растояние (гр. Варна – гр. Добрич), като освен това не са наведени някакви твърдения, още по – малко са представени доказателства за някакви сериозни и непреодолими причини, които са 5 принудили дружеството – превозвач да допусне осъществяването на конкретния превоз с водач, който не отговаря на законовите изисквания.
Поради гореизложените съображения и в обощение, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0003389 от 10.12.2024 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
За допълнение на мотивите съдът би желал да се фокусира в поведението на административно – наказващия орган, доколкото в кориците на административно – наказателната преписка се съдържа предложение от страна на въззивното дружество за сключване на споразумение по преписката.
Принципно според съда предложението е доста разумно, вярно е, че административно – наказващият орган сам преценява дали да сключи споразумение и при какви условия, но в случая е следвало най – малкото административно – наказващият орган да изложи своите аргументи защо не приема и не е съгласен с предложението за сключване на споразумение.
В крайна сметка административно – наказващият орган е издал наказателно постановление, което според съда е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68d5207f-4f27-42dd-9380-157aa3fc051c