Решение № 549 от 21.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Благоевград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20241200501183 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „Мак турс“ АД, ЕИК *, представлявано от М. К., в качеството на длъжник по изп. дело № 133/ 2024 год. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег.

№ 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград.

Същият е подал жалба чрез ЧСИ против действията му по посоченото дело, изразяващи се в отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 133/ 2024 год. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград.

Прави искане за отмяна на отказ за прекратяване на изп. дело № 133/ 2024 г. по описа на ЧСИ В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ РБ..

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита, че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в тази насока.

По делото е депозирано възражение от страна на присъединения взискател, който счита жалбата за неоснователна, за което излага съображения.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Представената процесуална възможност на длъжника с разпоредбата на чл. 435, ал.

2, т. 6 ГПК да атакува отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство, следва да се разглежда с оглед предвидените в чл. 433 ГПК възможности за прекратяване на изпълнението. Изброените в ал. 1 на сочената разпоредба състави на прекратяване обхващат главно хипотезите на неподлежащо на принудително изпълнение вземане. Според разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителния процес като правоотношение, 1 означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Общата идея на разпоредбата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства.

Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец (пощенска станция или банка). При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

В процесния случай, видно от платежно нареждане, на 29.10.2024 г. длъжникът е превел по сметка на взискателя сумата в размер на 13 476.14 лв., която е такси и разноски по изпълнителното дело.

Видно от платежно нареждане, на 30.10.2024 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата в размер на 19 446.74 лв., която е законна лихва по изп. Дело № 133/ 2024 г. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград.

Видно от платежно нареждане, на 24.10.2024 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата в размер на 72 072.98 лв., която е данък върху недвижим имот по акт № 205, 206 и 207, по изп. Дело № 133/ 2024 г. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград.

Видно от платежно нареждане, на 24.10.2024 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата в размер на 149 690.44 лв., която е такса битови отпадъци по акт № 205, 206 и 207, по изп. Дело № 133/ 2024 г. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград.

Видно от сметка на дълга, изготвена от ЧСИ Тозева, към 24.10.2024 г. е платено от длъжника задължение в размер на 221 763.41 лв., като е налице остатък по дълга в размер на 19 446.74 лв., представляваща законна лихва.

От представените към частната жалба доказателства се установява, че длъжникът е направил плащане на 30.10.2024 г. в размер на 19 446.74 лв., за погасяване на задължението си от 19 446.74 лв., представляваща законна лихва по изп. Дело № 133/ 2024 г. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград, поради което е налице изпълнение на задължението от длъжника по отношение на взискателя Община Благоевград на задълженията по изп. дело № 133/ 2024 г. по описа на ЧСИ – В. Т. с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - районът на Окръжен съд Благоевград.

Доколкото се сочи в разпореждането на ЧСИ за отказ да се прекрати изпълнителното производство, поради присъединен взискател Община Благоевград за вземане по друго изпълнително дело и Държавата, съдът намира следното:

Както е прието в т. 2 на ТР № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели. В този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата 2 изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател. Ако присъединените взискатели са с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло.

Присъединяването на кредитори в изпълнителното производство е институт, характерен за принудителното изпълнение на парични вземания. То е израз на възможността на всеки кредитор да иска принудително изпълнение върху което и да е секвестируемо имуществено право на длъжника - чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК. Присъединяването на кредитори се осъществява, за да бъде удовлетворен присъединеният кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес.

Целта на присъединяването на кредитори е те да участват в разпределението при спазване на установения в чл. 136 ЗЗД ред на привилегиите и да получат въз основа на него плащане.

Както е изяснено в мотивите към т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, идеята на законодателя е не да се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК. Присъединяването на кредитори може да стане по два начина – по воля на кредитора и по право.

Разпоредбата на чл. 456 ГПК предвижда, че присъединяването по волята на кредитора става с писмена молба на присъединяващия се, към която той прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго дело.

Присъединени по право взискатели са: 1. държавата - за дължимите й публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението - чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК; 2. всички кредитори, в чиято полза са наложени запори и възбрани по реда на обезпечителния или изпълнителния процес върху имущественото право, по отношение на което е насочено принудителното изпълнение – чл.

459, ал. 1 ГПК и т. 5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС; 3. ипотекарният, заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато принудителното изпълнение е насочено върху предмета на ипотеката, съответно на залога или върху имота, относно който съществува право на задържане - чл. 459, ал. 2 ГПК, както и обезпеченият с особен залог кредитор в случаите на изпълнително производство по ГПК, в което изпълнението е насочено върху заложеното имущество - чл. 10, ал. 3 ЗОЗ.

Изпълнителното производство се инициира от първоначалния взискател, като образуването му предпоставя сезиране на изпълнителния орган от взискателя с молба за изпълнение, към която се прилага изпълнителен лист или друго предвидено в закона пряко изпълнително основание.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК (ред. ДВ, бр. 11/2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) след въвеждането на електронната форма на изпълнителния лист в молбата за започване на изпълнението въз основа на такъв ще следва да бъде посочен номерът на делото и на издадения в електронна форма изпълнителен лист.

3

Взискателят като носител на правото на принудително изпълнение може да избере начина на изпълнение, когато негов предмет е парично притезание, съответно да го промени или да посочи няколко изпълнителни способа, ако са нужни за удовлетворяване на вземането – чл. 426, ал. 1 и 2 ГПК. Като израз на разпореждане с изпълняемото право първоначалният взискател има право да поиска изпълнение на част от притезанието, да се откаже от изпълнителни действия, както и да поиска спиране или прекратяване на образувания изпълнителен процес.

Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Той е длъжен и не би могъл да откаже образуване на изпълнително дело след надлежно сезиране и извършване на изпълнителни действия, когато искането за тях е законосъобразно. В съответствие с диспозитивното начало изпълнителният орган се явява обвързан и от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия.

От друга страна, основание за прекратяване на изпълнителното производство е пълното погасяване на вземането на взискателя, за събиране на което то е образувано, независимо дали този факт е настъпил преди завеждане на делото, която хипотеза е уредена в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, или в хода му, която хипотеза се включва в тези, уредени в нормата на чл.

433, ал. 2 ГПК, както и независимо от това дали длъжникът е престирал дължимото направо на взискателя или това е станало в процеса на принудително изпълнение чрез превеждане на парични средства по сметка на съдебния изпълнител или чрез осребряване от съдебния изпълнител на притежавано от длъжника имуществено право /в чл. 433, ал. 2 ГПК е използван терминът "приключване", който е различен от термина "прекратяване", който е употребен в чл. 433, ал. 1 ГПК, но настоящият съдебен състав намира, че и в двете норми са регламентирани случаи, при които изпълнителното производство се прекратява, тъй като очевидно приключването на изпълнението, което е въведено с изменението на ГПК обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., има същите последици като неговото прекратяване/.

С пълното изплащане на вземането на взискателя производството по принудително изпълнение винаги ще е осъществило своята крайна цел и ще липсва необходимостта да бъде продължавана неговата висящност и извършването на каквито и да било действия по изпълнението, поради което и то трябва да бъде прекратено.

Присъединяването води до множество взискатели, търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство. Присъединеният по свое искане или по право кредитор става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител. При присъединяване на кредитори се достига до съединяване на делата. Взискателите са с отделни изпълнителни листове, съответно преки изпълнителни основания или по право. Обект на принудителното изпълнение за всички взискатели първоначалния и присъединените, е едно и също имуществено право на длъжника. В изпълнителния процес обаче, когато има присъединени взискатели, всеки от тях упражнява собственото си право по чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, за да удовлетвори своето вземане от имуществото на длъжника. По съображенията за общност само в обекта на изпълнение при 4 провеждан изпълнителен процес, когато има присъединени взискатели, не би могло да се прави аналогия с необходимото другарство в исковия процес, при което с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари, съответно да се прилагат изискванията на чл. 216, ал.