Решение № 163 от 09.07.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е № 163 гр.Русе, 09.VII.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ в публичното заседание на 28 юни 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА в.т. д. N151 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и по чл.274 от с.к.

Р.А.П.,***, е обжалвала решение №2080 от 19.12.2018г. на Русенски районен съд, постановено по гр.д.№ 4181/2018 г., в частта, с която са уважени предявените против нея от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД София искове и е осъдена да заплати разноски. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закони. Моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли претенциите изцяло, по съображенията, изложени в жалбата. Обжалва и определение №1418 от 13.03.2019г. постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за разноските.Развива оплаквания за неправилност на същото. Иска да бъде отменено и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да бъде осъдена да заплати на процесуалните й представители адвокатски възнаграждения за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА в заповедното и в исковото производство. Претендира и направените разноски за въззивната инстанция, вкл. и присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът по жалбите

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София,ЕИК203670940, чрез процесуалния представител юр.С.П., изразява становище, че същите са неоснователни. Във връзка с наведените от въззивника доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, поддържа твърдения, че когато договорът е обявен за недействителен, следва да се приложи нормата на чл.23 от ЗПК. Счита, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, е обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба против решение

№2080 от 19.12.2018г. на Русенски районен съд, постановено по гр.д.№ 4181/2018 г. е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, с която са предявени искове по чл.

422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията по Заповед №1103 от 02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №2060/2018г. по описа на РС- Русе, с която е разпоредено длъжникът Р.А.П. да заплати на кредитора "Агенция за събиране на вземания“-ЕАД сумата от 699,15лв.-главница по договор за потребителски кредит №*********, сключен между „Провидент Файненшъл България“-ООД и Р.А.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.3018г. до окончателното й изплащане, сумата 137,90лв. договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 29.09.2016г., 34,39лв. такса за оценка на досие за периода 01.09.2016г.-29.12.2016г., 63,84лв. обезщетение за забава за периода 19.05.2017г. - 01.04.2018г., както и 25лв. деловодни разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането, произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски кредит №********* сключен на 24.10.2015г. между „Провидент Файненшъл България“-ООД и Р.А.П., е цедирано от първоначалния кредитор на

„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД.Длъжникът Р.П. е подала възражение на основание чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на задължението по заповедта. Кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в законния срок е предявил иск за установяване на вземането по заповедта на основание чл. 422 от ГПК. С решението по исковото производство е признато за установено съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД към Р.А.П. за сумите 687,63лв. главница по договор за потребителски кредит № *********, сключен с „Провидент Файненшъл България“-ООД, заедно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане, 135,66лв договорна лихва за периода 1.09.2016г. до 29.12.2016г., 34,39лв. такса за оценка на досие за периода 01.09.2016г.-29.12.2016г.Искът е отхвърлен за разликата до 699,15лв. главница и за разликата до 137,90лв. договорна лихва, както и за сумата 63,84лв. обезщетение за забава за периода 19.05.2017г. - 01.04.2018г. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

От представените в първоинстанцинното производство писмени доказателства се установява, че на 24.10.2015г. между „Провидент Файненшъл България“-ООД, ЕИК *********- гр. София и Р.А.П.,***, е сключен договор за кредит № *********, по силата на който Провидент предоставя на клиента Р.П. сумата от 2350лв., която трябва да се върне за срок от 60 седмици, при годишен процент на разходите 48% и при годишен лихвен процент 31,82% или общия размер на фиксираната лихва-за срока на договора, да бъде в размер на 463,50лв.Общият размер на задължението е 2931лв., които включват 2350лв. главница, 463лв. фиксирана лихва и 117,50лв. такса за оценка на досие.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г. “Провидент Файненшъл България” ООД/цедент/ се задължило да прехвърли на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възмездно вземанията към 01.05.2017г., произхождащи от договори за потребителски кредити, при условията и сроковете, определени в договора, които вземания се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от цесионния договор /л.л.16-24 от гр.д.№4181/18г. на РРС/.От Приложение №1 е видно, че по силата на договора за цесия вземането на “Провидент

Файненшъл България” ООД срещу Р.А.П. в общ размер

857.89 лв е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.Представени са доказателства за изпълнение на процедурата по чл.99,ал.3 от ЗЗД – от уведомително писмо от “Провидент Файненшъл България” ООД чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, от 06.06.2017г. и известие за доставяне до Р.А.П. се установява, че до длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия и за това, че “Агенция за събиране на вземания”

ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу нея. На 03.07.2017г. уведомлението е върнато, като непотърсено.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в районния съд на 30.03.3018г.Ето защо възражението, че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е активно процесуално легитимиран по предявения иск поради неизпълнена процедура по чл.99, ал.3 ЗЗД е неоснователно.С исковата молба е представено потвърждение за извършената цесия, подписано от управителя на цедента, с което потвърждава прехвърлянето по отношение на вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредит, изрично посочени в Приложение №1 към договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г.Съгласно чл.4,ал.3 от Договора за цесия такова писмено потвърждение цедентът представя , след получаване на цената.Предвид изложеното възражението, че „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД/ищец по делото/ не разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК, тъй като цената по конкретното вземане на първоначалния кредитор не била заплатена от ищеца в договорените и не е настъпило същинско прехвърляне на вземанията, е неоснователно.

Въззивният съд намира, че сключения между праводателя на ищеца /Провидент Файненшъл България“-ООД/ и длъжника договор за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.11 и т.20 ЗПК - не съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и клаузи за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.

4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. В този случай на основание чл.23 ЗПК длъжникът връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разноски по договора за кредит. Затова искът като основателен и доказан следва да се уважи само за главницата от 687,63лв., дължима със законната лихва от датата на подаване на заявлението. В останалата част, включваща договорна възнаградителна лихва, лихва за забава и такси за оценка и пр., претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца разноски по ч.гр.д.№2060/18г. по описа на РРС в размера над 55,15лв. за разликата до 68,79лв. и разноски по исковото производство в размера над 312,54лв. за разликата до присъдените 389,83лв.

Съгласно чл.78 ГПК въззиваемият дължи на жалбоподателката разноски за настоящото производство в размер на 20лв.-за държавна такса, съобразно уважената част от жалбата.По делото жалбоподателката е представлявана от адвокат безплатно, на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, съгласно изрично отбелязаното в представения договор за правна помощ – материално затруднено лице.На основание чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв.С.В. следва да бъде присъдено дължимото адв. възнаграждение в минимален размер на 300лв.

По частната жалба на Р.А.П. против определение № 1418 от 30.03.2019г. постановено по реда на чл.248 от ГПК.С определението първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника по делото – Р.П., чрез пълномощника адв.К.Б., за допълване/изменение на решение №2080/19.12.2018г. по гр.д.№4181/18г. в частта за разноските, като осъди ищцовото дружество да заплати на адв.С.

В. адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ по ч.гр.д.№2060/18г. на РРС, а на адв.К.Б. да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ в исковото производство, както и да редуцира разноските, присъдени в полза на ищеца, като ги преизчисли на база 50лв. юрисконсултско възнаграждение.Първоинстанционният съд правилно е отказал определяне на възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като в договора за правна помощ, представен по ч.гр.д.№2060/18г. по описа на РРС е посочено, че адв.С. В. оказва безплатна правна помощ на Р.П. на основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА – помощ на лице, което е от кръга на близките на адвоката.В представения по гр.д.№4181/18г. договор за правна помощ, сключен между Р.П. и адв.К.Б. е удостоверено, че адвоката оказва безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА – Р.П. е близка или роднина и на адв.К.Б..В списъка за разноските по делото обаче е посочено, че адв.Б. оказва безплатна правна помощ на П. на друго основание - чл.38,ал.1,т.2 от ЗА- при хипотеза на материално затруднено лице.Посочването на различни хипотези води до невъзможност съдът да определи на какво основание е осъществена безплатна правна помощ, и съответно – да определи възнаграждение. Неоснователно е било и искането да се редуцира юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество, като се преизчисли на база 50лв. – съдът е определил възнаграждение от 150лв. като база. Съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ при дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300лв. и районният съд е определил възнаграждение в размер, близък до минималния – 150лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, не са били налице предпоставки за определяне на възнаграждение в минималния размер.

С оглед частичното отхвърляне на въззивната жалба и отхвърлянето на частната жалба, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.