Решение № 57 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902440 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. срещу решение № 292 от 13.06.2022 г., постановено по в.т.д. № 51/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти търг. състав, с което е обезсилено решение № 260320 от 18.10.2021 г. по т.д. № 384/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска на Д. Б. против Гаранционен фонд, предявен като частичен за сумата от 160 000 лв. от общо 180 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й М.С.Б., настъпила на 16.09.2017 г., причинена от неустановено моторно превозно средство и с което въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение , в частта му за отхвърляне на предявения от Д. М. Б. против Гаранционен фонд иск за същата сума, поради виновно причиняване смъртта на М.Б. от В. Х. Б., управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК № СТ 91 00 ВВ без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и 1 необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел за недопустимо добавянето в предмета на спора на ново основание, в условията на евентуалност по реда на чл. 214 ГПК, поради което незаконосъобразно е обезсилил решението на първата инстанция, в частта по иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Акцентира се върху приетата в доклада на окръжния съд обща правна квалификация на иска по чл. 558, ал. 5 КЗ, като се излагат доводи, че в първото по делото заседание ищцата е поискала допълване на основанието на иска срещу същия ответник за същото ПТП, чрез въвеждането на нови фактически твърдения, което не представлява предявяване на нов иск. Същевременно се сочи, че в противоречие със събраните доказателства , въззивният съд е приел обективна невъзможност за предотвратяване на процесното ПТП, а оттам и за липсата на вина на водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“, който го е управлявал без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което произтича неправилност на извода за неоснователност на иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.„а“ КЗ. Излагат се съображения, че опасността е била налична за водача В. Б., поради което каруцата, в която е пътувал пострадалият, не е попадала в опасната зона за спиране на товарния автомобил. Иска се пълна отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска в претендирания частичен размер от 160 000 лв.

,с присъждане на адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

При условията на евентуалност е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд със задължителни указания.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд правилно не е допуснал добавяне на ново основание под формата на изменение на иска, доколкото по същество с това ищецът е предявил нов иск. Изразява становище, че апелативният състав обосновано е приел липса на виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил, съобразявайки се с изводите на вещите лица по изслушаните експертизи, както относно механизма на процесното ПТП, така и относно причините, довели до смъртта на 2 наследодателя на ищцата. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на разноските в полза на Фонда, направени пред касационната инстанция.

Третото лице – помагач на ответника В. Х. Б., не изразява становище по касационната жалба.

С определение № 1985/15.07.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд във връзка със следните въпроси, поставени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и обобщени от касационния състав, както следва:

„Дали е налице изменение на иска, по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез добавяне на ново основание, в условията на евентуалност с първоначално заявеното или е налице предявяване на нов иск против същия ответник?“ и „За задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и наведените от страните доводи в тяхната цялост и логическа съвкупност по отношение установяването на главния факт, за което страната носи доказателствената тежест?“.

В проведеното на 17.10.2024 г. открито съдебно заседание пълномощникът на ищцата - касатор поддържа оплакванията в касационната жалба. Подчертава, че допълнителното основание на иска е било въведено своевременно, ясно и точно, поради което са били налице предпоставките по делото да бъде разгледано и твърдението, че вредоносния резултат е причинен също и от неустановен водач на лек автомобил. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е отменил определението си за събиране на допълнителни доказателства, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Твърди, че междувременно е постановена присъда срещу водача на товарния автомобил В. Б., която понастоящем не е влязла в сила. Претендира разноски по представен списък.

Процесуалният представител на ответника по касация излага доводи за правилността на обжалваното решение, сочейки че изводите на апелативния съд са в логическа последователност. Според него от приетите експертизи се установява, че водачът на товарния автомобил В. Б. не е имал техническата възможност да възприеме каруцата. Акцентира върху силното алкохолно опиянение от 2.28 промила на пострадалия наследодател на ищцата, като евентуално основание за приемане на съществен процент на съпричиняване.

3

Претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на разноските на пълномощника на ищцата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по заявените в жалбата касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен с ъ д е обезсилил решение № 260320/18.10.2021 г., постановено по т.д. № 384/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска на Делка М. Б. против Гаранционен фонд, предявен като частичен за сумата от 160 000 лв. от общо 180 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й М.С.Б., настъпила на 16.09.2017 г., причинена от неустановено моторно превозно средство, като в тази му част производството по делото е прекратено. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д. Б. против Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ за същата сума, поради виновното причиняване на смъртта на М.Б. от лицето В. Х. Б., управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК № СТ 91 00 ВВ в нарушение на правилата за движение.

За да потвърди решението в частта, с която окръжният съд е отхвърлил предявения от Д. Б. против Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ, за сумата от 160 000 л в., предявен като частичен иск от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, въззивният състав е споделил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че: процесното произшествие е настъпило на 16.09.2017 г. около 20.00 часа , при движение по първокласен път 1-5 от гр. Шипка- с. Крън – гр. Казанлък; по този път в посока гр. Казанлък се е движел товарен автомобил марка „Мерцедес“, управляван от В. Х. Б., като пред него се е движел таксиметров автомобил; точно преди завоя за мотел „Крънско ханче“, таксиметровият автомобил рязко е отбил вдясно и е спрял на пътното платно, без да сигнализира за предприетата маневра; след това рязко спиране, за да избегне удара, водачът на товарния автомобил Вангел Белов го е отклонил наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение; таксиметровият автомобил се е движел със скорост около 76 км/ч и опасна зона за спиране от около 74 метра;

4 със същата скорост от около 76 км/ч се е движел и товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“, към момента в който водачът му е предприел отклоняване наляво, за да избегне удара с таксиметровия автомобил.

Въззивният състав е приел, че причината за внезапното спиране на двата автомобила е изскочилата на първокласния път каруца с конска тяга, управлявана от пострадалия М.С.Б. – баща на ищцата. Съдът е отразил, че в каруцата се е намирало и лицето М.А.М. и че ударът се е осъществил между челната част на товарния автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ и коня, водещ каруцата. Въззивният съд е стигнал до извод, че първопричината за процесното пътнотранспортно произшествие е именно внезапното навлизане на каруцата на платното за движение, в нарушение на ЗДвП и в частност на поставения там забранителен знак „В–10“. Апелативният състав е приел, че е налице внезапно възникнала опасност на пътя, която не е могла да бъде избегната от водача на товарния автомобил, поради липса на видимост от намиращия се пред него таксиметров автомобил, който е отбил рязко вдясно при вече настъпилия навигационен мрак към момента на произшествието, т.е. в случая е липсвала техническа възможност за предотвратяване на удара. В обжалваното решение е отразено, че в резултат на удара двамата пътници в каруцата са изпаднали на пътното платно, както и че в същото време кола с тъмен цвят, която се е движела в посока гр. Казанлък – гр. Шипка, е прегазила тялото на единия пострадал – М.Б., а малко по–късно е станало прегазването и на второто тяло на М.М. от друга кола. Съдът е посочил, че и двете коли, прегазили изпадналите от каруцата лица, са се движили в същата посока и са продължили по пътя, напускайки произшествието, поради което са останали неустановени.

След обсъждане на заключенията по съдебно-медицинските експертизи въззивният състав е приел за установено, че при падането от каруцата върху пътното платно, пострадалият М. Б. е получил черепномозъчна травма, неопасна за живота, но самата смърт е настъпила вследствие на прегазването от неидентифицирания автомобил, от което са произтекли множество увреждания, несъвместими с живота. Оттук въззивният съд е направил извод, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на делинквента Вангел Б. и настъпилата впоследствие смърт на наследодателя на ищцата от прегазване от друг неизвестен автомобил, а оттам и з а липса на вина на Б. и съответно за липсата на материалноправна 5 легитимация на Фонда да отговаря по иска по чл. 557, ал.1, т. 2, б.“а“ КЗ.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, поради причиняване смъртта на М.С.Б. от друго неустановено МПС, въззивният съд е приел, че като е включила пред окръжния съд в предмета на спора ново основание, с което е обоснована отговорността на Фонда за обезщетяване на неимуществените вреди от същото ПТП, ищцата по същество е предявила нов иск в първото открито по делото заседание, който е бил приет за разглеждане в нарушение на чл. 214 ГПК, под формата на изменение на първоначално предявения иск. С тези мотиви апелативният състав е обосновал становището си, че с диспозитива на първоинстанционния акт окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск, което е недопустимо и обуславя обезсилването на решението в тази част.

По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване.

Във връзка с въпроса относно това дали е налице изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез добавяне на ново основание или е налице предявяване на нов иск против същия ответник, е изразено принципно становище в т. 2В на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, което е застъпено и в казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 199/ 26.01.2021 г. по гр.д. № 4056/2019 г. на IV г.о. и др., според която, изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК , чрез добавяне единствено на ново основание към първоначално заявеното , е допустимо при наличието на предпоставките за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско производство, посочени в чл. 210 ГПК и на тези по чл. 214, ал. 1 ГПК за допустимост на изменението на иска.