Решение № 233 от 02.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.ов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500275 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Ж. А. Д. от гр. ***ищца по гр.д. № 8750 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2800/11.12.2025 год. В частта ,с която са отхвърлени предявените от въззивницата искове против „Пулс фарма“ЕООД-гр. Бургас за отмяна на уволнението й , извършено със заповед № 6/22-10.2024 г. на управителя на ответното дружество ,като незаконно ,възстановяването й на заеманата преди уволнението й длъжност –„помощник –фармацевт“,за осъждане на ответното дружество да й върне здравната книжка и да й заплати обезщетение в размер на 640,39 лв. за недопускане до работа в периода 10.10-24.10.2024 г.

,както и за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение по чл.

225 ал. 1 КТ в размер на 2123,40 – за оставането й без работа в периода 25.10.до 10.11.2024 г. и в размер на 4949,23 лв. –за периода 11.12-.2024 г. – 25.04.2025 г./разликата в заплатите ,получавана в ответното дружество и при новия работодател/,ведно със законната лихва върху сумите от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата .,както и в частта ,с която въззивницата е осъдена да заплати на ответника сумат 3970,20 лв. – 1 обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на 3 брутни трудови заплати ,ведно с лихвата считано от 04.04.2025 г.,както и да заплати 2333,67 лв. – разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения ,при неправилни фактически констатации на съда . .

На първо място се сочи ,че съдът неправилно е приел за недоказани твърдяните от ищцата факти – а именно ,че на 10.10.2024 г. не е била допусната на работа от управителя на ответното дружество ,след като се е явила да застъпи смяна и да изпълнява трудовите си функции ,като е била и фактически възпрепятствана за достъп до работното й място ,както и верббално е изгонена от този управител със съобщение ,че е уволнена .Съдът неправилно е кредитирал показанията на ответниковите свидетели и отказал да даде вяра на призованите от ищеца свидетели ,като не е отчел заинтересоваността на ответниковите свидетели .,а и те не са присъсвали на въпросната комуникация между ищцата и управителя на ответното дружество ,а и са в противоречие с представените писмени доказателств /обсъждат се подробно тези показания /.Неправилно не са крудитирани показанията на сви.

Г. и К. ,като Г. е единственият свидетел ,присъствал на въпросната дата – 10.10.2024 г. .А свид. К. лично е възприела извънсъдебното признание на управителя Каракашева относно недопускане до работа на ищцата .Свид. К. е установила ,че до деня на процесната комуникация ищцата е ходила редовно на работа .Още на 29.09.2024 г. ищцата е написала молба за прекратяване на трудовото правоотношение,като я поставила в папка ,в която се поставят документи ,които да достигнат до знанието на управителя.Но е споделила с колежка ,че ще си отработи предизвестието и е продължила да ходи редовно на работа .Единствената причина ,поради която е предстанала е недопускането й на работа след 10.10.2024 г.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат исковите претенции .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответнното дружество чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при 2 постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз основа на който е направил обосновани и правилни изводи.От обективна и от субективна страна ищцага е осъществила описаното в заповедта дисциплинарно нарушение –изразяващо се в неизпълнение на основното задължение на всеки работник да се яви на работа ,а при обективна невъзможност да уведоми работодателя си .Правилно е прието че ищцата не е доказала твърденията си ,че не е била допусната на работа .Съдът се е аргументирал ,че не кредитира показанията на сви. Г.

,защото същите са твърде оскъдни ,същата помни избирателно какво се е случило ,въпреки твърдението ,че е очевидец на разговора между ищцата и Каракашева .От друга страна свид. Г. сочи ,че не е видяла през процесния ден Каракашева да пречи по някакъв начин на ищцата да започне работния процес .Следователно налице е отказ от страна на ищцата да се яви на работа в продължение на повече от два последователни дни и това следва да бъде ценено като нарушение на трудовата дисциплина ,обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.Свид. Г. ясно е описала разговора през въпросния ден и не е вярно твърдението ,че не е възприела пряко и непосредствено всички факти .Показанията на свид. Н. също поккрепят тази фактическа обстановка и не носят твърдяното от въззивната страна противоречие .Всъщност правилно не са кредитирани показанията на свид. К.

,тъй като тя не е бил пряк очевидец на случилото си .Затова се противопоставя на искането за повторен разпит на тази свидетелка ,като се счита за недопустимо да черпиш права от собствения си процесуален пропуск .

Моли се за потвърждаване изцяло на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са обективно съединени искове ,като главните искове са с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 108 ЗС, а насрещният – чл. 221, ал. 2 КТ

Няма спор по делото , а и от представения трудов договор № 6/05.08.2019 г., сключен между „Пулс фарма“ ЕООД и Ж. А. Д., се установява ,че Д. е 3 назначена на длъжност помощник-фармацевт в аптека на дружеството в гр.

Бургас, ж. к. Изгрев със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя и основано месечно възнаграждение в размер на 560 лева. Уговорен е срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 3 месеца. На 21.08.2020 г. е сключен нов трудов договор за неопределено време с място на работа в аптека в ж. к. Славейков и основно трудово възнаграждение 610 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,60 % и срок на предизвестие 3 месеца. С допълнително споразумение от 15.08.2022 г. е определено място за изпълнение на задълженията аптека на ул. Сливница 64, а основното месечно възнаграждение е определено в размер на 1300 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 1,80 % (23,40 лева) с падеж за плащане до 25-то число на следващия месец.

По делото е представено писмо, адресирано до управителя на ответника, от Ж. Д. с искане за разглеждане на молбата й за прекратяване на трудовото правоотношение, подадена на 29.09.2024 г., но няма данни същата да е получена от адресата. Цитираната в писмото молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е входирана в дружеството на 13.10.2024 г., като в същата е посочено, че се иска прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 29.09.2024 г., или същата да се счита за едномесечно писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ Ж. Д. е получила покана от управителя на „Пулс фарма“ ЕООД за явяване на ул. Цариградска 22, ет. 3 в 3-дневен срок от получаване на поканата за даване на обяснения защо не се е явила на работа от 10.10.2024 г. до 17.10.2024 г. с указание, че при неявяване или неполучаване на обяснения ще бъде освободена от работа.

Приложени от ищеца са писмени обяснения на Д., като върху тях е положен вх. № 49/22.10.2024 г. Със заповед № 6/22.10.2024 г. на управителя на „Пулс фарма“ ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и молба № 6/22.10.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.10.2024 г. поради неявяване на работа два последователни дни. Посочено е на лицето да се изплати обезщетение за неползван отпуск от 15 дни в размер на 1059,87 лева. Заповедта е връчена на работника на 25.10.2024 г. – обстоятелство, прието за безспорно от първоинстанционния съд с определението по чл. 146 ГПК 4

Твърдяло се е от ищцовата страна ,че на 29.09.2024 г.ищцата е депозирала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, по което нямало движение до 09.10.2024 г., а на 10.10.2024 г. не била допусната до работа, като й било съобщено, че е дисциплинарно уволнена. Поради това, в периода от 10.10.2024 г. до 15.10.2024 г. не се явявала на работа. На 18.10.2024 г. с нарочна покана й били поискани писмени обяснения, каквито тя депозирала, а на 25.10.2024 г. й била връчена заповедта за уволнението. Поискала си здравната книжка, но същата не й била върната от работодателя, комуто била предадена при постъпване на работа. Поддържа, че уволнението й е незаконно ,поради което предявява искове за признаване незаконно на уволнението ,възстановяване на предишната й длъжност и присъждане на претендираните обезщетения ..

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил твърденията на ищцата и предявените искове. Счита уволнението за законосъобразно осъществено, като излага подробни доводи. Сочи, че на 10.10.2024 г. след разговор с управителя на ответното дружество по повод липсващи суми от аптеката ищцата самоволно е напуснала работното си място. Поради това предявява насрещен иск при условията на евентуалност – в случай на уважаване на първоначалните да осъди ищцата да заплати на „Пулс фарма“ ЕООД обезщетение при дисциплинарно уволнение, възлизащо на 3970,20 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.04.2025 г. до окончателното му изплащане

За установяване на твърденията на страните са били събрани по делото гласни доказателства: Свидетелят Г. е посочила, че е била колега с Ж. Д. и са работили заедно в аптека в ж. к. Изгрев. Обичайното й физическо работно място било на каса, където влизат посетителите. Била свидетел на случка, в която Ж. дошла на работа и не била допусната - Калина /управителката /сложила ръка пред нея и не я допуснала да влезе зад касата. Не е чула какво са си говорили. После Ж. си тръгнала. Не отишла на работа в следващите дни и свидетелката не я виждала.

Свидетелката К. е посочила, че е работила в ответното дружество в обекта в Изгрев, бл. 168 в денонощната аптека „Пулс“ и е била колега с Ж. Д.. На 29.09.2024 г. двете били дежурни в аптеката от 08 ч. сутринта до 8 ч. вечерта.

В девет часа сутринта видяла Д. да попълва молба за предизвестие към 5 работодателя за напускане. Подписала я и я оставила на мястото, където оставят всички документи и фактури, които пристигат към фирмата, и счетоводителката минавала веднъж или два пъти седмично да ги вземе. На 10.10.2024 г., когато отишла на работа в 18 ч., знаела, че трябва да е на смяна с Ж., но тя не била там. След това управителката Каракашева й разказала как Ж.

Д., когато е дошла на работа за втора смяна, от 14 часа, тя й е препречила входа, откъдето трябва да влезе, и не я е допуснала до работното й място.

Казала, че я е уволнила и повече нямало да работи в аптеката. След този ден Ж. не е идвала на работа.

Свидетелката Г. е посочила, че работи в ответното дружество на длъжност компютърен оператор в обект в Изгрев, 168-ми блок. Познава Ж., с която работили година и няколко месеца. Работното място на свидетелката било малко зад касите, в друго помещение, но двете били свързани без врата, на близко разстояние Запозната е с причината, поради която Ж. е била уволнена – тъй като не се е явила на работа. В една първа смяна, след като си тръгнала Ж. от работа, си разменили реплики с управителя, като Ж. е казала, че си е подала молба за напускане и я оставила на място, където се оставят фактурите във фирмата. Управителката попитала свидетелката дали са виждали тази молба и дали са чули да оставя молба. Потърсили я на мястото, където оставят фактурите, но такава молба нямало. Свидетелката е присъствала на разговор между управителката и Ж. по повод липси в аптеката. Това се случило през октомври 2024 г., когато Ж. трябвало да бъде втора смяна, управителката била близо до вратата, подреждала, Г. чула Ж. казва: „колко ти дължа и как ще докажеш, че крада?“, след което затворила вратата и си тръгнала. Според свидетеля никой не е попречил на Д. да работи. Оттогава тя не била идвала на работа. Свидетелката е посочила, че фактурите се оставят в складовата част в тавички за документи. Практиката била, че молби за отпуски, за напускане, адресирани лично до управителката и други, ги дават на управителката.