Протокол № 83 от 20.03.2024, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 83 гр. Перник, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Съдебни

КАТЯ М. СЕРГИЕВА заседатели: ДЕСИСЛАВА СТ. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА и прокурора А. Бл. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Наказателно дело от общ характер № 20231700200640 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Подсъдимият Л. П. В. - редовно призован, явява се лично и с адв. В..

ОП – Перник - явява се прокурор Д..

За Министерство на финансите - редовно призовано се явява ст. юрк. П П, упълномощен с пълномощно № г.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Ст. Юрк. П Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Сне самоличността на подсъдимия, както следва: Л. П. В., българин, български гражданин, на г., женен, неосъждан, средно–специално образование, живущ в гр. П, обл. П ул. ,,О К‘‘ № , с ЕГН **********.

Подсъдимият В.: Получил съм препис от разпореждането на съда преди повече от седем дни, запознат съм.

Съдът дава възможност на представителя на държавното обвинение да изрази становище по въпросите, така както същите са регламентирани в чл. 248 ал. 1 НПК.

Съдът докладва депозирана писмена молба от А В. - министър на финансите, като представляващ държавата, с която на същият основание чл. 84 НПК е предявен граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 105102,35 лв. представляваща нанесена щета от избягване установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като приспаднат в последвал данъчен кредит, подробно посочен в 1 молбата.

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Пернишки окръжен съд, няма основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права на обвиняемия. Гражданският исков е подаден от легитимирано лице и в сроковете предвидени в ГПК. Същият не се следва да бъде допускан за съвместно разглеждане в хода на наказателния процес, тъй като неговото разглеждане би могло да доведе до затруднение и забавяне разглеждането на наказателното производство, а евентуално при постановяване на осъдителна присъда, държавата има същите права да предяви граждански иск по граждански правен ред. Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са довели до съществени нарушения на правата на обвиняемия, по отношение наличието на възможност за разглеждане по реда на особените правила трябва да се произнесе защитата, тъй като това е изцяло в техните правомощия, не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия и съдебен заседател, не е взета мярка за неотклонение и не следва да бъде взимана такава към настоящия момент, няма искане за събиране на нови доказателства различни от тези посочени към обвинителният акт.

Юрк. П: Господин съдия, поддържам предявения от министъра на финансите представляващ държавата, граждански иск срещу подсъдимия, така както е посочено в депозираната писмена молба. Поддържам изложеното от представителя на държавното обвинение.

Адв. В.: Считам, че по чл. 248 ал. 1 НПК съм категоричен, че по т.1 делото следва да се разгледа и е подсъдно на Пернишки окръжен съд, а по т. 2 считам, че министърът няма основание за прекратяване на наказателното производство, но по т.3 моето мнение е, че обвинителният акт е неясен по отношение на характера и размера на вредите, ми прави впечатление, че в хода на ДП се набива на очи именно размерът на предмета на престъплението. Самата експертиза по делото е дадена в два варианта, а именно: преди извършените корекции и след извършените корекции. По този начин е поставил въпросът и разследващия орган на вниманието на представителят на Окръжната прокуратура. Така или иначе обаче, представителят на държавното обвинение е стигнал до извода, че към настоящият момент предмета на престъплението включва този, който е в рамките на 105,000 лв. Именно с това нещо не съм съгласен, тъй като считам че от самата експертиза, от разпита на свидетелката, която е била данъчен ревизор, която е категорична, че данъчната служба към настоящия момент е била разпитвана и съгласно експертизата след корекциите, търси на този човек приблизително 32,000 лв., а не сумата 105,000 лв. Касае се за неяснота, в обвинителният акт никъде не става ясно защо прокурорът е приел, че предмета на престъплението трябва да бъде за 105,000 лв., а не за 32 000 лв. Считам, че относно чл. 246 ал. 2 НПК в тази му част, както и на чл. 102 НПК, а именно: установяването на характера и размера на вредите, като това е съществено процесуално нарушение, което е довело до получаване правото на защита, което е отстранимо. Моля съда, ако възприеме това становище да се произнесе като го върне с указания към прокурора.

Ако не го направи това нещо, моля съда да се произнеса в срок по т. 4., за да мога евентуално да имам възможност евентуално да се възползвам от въпросите свързани с организираните процедури. Имам предвид, ако бъде уважено искането ни, то евентуално може да се стигне до тази сума, която може да се възстанови. По отношение на гражданския иск напълно подкрепям представителят на държавното обвинение. Считам, че към настоящият момент не следва да бъде прието за съвместно 2 разглеждане, тъй като съгласно Т.Р. № 4/12.03.2016 г. на Върховният съд по отношение на три въпроса, то е актуално и към днешния момент, е в абсолютно противоречие.

Ние няма смисъл да го приемаме за разглеждане при положение, че нямаме данни дали по делото е образувано изпълнително дело, каква сума е събрана по това дело, което означава, че съдът ще трябва в наказателното производство да прави допълнителни справки, което ще затрудни разкриването на обективната истина, точно това не трябва да правим, ако го приемем за разглеждане в този вид ще ни създаде трудности по делото. Моля да не го приемате.

Прокурорът: На мен не ми стана ясно какво претендира защитата като неяснота в обвинителният акт, тъй като прокуратурата не е длъжна да обяснява защо приема или не експертизата и това в никакъв случай не води до неяснота в обвинителният акт. В обвинителният акт конкретно е посочено от съдържанието на кои справки декларации произтича размера на приетите данъчни задължения в обвинението. Те са съставомерно причинени като открити данъци. Деянието е извършено и се квалифицира към момента на извършването му. Справките-декларации са подадени с това съдържание. Три години по-късно в хода на извършени данъчните ревизии той е поправил част, не цялата част от тези пари и ги е сторнирал с допълнителна данъчна декларация, не променя факта, че към датата на извършване на деянието, то е извършено за тази сума. Аз приемам като прокурор, че обвинението следва да е за тази сума. В никакъв случай не е налице нарушение изискващо връщане на делото на прокурор.

Съдът след съвещание намери, че становището на представителя на държавното обвинение, и както и на защитата че приемането за съвместно разглеждане в настоящотото наказателно производство на гражданския иск би затруднило провеждането на наказателния процес една страна, а пък от друга страна, министърът на финансите като представляващ държавата може да предяви своите претенции по гражданско правен ред, при постановяване на евентуална осъдителна присъда. По тези съображения, искането за приемане съвместно разглеждане на предявения граждански иск, ще следва да бъде оставено без уважение.

По отношение изразеното от защитата на подсъдимия становище за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК, съдът намери това искане за неоснователно. С представеният обвинителен акт ОП-Перник ясно е посочила периодът през, който извършено инкриминираното деяние, тоест времето, място, начин на извършване, посочени са конкретните данъчни декларации, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите щети. По отношение на размера на щетите, то това е въпрос по съществото на правния спор и в никакъв случай не представлява допуснато съществено процесуално нарушение, което да е основание за прекратяване съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за неговото отстраняване. По тези съображения, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на А В. в качеството на министър на финансите и представител на държавата за приемане на съвместно разглеждане на настоящото наказателно производство, на предявения срещу подсъдимия гражданския иск за сумата от 105102,32 лв. представляваща нанесена на държавата щета от избягване, установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери като подсъдимият е приспаднал данъчен кредит подробно описан в петитума на исковата молба.

3

ОСТАВЯ без уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на ОП – Перник, поради допуснати на фазата на ДП съществени процесуални нарушения.

Определението подлежи на обжалване пред САС, в 7-дневен срок считано от днес.

Адв. В.: По отношение на т. 4 В такъв случай, влезе ли определението в сила със съгласието на моят подзащитен, ще приключим делото в условията на съкратеното съдебно следствие при хипотезата на чл. 371 т. 1 НПК. Няма да искаме да бъдат призовани свидетели и вещи лица.

Прокурорът: Намирам, че е тяхно право.

Съдът намери, че с оглед изразеното от адвокат В. становище делото ще следва да бъде насрочено за неговото разглеждане по реда на глава 27 НПК и в частност по реда на чл. 371 т. 1 НПК, в случай че определението на съда, с което същият е отказал да прекрати съдебното производство влезе в законна сила. По тези съображение, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА делото за 25.04.2024 г. от 13:30ч., за която дата и час подсъдимият и неговият защитник са уведомени и призовка няма да получават. За това съдебно заседание да не се призовават посочените в списъка за призоваване свидетели и вещи лица.

Заседанието завърши в 14,31 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4