Решение № 260144 от 25.09.2023, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260144 25.09.2023 година град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Огняна Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14336 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК ********* против Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.

Ищецът твърди, че на 28.08.2008 г. между ищцовата Банка и „П. транс“ ЕООД, бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредотополучателят се задължил да го ползва и върне, заедно с дължимите лихви. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца. Кредитополучателят дължал годишна лихва за предоставения кредит, представляваща сбора от действащия БЛП – малки фирми за лева и договорна лихвена надбавка в размер на 2.95 пункта, като към датата на сключване на договора бил в размер на 11.6 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 %.

Кредитополучателят заплащал на Банката такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, но не по-малко от 200 лева, платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита, чрез служебно усвояване на необходимата сума от разрешения размер на кредита. В началото на всяка следваща година, кредотополучателят заплащал на Банката еднократно такса подновяване в размер 1 % върху размера на кредита, но не по-малко от 100 лева. Таксата се дължала еднократно и в случай, че Банката, на осн. чл. 1, ал. 3 от договора за кредит прекрати усвояването на кредита и страните подпишат анекс, съгласно който усвоеният кредит се погасява. Кредитополучателят дал своето неотменимо съгласие и оправомощава Банката да събира таксите служебно чрез усвояване от свободния лимит по кредита. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, кредитополучателят дължи на Банката комисионна ангажимент в размер на 1% годишно върху неусвоената част от предоставения кредит, която се начислява през периода от откриването на заемната сметка по кредита до крайния срок за усвояването му, начислявана месечно и платима в края на съответния календарен месец. При прекратяване на договора за кредит, поради пълно предсрочно погасяване на кредита по молба на кредитополучателя преди изтичането на 5 години, считано от датата на откриване на заемната сметка, кредитополучателят заплаща на Банката такса в размер на 3 % върху размера на кредита. При прекратяване на договора, поради пълно предсрочно погасяване след изтичането на тези 5 години, кредитополучателят не дължал такса за предсрочно погасяване.

Твърди се, че с

Анекс № 1 от 10.05.2010 г., страните се споразумели, съгласно чл. 1а, ал. 1, ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., встъпили при условията на чл. 101 ЗЗД, като съдлъжници, в задълженията на кредитополучателя „П. – Транс“ ЕООД.

Кредитополучателите и съдлъжниците отговаряли към Банката като солидарни длъжници. Съгласно чл. 2 от Анекса, страните се съгласили да предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите /съдлъжниците към Банката.

Съдлъжниците се задължили при подписване на анекса да внесат еднократно по сметката, която обслужва банковия кредит, сумата от 200 лева, като внасянето й било задължително условие за влизане в сила на анекса. Според чл. 4 от Анекса, страните се съгласили, че оставащата сума на просрочените към датата на анекса главница и лихва по кредита, се преоформя служебно чрез натрупване към редовна главница. Съгласно чл. 5 от Анекса, страните се споразумели за въвеждането на облекчен ред за погасяване на дълга, като съдлъжниците ще ползват 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга. За този период те дължали върху дълга фиксирана годишна лихва в размер на 14.05 %. Следи изтичане на периода на облекчено погасяване, съдлъжниците дължали лихва в размер на сбора от действащия БЛП-малки фирми за лева, обявен от Банката, и договорна надбавка в размер на 3.56 пункта. Съгласно чл. 7 от Анекса, страните се споразумели, че след изтичането на периода на облекчено погасяване на дълга, съдлъжниците погасяват остатъка по дълга, заедно с дължимата лихва на равни месечни анюитетни вноски, за срок до 28.08.2018 г. При просрочие на дължимите погасителни вноски по дълга, както и при предсрочна изискуемост на дълга, дължимата лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка за просрочие на дълга в размер на 10 пункта. В случай, че не заплатят в срок една дължима месечна вноска, същите губели правото да ползват облекчения ред за погасяване.

С подписването на Анекса, съдлъжниците се задължили да заплатят на Банката, такса за управление на кредита, в размер на 0.05 % върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.

Твърди се, че с

ПДИ до съдлъжниците, връчени, чрез *** М.К., Банката, ги уведомила, че задължението по договора за кредит е изискуемо, поради настъпилия на 28.08.2018 г. падеж за плащане.

Поради липсата на изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК против ответниците. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на ПРС, XХII гр.с., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2206/18.05.2020 г. за сумата: 9413.49 лева – просрочена главница по Договора за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ от 28.08.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към него, за периода 21.12.2013 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.02.2020 г. до окончателното плащане.

Ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., подали възражение за недължимост в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото производство с предявяване на установителни искове в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за уважаване на претенциите. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

С влязло в законна сила Определение от 29.12.20 г., е прекратено производството по гр.д. № 14336/2020 г. по описа на ПРС, относно „П. – Транс“ ЕООД, като недопустимо, тъй като е установено, че длъжникът „П. – Транс“ ЕООД не подал възражение против заповедта за изпълнение и по отношение на него същата е влязла в законна сила.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., не са депозирали писмени отговори на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., оспорват предявените искове по основание и размер.

Молят да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове спрямо тях. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на РС - Пловдив, в полза на „Юробанк България“ АД са издадени против солидарните длъжници „П. – Транс“ ЕООД – като кредитополучател и съдлъжниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., Заповед № 2206 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.05.2020 г. и изпълнителен лист от 20.05.2020 г. за следните суми: 9 413.49 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № ***** от 28.08.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към договора, за периода 21.12.2013 г. – 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020 г. до окончателното до окончателното й изплащане, както и за разноски в производството в размер на 188.27 лева – за ДТ и 658 лева – за адвокатско възнаграждение, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 2020********по описа на *** М.К., рег. № *** К***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

В срока по чл.

414 ГПК ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

С влязло в законна сила определение

№ 262814/02.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на ПРС, е върнато възражение от 27.08.2020 г., в частта, подадено от „П. - Транс“ ЕООД срещу Заповед № 2206/18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на „Юробанк България“ АД срещу „П. – Транс“ ЕООД.

С влязло в законна сила Определение от 29.12.20 г., е прекратено производството по гр.д. № 14336/2020 г. по описа на ПРС, относно „П. – Транс“ ЕООД, като недопустимо, тъй като е установено, че длъжникът „П. – Транс“ ЕООД не подал възражение против заповедта за изпълнение и по отношение на него същата е влязла в законна сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове против Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от тези длъжници в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, и Анекс № 1 към него от 10.05.2010 г., сключен с ответниците; че ответниците не са изпълнили задължението си за редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира; както и настъпването на изискуемостта му.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване на тези факти, както и да докажат обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - да докажат, че са погасили задълженията си в срок.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответниците, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се оспори истинността на представения документ /подписите на ответниците/, както е в процесния случай, да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.