Определение № 1197 от 09.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 655/2023
- Вид
- Определение № 1197
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 24.10.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.344, ал.1 т.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1 т.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.7, ал.2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1197 гр. Стара Загора, 09.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500655 по описа за 2023 година Обжалвано е определение № 2000 от 03.08.2023 г., с което е отхвърлена молбата на ищцата М. Д. К. за изменение на решение № 305 от 18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 290/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта за разноските.
Частната жалбоподатЕ. счита, че обжалваното определение е неправилно: постановено при липса на мотиви, разкриващи достатъчно ясно изчисляването на дължимото според съда минимално адвокатско възнаграждение, а също и при неправилно приложение на чл.78 ГПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да присъди допълнително сумата от 528 лв. за направените по делото разноски.
Ответникът Детска градина № *** не взема становище.
Частната жалба е постъпила в срок, от оправомощено от закона лице и разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от М. Д. К. срещу Детска градина № *** гр. С.З., с която са били предявени три иска по КТ – за обявяване на недействителността на клауза от трудов договор, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение.
Производството е приключило с решение № 305 от 18.04.2023 г., с което предявените искове са уважени. С решението, в полза на ищцата е присъдена сумата от 936 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, след направено от страна на ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, че то е основателно, с оглед на което 1 адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл.7, ал.1 т.1 от наредбата минимум, съобразено с минималната работна заплата към момента на сключването на договора плюс ДДС.
Искът е бил разгледан в едно с.з., а постановеното решение не е обжалвано, поради което въззивният съд приема, че делото не се е отличавало с някаква фактическа или правна сложност. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Минималното възнаграждение при обективно съединяване на искова за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл.7, ал.1, т.1 от наредбата – общо една минимална работна заплата за съединените искове по чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ и по реда на чл.7, ал.2 от наредбата за иска по чл.344, ал.1, т.3 съобразно материалния интерес.
В случая първоинстанционният съд е определил сумата от 936 лв., която очевидно съставлява сбор от минималната работна заплата от 780 лв. плюс ДДС, но неоснователно не е определил възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от наредбата за иска за присъждане на обезщетение. Неговият размер е 5404,47 лв., за който интерес е предвидено минимално възнаграждение в размер на 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв., или в случая 840,45 лв.
(400+440,45). Или сумарно минималното възнаграждение по това дело възлиза на 1620,45 лв. без ДДС, а с ДДС 1944,54 лв. С други думи, претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение от 1464 лв. са в по-нисък размер, поради което няма основание да бъдат намалявани като прекомерни.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваното определение, а вместо него да постанови друго, с което да присъди още 528 лв. за разноските за платено от ищцата адвокатско възнаграждение.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2000 от 03.08.2023 г., постановено по гр.д. № 290/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 305 от 18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 290/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му за 2 разноските, като ОСЪЖДА Детска градина № ***, гр. С.З., със седалище в кв.
***г, ЕИК ***, представлявана от М.Д.Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К. от гр.
С.З., ***, ЕГН **********, още 528 лв. за направените по гр.д. № 280/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски за възнаграждение за един адвокат.
Определението може да бъде обжалвано в 1-седмичен срок от съобщението, с което е връчено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3