Решение № 343 от 12.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120107065 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. И. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б***, представляван от адв. С. К. от БАК, против М. В. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Б**.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила Присъда №** г. по НЧХД №*** г. по описа на Районен съд – Бургас, М. В. Г., ЕГН:**********, роден на ***г. в гр. Б**, български гражданин, с адрес, гр.Б***, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, е признат за виновен в това, че на 10.08.2024 г., в гр. Б**, на ул. „Искър“, изрекъл публично, унизителни за честта и достойнството на полицейския служител Г. И. П., думите: „гяури", „шматка", „майка му да еба гяур“, които били възприети на момента от тъжителя - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 от НК, вр. чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.

Сочи, че съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца.

Посочва, че е налице причинно – следствена връзка между деянието и вредоносния резултат – с думите „шматка“, „гяури“, „майка му да еба гяур“, 1 били накърнени честта и достойнството на ищеца, като същите били отправени към него на публично място в двора на къщата в присъствието на множество хора, в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата именно от ответника. Обидите, отправени в присъствието на негови колеги и подчинени, предизвикали силен отрицателен емоционален заряд в него. Благодарение на изграждания през годините професионализъм и психическа устойчивост, ищецът потиснал негативните емоции и изпълнил служебните си задължения. В продължителен период от време след случилото се изпитвал психически дискомфорт и в дома и службата.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева /пет хиляди/ главница, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена чест и достойнство, вследствие на извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК, за което е налице влязла в сила присъда по НЧХД №** г. по описа на РС - Бургас, както и сумата в размер на 874, 59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2024 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Представят доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответнита страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Присъда №* от ** г., постановена по НЧХД *** г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е признал подсъдимия М. В.

Г., ЕГН:**********, роден на ***г. в гр. Б*, български гражданин, с адрес, гр.Б***, разведен, с основно образование, безработен, осъждан, за виновен в това, че на 10.08.2024 г., в гр. Б**, на ул. „Искър“, изрекъл публично, унизителни за честта и достойнството на полицейския служител Г. И. П., думите: „гяури", „шматка", „майка му да еба гяур“, които били възприети на момента от тъжителя - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 от НК, вр. чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.

Представени са и мотивите към посочената присъда. По делото е приобщено и НЧХД №*** г. по описа на Районен съд – Бургас.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.

В показанията си свидетелят Т. Д., без родство и дела със страните, ангажиран от ищеца, заявява следното:

На 10.08.2024 г. бил на работа с командир на отделението Г. Ж., при които били изпратени на съдействие в гр. Българово, където били на сигнал колегата му Г. П. и Г. К.. Сигналът бил във връзка със силна музика. На място имало известно напрежение, както и обиди от страна на ответника към ищеца.

Обидите били нецензурни думи, като „гяури“. Задържали лицето, което 2 миришело на алкохол. Забелязал, че на Г. П. не му станало приятно от казаното по негов адрес, но запазил самообладание и успял да тушира напрежението. След това ищецът бил доста затворен, не общувал, бил се обидил. След като направили анализ на ситуацията, той признал на свидетеля, че за дългия му стаж в МВР, който бил над 10 години, не е бил свидетел на такова отношение спрямо него. Свидетелят мисли, че ищецът доста се засегнал, после го коментирали поне седем, осем пъти случая.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът доказа по основание, предявения от него срещу ответника М. В. Г. иск. Елемент от фактическият състав на иска по чл.

45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения. Следва да се установи и причинно – следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние. Вината на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Изводът за доказаност на фактическия състав на непозволеното увреждане, се правят въз основа именно на анализ на приетите по делото свидетелски показания, както и от взаимното им съпоставяне, включително и с приетите по делото писмени доказателства.

На първо място, следна да се посочи, че на основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че при преценката си за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази задължителната сила на влязлата в сила присъда. При наличие на влязла в сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответника по делото /Така Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 66 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 191 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2018 г., IV г. о., ГК и др./. Останалите факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

Също така следва да се има предвид, че съобразно трайната практика на съдилищата, влязлото в сила решение, с което приключва наказателното производство и подсъдимият е освободен от наказателна отговорност поради приложение на чл.78а от НК, има значение на влязла в сила присъда и спрямо 3 него могат и следва също да се приложат последиците на чл.300 от ГПК, тоест същото следва да бъде зачетено от гражданския съд, който разглежда иск във връзка с вредите, настъпили вследствие на деянието на лицето, което е било предмет на споразумението /Така Решение № 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 60211 от 6.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др./.

По тези съображения, съдът намира, че предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан по своето основание, като в настоящия процес подлежи на изясняване въпроса за настъпилите вреди и техния размер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В практиката си ВКС многократно е имал повод да се произнесе по въпроса за понятието „справедливост“, както и за механизма на определяне на обезщетение през призмата на чл.52 от ЗЗД. Така в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е застъпено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на извършеното от ответника, интензитета и характера на заканата, изпитания стрес и душевни терзания, както и тяхната продължителност и проявление, следва да се прецени личността на пострадалия, както и тази на лицето, от което изхожда заканата, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. /Така Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., II т. о.; Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 834/2017 г., II т. о.;

Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.; Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др./.

За да прецени обстоятелствата, необходими за определяне на справедливото обезщетение, съдът следва да обсъди показанията на разпитания по делото свидетел. Същите са допуснати за установяване именно на претърпените неимуществени вреди. Съдът кредитира показанията на свидетеля.

По отношение на показанията му, следва да се отбележи, че същият е незаинтересован от изхода на делото, като неговите показания са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в съвкупност с останалите, приети по делото писмени доказателства. Напълно нормално е ищецът да изпита неудобство, да се 4 чувства обиден и засегнат вследствие на отправените обиди спрямо него, като се има предвид, че същите са насочени срещу честта и достойнството му. По тези съображения, съдът не намира причини, за да не бъдат кредитирани показанията на посочения свидетел.

Съобразявайки всичко гореизложено, обстоятелството, че е налице отправяне на обиди от лице, което е предходно осъждано за други престъпления /видно от приложената по НЧХД №*** г. по описа на РС – Бургас справка за съдимост/, като същите са отправени спрямо длъжностно лице – полицейски служител, както и механизма на самото деяние, настъпилите емоционални и душевни терзания на лицето, инфлационните процеси в страната и актуалната икономическа обстановка, съдът намира, че справедливо се явява обезщетение в размер на 1500 лв. Съдът намира, че обезщетение в по-голям размер не се дължи на ищеца, доколкото по делото не се установи същият да е търпял неимуществени вреди с интензитет, много поголям от обичайния за този вид деликти. Следва да се посочи, че съгласно съдебната практика при определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да съобрази, че то не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.

Настоящият състав споделя приетото в цитираната по-горе съдебна практика, поради което и намира, че това е справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение.