Решение № 837 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300500962 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4206 от 13.12.2022г., постановено по гр. д. № 17762 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, IX гр. с., се осъжда на основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 да заплати на А. А. И., ЕГН **********, сумата от 40, 70 лева, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем CrdiGo № ***г. и сумата от 100 лева, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за застраховка по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 10.11.2021г. до окончателното изплащане.Осъжда „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 да заплати на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК на А. А. И., ЕГН ********** сумата от 360 лева – съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д. № 17762/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр. с. Осъжда „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „***“, Булстат 115895125, сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 17762/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр. с.

1

Решението се обжалва от “Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629 чрез пълномощника адв. Г. М. от САК в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца А. А.

И., ЕГН ********** сумата от 100 лева, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за застраховка по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 10.11.2021г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, като се оспорва изводът на съда, че процесната сума в размер на 100 лева е платена без наличието на правно основание. Такова се съдържало в т. 3 от сключения договор за заем CrdiGo № ***г., като тази услуга имала характер на допълнителен заем. При условията на евентуалност, дори да се приеме, че цитираната клауза е нищожна, то на основание чл. 23 от ГПК въззиваемият дължал да върне на дружеството чистата стойност на кредита за финансиране на застрахователна премия, в размер на 500 лева.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено решение, с което искът за сумата от 100 лева, като неоснователно платена, да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендират се разноски.

С писмения отговор на въззиваемото дружество въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението в оспорваната част като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за предоставена безплатна правна помощ.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Предявеният иск пред районния съд е по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева, увеличена по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК на 40, 70 лева, платена при липса на основание по клауза за пакет допълнителни услуги по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й 2 изплащане и сумата от 50 лева, увеличена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на 100 лева, платена при липса на основание по клауза за „застраховка“ по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Не е спорно по делото, че страните са сключили процесния договор за заем CrdiGo № ***г., въз основа на който на А. А. И., ЕГН **********, е предоставен заем в размер на 1000 лева, при ГПР 49, 60 % и обща сума за погасяване 1 114, 70 лева, фиксиран лихвен процент 24, 29 % и месечна вноска за погасяване 111, 47 лева, за срок от 10 месеца.В т. 3 от сключения договор е удостоверено, че заемополучателят желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, при месечна вноска в размер на 50 лева, включваща общо 10 месечни вноски.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което сключеният договор за заем CrdiGo № ***г. между страните, е отпечатан с безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на семейство шрифтове Microsoft Sans Serif с размер 10 pt. Застрахователната полица „Защита“ № ***, е отпечатана с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство шрифтове Microsoft Sans Serif с размер 7, 5 pt. Договорът за заем на задната корица е отпечатан с безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на семейство шрифтове Microsoft Sans Serif с размер 10 pt. Застрахователната полица „Защита“ № *** на задната корица, е отпечатана с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство шрифтове Microsoft Sans Serif с размер 7, 5 pt. По делото е приложено и копие на процесния договор, изготвено от вещото лице, отпечатано с размер 12 pt.

В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебносчетоводна експертиза, съгласно което извършените плащания по договор за заем № ***г. са общо в размер на 325 лева, с която сума е погасена главница в размер на 184, 30 лева, договорна лихва в размер на 40, 70 лева и пакет услуги застраховка 100 лева.Остатъка от задълженията по договора съгласно заключението е: главница 815, 70 лева, договорна лихва 74 лева за периода 17.02.2018г. – 17.09.2018г., допълнителна услуга „застраховка“ 400 лева.Начислената лихва за забава към 08.06.2018г. е в размер на 14, 63 лева.

С оспорваното решение районният съд е приел, че при сключването на процесния договор е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета и ценена от съда, е установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора без затруднение.Поради това правоотношението по договора за паричен заем е счетено за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.С оглед на това е прието, че съгласно 3 чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В случая заплатените суми извън главницата – в размер на 40, 70 лева за погасяване на възнаградителната лихва и 100 лева за погасяване на задължението за застраховка, според районния съд са заплатени без наличие на валидно правно основание и подлежат на връщане.Не са възприети възраженията на ответника, че застраховката не представлява разход по кредита, а произтича от друго правоотношение и е задължение, което се кредитира от заемодателя, но се заплаща в полза на трето лице, а именно – застрахователното дружество.Изложени са съображения, че задължението за заплащане на такса за допълнителна услуга – предоставяне на застраховка, макар да не представлява задължително условие за предоставяне на кредита, произтича от договора за кредит, доколкото в клаузата на чл. 3 от договора изрично е установено задължение за заплащане на допълнителна услуга – застрахователна премия, което е платимо на падежа на вноските по кредита в полза на кредитора „Микро Кредит“ АД.Прието е, че задължението за заплащане на застрахователна премия представлява разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК и формира възнаграждението на кредитора, поради което подлежи на връщане при установяване на недействителността на договора.Направеният извод е обоснован и с разпоредбата на чл. 3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, според която „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, вкл. лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаГ.те условия.

Настоящият състав на съда с оглед данните по делото също намира, че в случая не е спазено императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.Доводите на районния съд в тази насока се споделят изцяло.Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и тази на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.В съответствие с надлежно събрания доказателствен материал районният съд е констатирал установеното по делото несъответствие на процесния договор с изискването на ЗПК относно това договорът да е изготвен на шрифт, не по-малък от 12, както и с изискването на същия закон ГПР да отразява действителните разходи по кредита и общата дължима сума от потребителя съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради невключване на разходите за застрахователната премия от 500 лева.Целта на 4 посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора.С оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишния процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите.Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора.

В настоящия случай застраховка „Защита“ е сключена с оглед качеството кредитополучател на застрахованото лице, в полза на кредитодателя по процесния договор за кредит.С уговарянето на допълнителна месечна вноска за закупуване на застраховка и разсрочване на застрахователната премия, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР.В договора за кредит е уговорен ГПР 49, 60%, без да са включени разходите за закупуване на застраховка.