Решение № 19935 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19935 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110107808 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против Ц.

И. Д. и Е. А. Д..

Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че на 13.06.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц. И. Д. и Е. А. Д., при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг за всеки един, както следва: за Ц. И. Д.: сумата от 982,08 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 120,19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 10,53 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,62 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 09.06.2025 г.; за Е. А. Д.: сумата от 982,08 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за до изплащане на вземането, сумата от 120,19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 10,53 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,62 евро, представляваща 1 мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 09.06.2025 г.

В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 35119/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на ответниците, като същите подали възражения по чл. 414 ГПК, с които оспорили дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ***, с абонатен № ******, но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.06.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Ц. И. Д. е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията, като посочва, че сумата в давност е в размер на 12,12 евро за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, доколкото не било доказано да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. В тази връзка сочи, че вещен ползвател на имота е Е. А. Д., тъй като на негово име била открита партида на същия, респективно именно той бил в облигационни отношения с ищеца. Оспорва и размера на претендираната топлинна енергия с аргумент, че при определянето на количеството на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация 2 и включените в нея компоненти не е спазена задължителната нормативна уредба на ЗЕ.

Оспорва акцесорните претенции за лихва, респ. да е изпаднала в забава, доколкото липсвали доказателства относно публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество съгласно ОУ. Претендира разноски.

Ответникът Е. А. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията, като посочва, че сумата в давност е в размер на 25,12 евро за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, доколкото не било доказано да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва и размера на претендираната топлинна енергия, доколкото възразява, че при определянето на количеството на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация не е спазена задължителната нормативна уредба на ЗЕ. Оспорва акцесорните претенции за лихва, респ. да е изпаднал в забава, по аргумент, че липсват доказателства относно публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество съгласно ОУ. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, следните правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

3

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.09.1991 г., по силата на който Е. А. Д. и Ц.И.Д. са придобили собствеността върху следния недвижим имот, а именно: ***

Доколкото в договора за продажба не е посочено нещо друго, следва да се приеме че приобретателите по договора- ответници в настоящото производство са придобили собствеността върху горепосочения недвижим имот при равни квоти от по ½ идеална част.

Не се установява по делото твърдяното от ответницата Ц. Д. другият ответник Е.

Д. да е вещен ползвател на имота, респ. да е подал молба за откриване на партида до ищеца, поради което облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия да е възникнало само между ищеца и ответника Е. Д..

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото се установява, че ответниците са собственици на по ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот, поради което и съгласно горепосочените разпоредби на ЗЕ същите се явяват потребители на топлинна енергия за посочения имот и е задължена за ½ от стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Далсия Елвеко“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при 4 прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Разпечатката съдържа 26 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68d19c67-8fc2-4335-ac30-23fcc3c699a0