Решение № 563 от 13.05.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520101975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.

Съдът е сезиран с искова молба с вх. №3360/08.08.2024 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. С. М. М. Х. от САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ №81, ет. 8, ап. 22, против Ю. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, ул. "*******" №**, вх. "*", ет. *, ап. *.

В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. д. № 666/2024 г. по описа на КРС, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 281, 04 лева. Заповедта била връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило интереса за ищцовото дружество да установи вземането си по исков път.

Сочи се, че ответникът Ю. Я. К. сключил с оператора, следните договори: Договор за мобилни услуги от 22.11.2020 г. с предпочетен номер +***********, с уговорен краен срок на действие до 22.11.2022 г. Към договора било сключено и допълнително споразумение от 27.11.2020 г. с абонаментен план Тотал + 44,99 лева, както и Договор за лизинг, съгласно който абонатът взел на изплащане мобилно устройство

*********************************, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5, 59 лева всяка. Абонатът получил предоставеното му мобилно устройство с отстъпка - за сумата от 134, 16 лева, при стандартна цена от 449, 90 лева. Освен това страните сключили и Договор за лизинг за 1 базови аксесоари от 27.10.2022 г., съгласно който ответникът получил пакет аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2, 22 лева всяка. Правоотношението между страните по сключения договор за мобилни услуги било подновено със сключването на допълнително споразумение от 10.02.2022 г.

Посочва се още, че задълженията на абоната за потребените услуги за периода 24.04.2022 г. до 25.05.2022 г. в общ размер на 281, 04 лева, представляващи месечни абонаментни такси, били обединени във Фактура №**********/25.05.2022 г., платима в срок до 09.06.2022 г.

Освен това се твърди, че ответникът не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност – 63, 36 лева, дължими за предходни отчетни периоди, което ангажирало договорната му отговорност на основание т. 11 от сключените договори за мобилни услуги, като начислил в издадена крайна фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Съгласно постигнатата Спогодба между „Теленор“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка била в размер на 241, 08 лева, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. Горепосочените суми, както и сумата в размер на 46, 86 лева, дължима по Договор за лизинг, били обективирани в крайна фактура №**********/25.05.2022 г.

Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

С оглед изложеното, претендираната от ищеца неустойка в размер на 234, 18 лева, се формирала, както следва:

- 172, 60 лева, представляващи стойността на три месечни абонаментни такси;

- 61, 58 лева – остатък от неустойка за предоставено за ползване устройство *********************************, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнително споразумение от 27.10.2020 г.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към Договора за лизинг, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилно устройство и аксесоари били обявени за предсрочно изискуеми, както следва:

- 33, 54 лева, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5, 59 лева всяка. Длъжникът не е заплатил 5 бр. лизингови вноски на обща стойност 27, 95 лева, дължими за периода от месец 05/2022 г. до месец 09/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, поради 2 което се дължи и допълнителна сума в размер на 5, 59 лева, съгласно чл. 1, ал.

2 от Договора;

- 13, 32 лева, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2, 22 лева всяка. Длъжникът не е заплатил 5 бр. лизингови вноски на обща стойност 11,10 лева, дължими за периода от месец 05/2022 г. до месец 09/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, поради което се дължи и допълнителна сума в размер на 2, 22 лева, съгласно чл. 1, ал.

2 от Договора.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо Ю. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, ул. "*******" №**, вх. "*", ет. *, ап. *, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, в размер на 46 ,86 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет и шест ст./, от които: 33, 54 лева/тридесет и три лева и петдесет и четири ст./, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5, 59 лева всяка; 13, 32 лева /тринадесет лева и тридесет и две ст./, дължими по Договор за лизинг от 27.10.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***********, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,22 лева всяка; 234, 18 лева /двеста тридесет и четири лева и осемнадесет ст./, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.02.2022 г. за мобилен номер +***********, от ко и т о 172, 60 лева /сто седемдесет и два лева и шестдесет ст./, представляващи стойността на три месечни абонаментни такси; 61, 58 лева /шестдесет и един лева и петдесет и осем ст./ остатък от неустойка за предоставено за ползване устройство

„*********************************“, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнително споразумение от 27.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски в заповедното и настоящото производства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител, в който сочи, че исковете са допустими и частично основателни. Не се спори, че страните са се намирали в облигационно правоотношение по силата на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 22.11.2018 г., както и че са сключили Допълнително споразумение от 10.02.2022 г. Ответникът признава, че дължи на ищцовото дружество претендираните лизингови вноски по сключените договори в размер на 33, 54 лева за полученото мобилно устройство и 13, 32 лева за 3 базови аксесоари. Оспорва се предявеният иск за заплащане на неустойка, като се излага становище, че за ищеца не е възникнало правото да получи претендираната сума. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията в тази част като неоснователна и недоказана.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Депозирана е молба с вх. №4646/22.04.2025 г. от пълномощника му, с която се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството. Поддържа се исковата молба. Развити са съображения в подкрепа на исковите претенции. Към молбата е приложен и списък на разноски по реда на чл. 80 от ГПК. За ответника се явява назначеният му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията за неустойка.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са се намирали в облигационно правоотношение по силата на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 22.11.2018 г., както и че са сключили Допълнително споразумение към него от 10.02.2022 г.

Ответникът признава, че дължи на ищцовото дружество претендираните лизингови вноски по сключените договори в размер на 33, 54 лева за полученото мобилно устройство и 13, 32 лева за базови аксесоари.

От представените по настоящото и по ч. гр. д. №666/2024 г. по описа на КРС, приобщено в настоящото производство, Договор за мобилни услуги № ********* от 22.11.2018 г. и Допълнителни споразумения към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *********** от 16.05.2019 г., 27.10.2020 г. и 10.02.2022 г. е видно, че страните са в облигационна връзка, по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план.

Приложени са общи условия към цитирания договор. От представените по делото Договор за лизинг от 27.10.2020 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари от 27.10.2020 г. е видно, че страните са в облигационна връзка, по силата на която ищецът като лизингодател е предоставил конкретни лизингови вещи за ползване на ответника като лизингополучател.

За претендираните суми за мобилни услуги са приложени копия от фактури:

Фактура

№**********/25.05.2022 г. и

Фактура

№**********/25.05.2022 г. Не са ангажирани доказателства за погасяване на процесните вземания от страна на ответника или връщане на лизинговите вещи.

Горната фактическа обстановка се възприе на база приобщените доказателствени материали и представените в настоящото производство писмени доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

4

По допустимостта:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

По основателността:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът признава претенцията, като за пълнота може да се посочи следното. При така разпределената доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да е видно, че процесните договори за лизинг на мобилно устройство и за лизинг на базови аксесоари са били прекратени предсрочно.