Решение № 2847 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2847 гр. С., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110177304 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Т. С.“ ЕАД срещу К. Г. К., Г. А. Ф., С.

Г. Ф. и Ц. А. Ф., осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, като следва:

С. Г. Ф. да заплати сума размер на 74.78 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр. С., ж.к. „., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 17.31 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 3.53 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –30.12.2024 г. до заплащане на сумата и сума в размер 0.85 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение;

Ц. А. Ф. да заплати сума размер на 74.78 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр. С., ж.к. „., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 17.31 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на 1 топлинната енергия, сума в размер на 3.53 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –30.12.2024 г. до заплащане на сумата и сума в размер 0.85 лева, представляваща 1/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение;

Г. А. Ф. да заплати сума размер на 299.12 лева, представляваща 4/9 част от общия размер на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр. С., ж.к. „., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 69.24 лева, представляваща 4/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 14.12 лева, представляваща 4/9 част от общия размер на цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –30.12.2024 г. до заплащане на сумата и сума в размер 3.40 лева, представляваща 4/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение;

К. Г. Крътева да заплати сума размер на 224.34 лева, представляваща 3/9 част от общия размер на цена на доставена топлинна енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр. С., ж.к. „., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 51.93 лева, представляваща 3/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 10.59 лева, представляваща 3/9 част от общия размер на цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –30.12.2024 г. до заплащане на сумата и сума в размер 2.55 лева, представляваща 3/9 част от общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с К. Г. К., Г. А. Ф. и А. Г. Ф., наследодател на ответниците С. Г. Ф., Ц. А. и Г. А. Ф., в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от 2 изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира присъждане на сторените по делото разноски В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, редовно уведомени, не депозират отговор на исковата молба. Не вземат становище по предявените искове. При връчване на съдебните книжа, в призовката, от страна на ответника Г. А. Ф. е направено изявление, че процесните задължения са погасени чрез плащане.

С молба становище с вх. № 335465/15.10.2025 г. топлофикационното дружество сочи, че не са постъпили плащания от ответниците в настоящото производство.

С молба от 22.01.2026г. ответникът Г. А. Ф. е представил доказателства за извършено плащане на сумата от 521.87 евро, като е посочил, че е погасил всички задължения на всички ответници. Към молбата представя и фискален бон за извършеното плащане.

В проведено на 27.01.2026г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество потвърждава, че са погасени всички вземания, предмет на настоящото производство, в това число и разноски за държавна такса, поради което се претендира единствено заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, както и извършването на услугата дялово разпределение в претендирания размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на четиримата ответници К. Г. К., Г. А. Ф., С. Г. Ф. и Ц. А. Ф. (включително и качеството на ответниците потребители, респ. клиенти на топлинна енергия).

Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно правоотношение между „Т. С.“ ЕАД и ответниците се установява и от представените по 3 делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот ., том ., нот. рег. № ., дело . от 1998г , от който е видно, че Г. Ф. и . са дарили на А. Г. Ф., на К. Г. К. и на Г. А. Ф. топлоснабдения имот в гр.С., ж.к. „., като са запазили за себе си правото на ползване пожизнено.

Същевременно с оглед извършеното плащане не съществува спор между страните, че правото на ползване е погасено.

Приета като доказателство по делото е справка за родствени връзки, то която се установява, че А. Ф. е починал на 29.10.2000г, като е оставали за свои наследници тримата ответници С. Г. Ф., Ц. А. Ф. и Г. А. Ф..

Именно поради това и ответниците са заплатили всички задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признават качеството си потребители на топлинна енергия за целия топлоснабден магазин.

Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са погасени изцяло от ответниците в хода на производството по делото, като ищецът изрично е признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от чл.235, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за главница в общ размер на 673.10 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен № ., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г. и лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер на 155.83 лева за периода от 15.09.2022г. до 16.12.2024г. върху цената на топлинната енергия, цена на услугата дялово разпределение в общ размера на 31.77 лева за периода от м.08.2022г до м.04.2023г и лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер на 7.66 лева за периода от 15.09.2022г. до 16.12.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение. Начинът, по който са били отнесени, сумите платени от ответниците, видно от приетия по делото фискален бон /л.80 от делото/, съответства и на посоченото от съда начин за отнасяне на плащанията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Видно от представения фискален бон е и, че ответниците са заплатили и начислената законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Въпреки това в настоящия случай от приетите доказателства, а и от изявлението на процесуалния представител на ищеца е видно, че са погасени разноските и за заплатената държавна такса в размер на 25.56 евро.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в 4 настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, всеки ответник дължи претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото са станали повод за завеждане на исковете.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „Т. С.“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде общо 50 евро.