Решение № 239 от 14.12.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Б., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря И. С. Т. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20221810200430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) № * от 27.10.2020г., издадено от Л. П.

Х.в – Началник отдел „Оперативни дейност”- С. в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на „Т.“ ООД , с ЕИК *, представлявано от С. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.

Становищата на страните:

Недоволен от това Наказателно постановление е останала С. И. Б.

/управител на „Т.“ ООД/, която подава жалба от името на дружеството, в срок. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Х. Я. от САК.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд главен юрисконсулт М. Е. при ТД на НАП /с пълномощно в което изрично е посочено, че представлява само ЦУ на НАП и изпълнителния директор на НАП, но не и административно наказващия орган издал наказателното постановление - Началник отдел „Оперативни дейност”- С. в Централно управление на НАП/, за която липсва процесуална легитимация да представлява АНО, изразява становище по жалбата, по хода на делото и доказателствата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 01.06.2020г. в 13:13 часа в гр. Б., на бул. „Б.“ № * е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС-каса на кабелна телевизия, стопанисван и експлоатиран от „Т.“ ООД.

В търговския обект било установено наличието на фискално устройство (ФУ) „ELTRADE A3 KL“, с инвентарен номер на ФУ ED 329973 и инвентарен номер на ФП 44329973, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, като същите били активирани. Контролните органи изискали от инкасатора на дружеството-жалбоподател /Р.Ц./, да състави писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, за което той попълнил предоставена му бланка. В нея отразил като фактическа наличност сумата от 4992, 00 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет от фискалното устройство, като от отразените в него данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 2429, 96 лв. Така контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта, чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, каквито функции то притежавало. Установена била разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната суми, която възлизала на 2592,04 лева.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА № * от 01.06.2020 г., който бил съставен в присъствието на Р.Ц. – инкасатор в 2 дружеството-жалбоподател. В същия била вписана изрична покана до управителя на търговеца да се яви в сградата на ТД на НАП – гр. С., с оглед съставяне на АУАН.

След като преценила, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, на 09.06.2020г. свид. С. Н. А. в присъствието на управителя на жалбоподателя и на свидетеля З. Ц. Н., съставил АУАН № *09.06.2020г., в който описала констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразила цифрово и словесно нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен на управителя на търговеца, след подписването му. В съответната графа „възражения“ С. Б. е отразила, че ще подаде възражение.

Писмени възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН било издадено НП № * от 27.10.2020г., от Л. П. Х.в – Началник отдел „Оперативни дейност”- С. в Централно управление на НАП, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на основание чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДДС била наложена "имуществена санкция" в размер на 3000, 00 (три хиляди) лева, за неизпълнение на правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н -18/2006 г. на МФ.

Наказателното постановление е получено от управителя на „Т.“ ООД – С. Б. на 26.08.2022г., и е обжалвано с жалба от 02.09.2022г./видно от отбелязването върху куриерския плик/.

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели С. А., З. Н., Л.

П. и И. П.а, както и в писмените доказателства по делото: съставения АУАН № * от 27.10.2020г., протокол за извършена проверка от 01.06.2020 г., дневен отчет от фискално устройство за 01.06.2020 г. и опис на парите в касата от същата дата, пълномощно, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП и др., приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Показанията на разпитаните свидетели С. А., З. Н., Л. П. и И. П., 3 настоящият съдебен състав намира за последователни и логични, доколкото първите двамата са осъществили проверката на място и непосредствено са възприели обстоятелствата по случая (вкл. и относно процесното нарушение), като техните показания се явяват източник на пряка доказателствена информация за разглежданата хипотеза. Показанията на двамата свидетели взаимно се допълват, като намират опора и в останалите доказателствени материали, и затова съдът ги кредитира изцяло основа своите фактически изводи въз основа на тях. Показанията на тези свидетели са подкрепени от писмените доказателства по отношение на инкриминираното нарушение от обжалваното НП и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, вкл. и от показанията на Л. П. и И. П..

Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени доказателства по делото – АУАН, протокол за извършена проверка, Заповед на Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на свидетелите. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.

От правна страна:

По приложението на процесуалния закон:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, до родово и местно компетентен съд, в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Б. приема, че жалбата е процесуално допустима.

При служебната проверка съдът прецени, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото в хода административнонаказателното производство са спазени законовите правила относно компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв. издали НП – Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл.193, ал.2, предл.1 от ЗДДС (орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП), а НП е издадено от „оправомощено длъжностно лице”.

Двата документа съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба – 4 чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както и на законния представител на дружеството-жалбоподател, като АУАН е бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и е бил връчен лично на управителя на дружеството, от което следва и извода за спазването на съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита на санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в кратък срок след установяването на нарушението, но в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя и две години от датата на нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставянето на АУАН.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо спорът следва да се реши по същество:

По приложението на материалния закон:

Съобразно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

В настоящия случай, от изложената по-горе фактическа обстановка, несъмено се установи, че е налице разлика между фактическата касовата 5 наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и отчетената сума по фискалното устройство. От съставения по повод на проверката протокол се изяснява, че по данни от ФУ, касовата наличност следва да бъде 2429,00 лв. Фактическата наличност обаче, е била 4992, 80 лв., като разликата между двете суми е именно 2592,04 лв. Следва да се посочи и че регистрираното и разположено в търговския обект фискално устройство разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми, извън случаите на извършени продажби (чрез операциите "служебно въведени" и/ или "служебно изведени" суми ). Тоест, след като е налице несъответствие между разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

Адресат на задължението, разписано в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006 г. е именно дружеството-жалбоподател, а не конкретно лице от персонала на обекта, който стопанисва.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата - аргумент от чл. 83 ЗАНН.

По размера на наложената имуществена санкция:

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в случаите на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал.