Решение № 152 от 19.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20251420103751 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове от В. Г. С. от гр.Бургас, чрез адв.М.Г. от АК Враца против „ИНКОМС-ЕЛЕКТРОННА И СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА-МИЛИН КАМЪК“ АД, гр.Враца за осъждане на ответника да му заплати сумата 8000 лева, дадена при начална липса на основание, обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД в размер на 552 лв., считано от деня на поканата за връщане на сумата – 09.04.2025г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че между страните съществували преговори, чрез електронна кореспонденция по възлагане изработка на ДСК /дървена сглобяема къща/, за каквато къща ищецът имал интерес. С оферта от 21.02.2025г. ответникът предложил цена за цялостна изработка и условия за заплащане, както следва: капаро – до 10% или 8000 лева и след одобрен идеен проект аванс материали по договор – 60% капаро. Стойността на изработеното в предложената оферта била до 82000 лева. В исковата молба се поддържа, че на 26.02.2025г. е извършено плащане на сумата 3000 лева от ищеца за идеен проект, а на 11.03.2025г. е направен банков превод за 4096 евро. В хода на електронната комуникация, страните не постигнали съгласие за окончателните параметри на изпълнението, не сключили споразумения и договори за изработка или поръчка и ищецът отправил искане за възстановяване на платената от него сума от общо 10500 лева. От страна на ответника било изпратено писмено становище, в което е заявил, че сумата 8000 лева се задържа като неустойка за неизпълнение на договора, а е призната за възстановяване и възстановена на ищеца само сумата 2500 лева. Ищецът счита, че дадената от него сума от 8000 лева е платена на ответника без основание, тъй като между страните не съществува облигационна обвързаност и за ответника липсва правно основание да я задържи. Ищецът заявява, че при 1 наведени възражения от ответника за съществуване на договорно основание, прави реплика с довод, че това основание е нищожно.

Исковете са с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответното дружество, чрез пълномощник адв.А. представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Поддържа, че не е налице соченото от ищеца основание за връщане на получената сума, по подробно развити съображения.

Заявява, че претендираната сума от 8000 лева е получена от него на действително правно основание, възникнало в рамките на валидни отношения по възлагане на проектиране и подготовка на договор за изпълнение на ДСК. Твърди, че плащанията от ищеца са извършени въз основа на приета от него оферта, по влязло в сила Споразумение за задатък /капаро/, както и че ответникът е изпълнил надлежно поетите задължения. Излага, че е получил сумата 7983.10 лв. като капаро, по „Споразумение за капаро“, с чието съдържание ищецът бил надлежно запознат и не възразил. Поддържа, че плащането е извършено на договорно основание и е признато за капаро по Споразумението, влязло в сила съгласно т.16 от него с извършване на самото плащане, т.е. на 12.03.2025г. Ответникът твърди, че е изпълнил задълженията си по т.12 от споразумението, предвиждаща платеното капаро да служи за покриване разходите на определена работа: разработка на ДСК, подготовка на договор и гарантиране на бъдещо изпълнение, но ответникът отказал подписване на договор без причина. Счита този отказ на ищеца за осъществяващ последицата на т.20 от споразумението – възложителят губи изцяло платеното капаро, което изпълнява своята обезщетителна функция съгласно чл.93, ал.2 ЗЗД и изправната страна има правото да го задържи, каквото ответникът твърди, че е упражнил на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира следното:

Страните не спорят, че между тях са съществували отношения по възлагане на проектиране, изработка и подписване на договор за изпълнение на ДСК /дървена сглобяема къща/. Ответникът е предоставил на ищеца писмена Оферта от 21.02.2025г./л.25/, за изграждане на едноетажна ДСК с големина 100-110 кв.м. за с.Бяла вода, Малко Търново, с параметри на отделни части: Проекти, в т.ч. идеен проект, инвестиционни проекти и авторски надзор, цени на отделните дейности и плащания. Изброени и конкретизирани са в отделните части от офертата параметри на основно изграждане-производство, транспорт и монтаж с посочена цена от 820лв./кв.м., при конструкция по-голяма от 100 кв.м., материали за скатове на покрива, външни и вътрешни стени, тавани, стрехи, улуци и водостоци, дограма, входна врата, срокове за изпълнение. В частта плащания е предложено заплащане на капаро до 10% или 8000 лв., с уточнението – след одобрен идеен проект разпределение и Споразумение за капаро. Посочена е валидност на цените: шест месеца, при МРЗ за страната 1077 лв., както и срок за произнасяне по офертата – до 24.02.2025г.

2

Видно от електронна кореспонденция /л.26/ ищецът на 24.02.2025г. е изпратил потвърждение и одобрение на предоставената от ответника оферта за бъдещо проектиране, доставка и изграждане на еднофамилна сглобяема къща с площ около 100 кв.м. и е поискал стартиране на съвместна работа по изготвяне на идеен проект.

На 07.03.2025г. от ищеца е изпратено електронно потвърждение на одобрен от него вариант 4 на проект-разпределение. От същата дата е и изпратено от ответника на електронна поща на ищеца Споразумение за капаро, одобрено от УС на фирмата, като в писмото се подчертава, че ДСК е с площ 121.73 кв.м., с цена от 813.28 лв./кв.м. и се указва на ищеца, че може да изпълни условието по т.16 от Споразумението: да преведе капарото, съгласно Оферта, в размер на 8000 лв. в срок най-късно до 10.03.2025г., включително.

Съгласно представеното Споразумение за капаро от 07.03.2025г., в т.12 от същото е предвидено, че „възложителят“ /ищец/ заплаща на „изпълнителя“ /ответник/ капаро в размер на 8000 лв., като гаранция за разработка на ДСК и предлагане на договор, платими в срок до 10.03.2025г., включително. Според клаузата на т.14 при влязло в сила Споразумение за капаро, „изпълнителят“ предлага на „възложителя“ договор за изпълнение на ДСК в седемдневен срок.

Установява се от електронно писмо от 12.03.2025г. /л.32/, че ответникът е потвърдил получаването на сумата 7983.10 лева, с уточнение, че приема Споразумението за капаро за влязло в сила. Издадена е и фактура № 2000002374 от 12.03.2025г., удостоверяваща извършеното плащане на капаро от 7983.10 лв. с ДДС.

На 18.03.2025г. на електронна поща на ищеца е изпратен от ответника Договор за изпълнение на ДСК /л.34/, а на 20.03.2025г. до ищеца е изпратен актуализиран Договор и Приложение 1, в съответствие „с направени от него промени“.

От ответника е представен неподписан от страните договор от 26.03.2025г. за производство, контрол, доставка и монтаж на едноетажна ДСК, с конкретика относно предмет, вид, обем на доставка, обем на монтажа, характеристики на основните елементи, права и задължения на страните, срокове за изпълнение, условия за достъп до населеното място и местомонтажа, цена и срокове за отделните плащания и др. Приложен е Идеен проект, вариант 4 /л.59/.

От страна на ищеца е представен проект на договор от 01.04.2025г., също неподписан.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Като факт, на който ищецът основава исковата си претенция, се сочи началната липса на основание за получаване от ответника на имуществена облага - сумата 8000 лева, с твърдения, че между страните липсва облигационна обвързаност. Предвид наведените от ответника възражения за съществуване на такава, основана на Споразумение за капаро, ищецът развива доводи за неговата нищожност, позовавайки се на следните му пороци: невъзможен предмет, липса на съгласие, предписана от закона форма и основание, 3 представляващи такива по чл.26, ал.2 ЗЗД. Разгледани в реда, по който са заявени от ищеца, съдът намира следното:

Представеното Споразумение за капаро не страда от порока „невъзможен предмет“.

Тълкуването на сключения договор /споразумение за капаро/ по правилата на чл. 20 ЗЗД налага единствено възможен извод, че действителната обща воля на страните касае гаранция за разработка на ДСК и предлагане на договор, в съответствие с оферта от 21.02.2025г. Това означава, че не е налице фактическа или правна невъзможност на предмета, преценена към момента на сключване на сделката.

Относно „съгласието“ за сключване на договора, същото е изводимо от разменената кореспонденция между страните и извършеното от ищеца доброволно плащане на сумата, представляваща капаро, неговото знание за предназначението на извършеното плащане, посочено изрично още в приетата оферта, потвърждението за получаването на сумата от ответника и осчетоводяването й с издадената данъчна фактура. С оглед на това не е налице сочения порок по чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД.

Не се доказа и наличието на другите два твърдени порока – липса на „предписана от закона форма“ и „основание“, тъй като по първия - закона не изисква специална форма за действителност и дори и неподписан договора /споразумение за капаро/, това обстоятелство не опорочава действителността/съществуването му. По отношение на възражението за „липса на основание“, такова се извежда от цялостното поведение на страните – целта /предназначение/ на сумата и фактическите действия на ищеца по заплащането й с посочване на основанието за такова – по споразумение.

Следователно на главния, основополагащ за изхода на спора въпрос – допустим от закона и валиден способ за облигационно обвързване между страните ли е Споразумение за капаро, въз основа на което ищецът е превел, а ответникът е получил сумата 7983.10 лева /сочена в ИМ като стойност 8000 лв./, следва да се отговори положително.

Твърдяната от ищеца хипотеза липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за разместване на имуществени блага, изисква предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание, съгласно разясненията, дадени с Постановление №1/1979 на Пленума на ВС е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта, както и е възможно също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

В конкретния случай, предаването на исковата сума е извършено на валидно правно основание – споразумение за капаро по смисъла на чл.93, ал.1 ЗЗД. И двете страни наричат процесната сума "капаро" и като такова са я обозначили и в представените по делото документи. "Капаро" е придобилият гражданственост израз за правния термин "задатък", чиято легална дефиниция се съдържа в чл. 93, ал.1 ЗЗД. Съгласно тази 4 разпоредба, задатъкът служи за доказателство, че е сключен договора и обезпечава неговото изпълнение, т.е. изпълнява следните функции – доказателствена и обезпечителна, както и обезщетителна по арг. от ал.2 на чл.93 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните са водени преговори във връзка със сключването на договор за изработка на ДСК, т.е. ищецът и ответникът са се намирали в преддоговорни отношения. С оглед това, следва да се разсъждава дали ищецът има вина да не бъде сключен окончателен договор за изработка, съответно неизпълнението на уговорката между страните за негово сключване да бъде санкционирано със задържане на задатъка/капаро/.Отговорът на този въпрос следва да се търси в клаузите на Споразумението за капаро, изпратено на 07.03.2025г. на електронната поща на ищеца. Съгласно текста на т.12 от същото, капарото служи като гаранция за разработка на ДСК и предлагане на договор. Влизането в сила на споразумението е обусловено от плащането на задатъка /капаро/ по смисъла на т.16 във вр. с т.12. Предвидено е в т.20 от споразумението, че при неподписване на договор за изпълнение на ДСК или подписване след изтичане на срока по т.15 /седемдневен срок за обсъждане и подписване на договор от предлагането му/, то възложителят /ищец/ губи изцяло платеното капаро.