Решение № 228 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900240 по описа за 2022 година

Субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

И. А. К. и П. М. К., двамата с адрес: ****, чрез адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: ****, твърдят, че са родители на А. И. К.. Твърдят, че на 09.09.2021г около 16:40 часа, на кръстовището, образувано между път „РDV- 1190“ и път „III - 8006“, водачът на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № **** - Р.

В. М., не спира на знак „Стоп“ и блъска движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, с рег. № ****, управляван от А. И. К., с което реализира ПТП и вследствие на което е причинена смъртта на водача и син на ищците А. И. К.. Твърдят също, че за произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 64/09.09.2021г. Образувано било и досъдебно производство № 576/2021 г., по описа на РУ Асеновград.

Ищците твърдят, че заедно с починалия им син и двете им дъщери били изключително сплотено семейство, както и че не могат да преодолеят тежката загуба на сина им. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, която се съхранила във времето и след като синът им съзрял и станал самостоятелен. Те се обичали, подкрепяли се и между тях царяло разбирателство. Родителите общували постоянно със своя син и били в течение на всичко важно случващо се в живота му. Те редовно се събирали по поводи и празници и се наслаждавали на времето, прекарано заедно.

Ритъмът на живот на ищците, след настъпилото произшествие и 1 загубата на сина им, бил изцяло променен и подчинен на скръбта от голямата загуба. П. К. с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени с нейния син. Непрестанно мислила за трагичния инцидент, заради което се разстройвала и плачела. Станала неспокойна и напрегната. Не могла да свикне с мисълта, че е загубила обичния си син. И. К., след загубата на сина си, ограничил социалните си контакти, станал мрачен и мълчалив. Нямал желание за нищо, чувствал се смазан и безпомощен, поради което се е затворил в себе си и страдал безутешно. Ищците твърдят, че са дълбоко опечалени, внезапната загуба на сина им силно ги е травмирала, станали са емоционално лабилни и тревожни, излизали рядко и скърбели постоянно.

Ищците твърдят, че към момента на събитието, виновният водач е управлявал товарен автомобил Марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № ****, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица № ВС/23/120003342397, валидна от 04.12 2020 г. до 03.12.2021 г.

Отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 99-15892/03.12.2021 г., по която не било изплатено такова.

Претендират да се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищците, както следва:

1. На И. А. К., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия син - А. И. К., починал в резултат на ПТП от 09.09.2021 г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие 03.12.2021г., с извънсъдебната молба-претенция до датата на окончателното изплащане на обезщетението, заедно с направените по делото съдебни и деловодни разноски.

2. На П. М. К., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния син - А. И. К., починал в резултат на ПТП от 09.09.2021 г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествието 03.12.2021г., с извънсъдебната молба-претенция до датата на окончателното изплащане на обезщетението, заедно с направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответното застрахователно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, представлявано от процесуалния му представител адвокат К.

Ш.-Ш., със съдебен адрес: ****, оспорва исковете по основание и размер. В отговора на исковата молба оспорва механизма на настъпване на ПТП, твърдените виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и 2 причинените и претендирани от ищците за репариране неимуществени вреди.

В писмените бележки по същество на спора, с оглед наличието на влязла в сила присъда, не оспорва настъпване на процесното ПТП, вината на водача на товарния автомобил, както и противоправността на извършеното от него деяние.

Твърди също наличие на съпричиняване за настъпилия резултат като:

• при настъпването на пътния инцидент водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с регистрационен номер ****, А. И. К. управлявал лекия автомобил със скорост над максимално допустимата, което от своя страна му е попречило да реагира адекватно на създалата се пътна обстановка;

• към момента на настъпване на инцидента път „III-8006“ е бил затворен за движение поради извършването на ремонтни дейности, като водачът на лекия автомобил не се е съобразил с това и е навлязъл в кръстовището от път, по който движението към онзи момент е било забранено.

•

Починалият водач управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.

Ответното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците обезщетение за причинени неимуществени врели, както и за неговото несъответствие с възрастта на пострадалия, неговата трудова заетост, както и социално икономическите условия в страната към момента на настъпването на пътния инцидент.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

В допълнителна искова молба и отговор на допълнителна искова молба страните поддържат твърденията си и оспорват направените възражения на ответната страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 09.09.2021 г., около 16:40 часа, на кръстовището, образувано между път „РDV-1190“ и път „III - 8006“, водачът на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № **** - Р. В. М., не спира на знак „Стоп“ и блъска движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, с рег. № ****, управляван от А. И. К., с което реализира ПТП и вследствие на което е причинена смъртта на водача на лекия автомобил А. И. К..

Не се спори между страните, че починалият е син на ищците.

По делото е приета като доказателство влязла в сила присъда № 34/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20235300200243 по описа за 2023 г. на ПОС, с която подсъдимия Р. В. М. е признат за виновен за така настъпилото произшествие като е нарушил правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. К.

3

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Р. В. М. и неговата вина.

От представените констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 64/09.09.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбум и скица, всички те приложени по образувано по повода досъдебно производство № 576/2021 г., по описа на РУ Асеновград, от показанията на изслушаните свидетели П. С. Г. и Р. В. М. в съдебно заседание от 07.11.2022 г., както и заключението по допуснатата и изслушана по делото КСМАТЕ, което не е оспорено от страните и като компетентно, съдът кредитира изцяло, се установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на произшествието:

На 09.09.2021 г., около 16:40 часа, на кръстовището, образувано между път „РDV-1190“ и път „III - 8006“, Р. В. М. е управлявал товарен автомобил ,,МАН ТГС” по платното за движение на път „РDV-1190“ в посока от изток на запад с около 90 км/ч. По същото време водачът А. И. К. е управлявал лек автомобил ,,Рено Меган Сценик“ по път III-8006, отдясно на ляво пред товарния автомобил ,,МАН ТГС”. Когато товарният автомобил е отстоял на около 29-48 м от създаващата се конфликтна точка на сблъсък, лекият автомобил ,,Рено Меган Сценик“ е започнал да навлиза в насрещната за него пътна лента с маневра ,,завой наляво“. В този момент скоростта на товарния автомобил ,,МАН ТГС” е била 68 – 80 км/ч, а на лекия автомобил ,,Рено Меган Сценик“ 20 – 30 км/ч. В резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар. Ударът настъпил в предната дясна част на „МАН ТГС“ и в лявата страна на л.а. „Рено Меган Сценик“. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Експертът е изготвил и втори вариант на настъпване на произшествието, основаващ се на показанията на свидетеля и виновен водач Р. В. М.. Съгласно него: Когато товарния автомобил е отстоял на около 70 – 116 м от създаващата се конфликтна точка на сблъсък, лекият автомобил ,,Рено Меган Сценик“ е започнал да навлиза в насрещната за него пътна лента с маневра ,,завой наляво“. В този момент скоростта на товарния автомобил е била 89 км/ч, а на л.а. ,,Рено Меган Сценик“ 10 -15 км/ч.

Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на кръстовище, регулирано с пътни знаци при движение през светлата част на денонощието.

И в двата варианта, от техническа гледна точка, причина за настъпилото произшествие е, че водачът на товарния автомобил Р. В. М., не е съобразил скоростта и траекторията на автомобила с движещия се по път с предимство лек автомобил,,Рено Меган Сценик“.

В анализираната пътна ситуация от момента на навлизане в насрещна пътна лента с маневра „завой наляво“, водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да установи автомобила преди да навлезе в коридора 4 на движение на товарния автомобил, ако се е движел с 30 км/ч. Той би имал техническа възможност да установи автомобила преди да навлезе в коридора на движение на товарния автомобил, ако се е движел с 20 км/ч или по - ниска скорост.

Съдът намира, че и двата описани варианта на настъпване на процесното ПТП са без противоречие относно основните негови обстоятелства, а именно, че лекият автомобил се е движел по път с предимство; че на посоченото кръстовище е предприел законосъобразна маневра „завой – наляво“; че в лявата за него лента е имало спрял автомобил, който се е съобразил с това, че е в път без предимство и е пред знак „Стоп“.

Безспорни се очертават и изводите относно товарния автомобил: той се е движел по път без предимство; движел се е със скорост 68 – 80 км/ч /в първи вариант/ и 89 км/ч – втори вариант. С цел да избегне удар в спрелия на знак „Стоп“ неизвестен автомобил, товарния автомобил преминава в лява лента за движение, в която навлиза в кръстовището и без да спре удря лекия автомобил, който извършва маневра „завой – наляво“.

Разликите в описаните скорости на двата автомобила се основават на показанията на двама различни свидетели, посочени по-горе. И в двата случая е очевидно, че водачът на товарния автомобил се е движел с несъобразена и неразрешена скорост; и в двата случая е абсолютно безспорно, че той не е спрял на знак „Стоп“, отнел е предимството на идващия от ляво автомобил и се е движел със същата скорост в лявата за него лента. Безспорно е и че лекият автомобил се е движел с разрешена скорост, в път с предимство.

Според съда, тази скорост и в двата случая е съобразена с пътната обстановка, доколкото водачът на този автомобил е възприемал спрелия в ляво за него друг лек автомобил на знак „Стоп“.