Решение № 14 от 09.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600063 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода С. П. П., депозирана чрез защитника му- адв. Р.Н., против определение № 101/ 31.01.2024 г., постановено по ЧНД № 19/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. От изнесеното в жалбата се извлича оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се твърдения, че осъденият е демонстрирал и положителни прояви при престоя си в Затвора- Пловдив, осъзнава грешките си, изпитва потребност да е близо до майка си, която е с тежко заболяване и има нужда от грижите му. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване от въззивния съд на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода П. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

За постъпилата жалба са били уведомени Окръжна прокуратураПловдив и Началника на Затвора- Пловдив. Те не са депозирали становище за основателността на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание лишаване от свобода, поради липса на предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК основания. Наведените срещу определението оплаквания за неоснователни.

Не е налице незаконосъобразност на обжалваното определение.

В настоящия случай е несъмнено, че жалбоподателят П. изтърпява за пореден път ефективно наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, наложено му с Присъда № 109/19.03.2022 г. по НОХД № 2232/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. 194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, при първоначален „срог“ режим. От изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.Присъдата влязла сила на12.07.2022 г.

Осъденият е постъпил в Затвора Пловдив на 31.03.2022 г., но с оглед предварителното му задържане за начало на наказанието се счита 03.11.2021 г. Добил е право за приложение института на чл.70 от НК на 13.07.2023 г.

Към 08.02.2024 г.- датата на влизане на определение на ОС-Пловдив в сила ( ако не беше обжалвано) ефективно изтърпяното наказание е две години, три месеца и пет дни, от работа – един месец и двадесет и пет дни или всичко – две години и пет месеца, а неизтърпеният остатък -три месеца.

Тези данни обуславят наличието на първата визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именноизтичането на предвидения по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК срок.

Първостепенният съд е изложил още ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието на втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК- поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Такава информация се съдържа в приложените към делото писмени доказателства – в изготвените от затворническата администрация становища за целите на настоящото производство, в съответствие с изискванията на чл.

437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, в справката за наложени 2 награди и наказания, в справката за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, в лично досие на осъдения.

Първоначално изготвената оценка на правонарушителя, при постъпването му в затвора, определя висока степен на риск от вреди в условията на свобода, средна степен на риск от вреди по отношение на познати лица в условията на МЛС и ниско ниво на риск от вреди по отношение на останалите категории. Констатиран е риск от рецидив с високи стойности – 85 т., с ясно изразени проблемни зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и злоупотреба с наркотици, заложени в плана на присъдата, като цели за изпълнение. При извършената актуална оценка на риска от рецидив във връзка с процесната молба на осъдения се наблюдава завишение в цифровите стойности. Завишение в общата оценка на риска от рецидив от 85 т. на 87 т.

Наблюдава се завишение в част от проблемните зони - злоупотреба с алкохол от 0 т. на 1 т. и злоупотреба с наркотици - завишение от 8 т. на 9 т., като липсва критичност спрямо употребата на наркотични вещества. Наказван за употреба на наркотично вещество и за отказ да му бъде направен тест в затвора Пловдив.

Няма никаква положителна промяна и в останалите проблемни зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Общият риск от вреди остава непроменен, висок по отношение на лица в условията на свобода, средна степен на риск от вреди по отношение на познати лица в условията на МЛС и ниско ниво на риск от вреди по отношение на останалите категории.

Утвърдено е в съдебната практика по приложението на чл. 70, ал.1 от НК, че УПО на осъден на наказание лишаване от свобода е допустимо при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. започнало и реално търпяно от него такова наказание; 2. установяване на фактически изтърпяно наказание в предвидения в закона минимален размер; 3. доказано примерно поведение на лишения от свобода и честно отношение към труда.

Преследваната от законодателя цел с въвеждането на този институт на материалното право е в синхрон с основните цели на наказанието по чл. 36 от НК. Премията да не изтърпи изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода, а да бъде освободен от изтърпяване на определена негова част е постижима само за доказал положителни данни осъден, за когото може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати и продължаващият престой в пенитенциарно заведение не е необходим. Такъв извод в настоящия случай не може да бъде направен.

Първостепенният съд внимателно е обсъдил доказателствата по делото и по споделяем начин е аргументирал отсъствието на основания за прилагане 3 на института от условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка от наказанието. В поведението на осъдения П. по време на изтърпяване на наказанието се установява липса на критичност спрямо употребата на наркотични вещества, нещо повече- наказван е за употреба на наркотично вещество и за отказ да му бъде направен тест в затвора по време на изтърпяване на наложеното му наказание. Не се установява напредък в изпълнение на плана на присъдата, а напротив- налице е влошаване по отчетените показатели вследствие негативно поведение от страна на осъдения. Към настоящия момент осъденият П. е с наложени девет действащи наказания за девет отделни извършени нарушения на реда и дисциплината по време на изтърпяване на наказанието. Целите, заложени в плана на присъдата са неизпълнени. Отсъства основна предпоставка за допустимо приложение на института на чл. 70, ал. 1 от НК- с цялостното си поведение при престоя в пенитенциарното заведение осъденият следва да е доказал настъпил поправителен ефект на наказанието, което изискване в случая отсъства.

Поради тези съображения въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва втората кумулативната предпоставка на чл. 70, ал.1, предл. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдения П. от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Цялостното му поведение по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него. Частната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 101/ 31.01.2024 г., постановено по ЧНД № 19/2024 г. по описа на ОС-Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4