Решение № 19924 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19924 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря В.С.И.Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110116412 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от Г. К. Т. срещу СДВР с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и неудобство, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника на 29.01.2023г. в гр. София, АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Г. К. Т. твърди, че с майка й- Е. Т., сключили договор за наем за апартамент № 186, находящ се в гр. София, АДРЕС, в който апартамент живеят постоянно. На 29.01.2023г. /неделя/ преди 7 сутринта на входната врата на апартамента започнало продължително звънене. Станала притеснена с мисълта, че се е случило нещо лошо с детето, което с баща си спяло на друго място. Отворила входната врата на апартамента и видяла пред нея трима униформени полицаи. Единият от тях й казал да се обува и да тръгва с тях към районното управление на МВР. Изпълнила заповедта и тръгнала конвоирана. Майка й не се съгласила, като казала „Дъщеря ми не е направила нищо лошо и защо ще я водите в полицията?“, на което друг от полицаите казал, че е извършила престъпление, но не могат да кажат какво. Стигнали до асансьора, когато телефонът на един от полицаите звъннал и се провел разговор. След разговора, им било заповядано да отидат в кухнята на апартамента и да стоят там без излизане и без да водят телефонни разговори. След около половин час дошли и други полицаи, които се настанили в апартамента им. Пред входната врата на блока били паркирали около 10 автомобила с отличителни знаци на МВР. Към 11 часа дошли цивилни служители, които се представили че са от криминална полиция, един от тях извадил заповед за обиск и арест на Г. Т.Г., при което скочила и се развикала, че е Г. К. Т.. Сочи, че през тези пет часа никой от полицаите не ги бил попитал за имената им. През времето, през 1 което били задържани в апартамента си, полицаите отговаряли че била извършила кражба от 12 000 лева и мобилни апарати в гр. Карлово. Отговаряла категорично, че не била ходила в Карлово и не била извършила престъпление. В последствие се оказало, че в наетия от тях апартамент преди била живяла Г. Т.. Поддържа, че служителите на МВР напуснали апартамента, без да се извинят. Твърди, че трудно можело да се опишат негативните емоции, които била изтърпяла. Била благодарна, че детето й го нямало тази нощ и не станало свидетел на ужаса, който били преживяли с майка й. Преживеният стрес нарушил нормалния й ритъм на живот. Сочи, че непрофесионалното отношение на служителите на ответника я хвърлило в ужас и недоумение. От незаконосъобразните действия на служителите на МВР се нарушил съня й, чувствала се нервна и потисната, срамувала се от срещи със съседите им. Стряскала се от всеки шум, не била в състояние да изпълнява служебните си задължения, изпитвала неудобство от колегите на работа й, била напрегната и неспокойна, което състояние продължавало и към настоящия момент. Депозирала жалба в СДВР с вх. № 5130006870.

С уточнителна молба от 06.04.2023г. сочи, че посочените морални вреди, причинени от служители на ответника, търпяла в периода от 29.01.2023г. до настоящия момент.

С уточнителна молба от 14.07.2023г. сочи, че вредите от събитието били в размер на 6000 лева, а за периода от тогава до настоящия момент- 4000 лева.

С уточнителна молба от 25.08.2023г. ищецът е посочил, че неимуществените вреди, които е претърпяла само за датата на описаното в исковата молба събитие са в размер на 6000 лева. След събитието ищцата продължила да търпи вреди, които били подробно описани в исковата молба, за които също следвало да бъде компенсирана. За този период от 29.06.2023г. до завеждане на исковата молба претендира обезщетение в размер на 4000 лева.

Намира, че обезщетението следва да бъде разгледано като цяло и да обхване всички преки и непосредствени вреди от действията на ответника, които следва да се оценяват комплексно.

Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че действително служители на МВР са посетили адреса в гр. София, АДРЕС, за да задържат лицето Г. Т.Г. във връзка с постановление за възлагане на действия по разследване по делегация на РУ- Карлово, но около 10 часа, а не в 7 часа, както било посочено в исковата молба. Тези факти се установявали от докладна записка на мл. експерт Х. Д.. Оспорва настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка между тях и действия на служители на СДВР. Сочи, че служители на СДВР са престояли на адреса, в който живее ищцата около 1 час. През това време същата не била задържана по смисъла на чл. 72 ЗМВР, не й били слагани белезници. За този период същата не могла да напуска жилището, като същото е следвало да бъде претърсено съгласно постановление за претърсване и изземване. Оспорва претендирания размер като прекомерен и несъответстващ на степента, продължителността и интензитета на увреждането. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2

С Определение № 15288 от 27.04.2023г., постановено по гр. дело № 15308/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал.

2 ГПК и делото е изпратено на АССГ по подсъдност.

С Определение № 9766 от 09.11.2023г., постановено по адм. дело № 5038/2023г. по описа на АССГ, Първо отделение е повдигнат спор за родова подсъдност между Административен съд- София град и СРС за определяне на компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба, подадена от Г. Т. срещу СДВР за присъждане на обезщетение от незаконосъобразни действия на длъжностни лица- служители на МВР, изразяващи се в опит за арест на погрешно лице.

С Определение № 14 от 12.03.2024г., постановено по адм.дело № 43/2023г. по описа на ВАС е постановено, че компетентен да разгледа иска, предявен от Г. К. Т. срещу СДВР е СРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет препис от Договор за наем от 29.08.2022г., сключен между Тихомира Симеонова Владимирова в качеството й на наемодател и Г. К. Т. в качеството й на наемател с предмет отдаване за временно и възмездно ползване на наемателя на недвижим имот, находящ се гр. София, АДРЕС.

От изисканата преписка по жалба с вх. № 513000-6870/29.01.2023г. по описа на СДВР се установява, че с писмо с рег. № 513000-208/7 от 28.03.2023г. по описа на СДВР, е уведомена Г. Т., че в резултат от извършената проверка са установени факти и обстоятелства, потвърждаващи изнесената от нея информация в сигнала, като били установени нарушения на служебната дисциплина от страна на служители от СДВР, за което спрямо тях ще бъдат предприети действия по дисциплинарен ред.

От приетата преписка се установява, че е изготвен доклад от 24.03.2023г., с който е прието, че в хода на извършената проверка са събрани данни и факти, потвърждаващи изнесената информация от Г. Т., че на адрес в гр. София, АДРЕС около 07:00 часа на 29.01.2023г., тя и майка й Е. И. Т., са били задържани неправомерно от служители на СДВР.

Посочено е, че е било уточнено, че около 05:20 часа на 29.01.2023г. във връзка с искане от разследващ полицай О. К.- служител на РУ Карлово, е трябвало да бъде установено и задържано за осъществяване на следствени действия лицето Г. Т.Г., ЕГН ********** на адрес: гр. София, АДРЕС, АДРЕС, поради това че е извършило престъпление. Екипът на ППГ 314 в състав от мл. експерт А. П. П., мл. инспектор К. Г. и мл. инспектор И.Ц. Д. от ОСПС- СДВР, реагирал на разпореждането на 25 ОДЦ- СДВР да извърши обход на територията на ж.к. Люлин и да установи местоположението на обявен лек автомобил „Ауди“, рег. № *********, в който се е намирало търсеното лице Г.. След разпореждане, екипът на АП 314 посетил адреса на издирваната, като преди това от дежурния служител А.

К. от 25 ОДЦ- СДВР е получил на два пъти информация за трите имена на търсеното лице- Г.

3

Т.Г.. На място в ап. 186 екипът на ППГ 314 е установил младо лице от женски пол, което след зададен въпрос дали се казва „Г.“ е потвърдило и е предоставило личната си карта.

Екипът информирал младата жена, че е задържана за извършено от нея престъпление като била установена и нейната майка – Е. Т.. В доклада е посочено, че мл. експерт А. П. е установил погрешно самоличността на Г. Т., бъркайки я със самоличността на Г. Т.Г., както и че не е изпълнил задължението си да установи самоличността на лицето в нарушение на чл.

70, ал. 1 ЗМВР. Вследствие на погрешното установяване на самоличността на Г. Т. на същата е било заявено, че е задържана за извършено престъпление като е била принудена с майка си да стой в кухненското помещение на апартамента за времето от 07:00 до 11:00 часа на 29.01.2023г., без да може да ползват правото си на телефонно обаждане, с което неоснователно им било ограничено правото на свободно придвижване във връзка с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. На следващо място в доклада е посочено, че е установено, че около 07:15 часа по разпореждане на 25 ОДЦ- СДВР екип в състав от мл. експерт В.И.Л., мл. експерт Р.Р.Е. и Й. С. – служители от 04 сектор ООРОО-ООП- СДВР извършил смяна на екипа на ППГ 314 от ОСПС- СДВР, задържал на домашния й адрес по предварителни данни лицето Г. Т.Г. до пристигане на ДОГ от 09 РУ- СДВР. Около 11:00 часа на място пристигнали инспектор М. М., разследващ полицай В. Н. и мл. експерт Х. Д., както и ст. разследващ полицай К.Л., които установили, че задържаното лице е със самоличност, отговаряща на Г. К. Т., която е била заедно с майка си Е. И. Т., а не обявената за издирване и задържане Г. Т.Г.. В доклада е посочено, че е установено, че мл. експерт А. П. при извършване на полицейска проверка на Г. К. Т. е проявил небрежност и погрешно е възприел данните и предал на дежурния служител от 25 ОДЦ СДВР информация за предварително търсеното лице Г. Т.Г.. Посочено е, че направеният пропуск и проявената небрежност са довели до неправомерното задържане на Г. и Е. Т.. С оглед на изложените в доклада мотиви е предложено подадения от Г. К. Т. сигнал да бъде приет за основателен и да бъде изпратен писмен отговор на подателя на сигнала, както и да бъде извършена проверка спрямо А. П. по чл. 205, ал. 1 ЗМВР.

Свидетелят Е. Т., майка на ищцата, е посочила, че всичко продължило няколко часа и към 14:00 напуснали апартамента. Когато били арестувани, извикали жена, за да ходят с нея до тоалетната. Твърди, че не им казали за какво става на въпрос. Вследствие на това дъщеря й отслабнала доста, станала по нервна. Отразило се много случилото и на двете. Хората разбрали, че полицаите били при тях, тъй като имало много патрулки отвън, а те били под наем там от четири месеца. В началото говорели доста за случилото се, всеки ден. Сочи, че полицаите били взели личната карта на Г. и слезли долу сигурно, за да я проверят. Твърди, че на 29.01.2023г., неделя, около 07:00 часа на вратата се звъняло настоятелно. Дъщеря й станала, отворила вратата. Чула, че има някакъв проблем и отишла при нея. Били двама полицаи, те влезли в апартамента, попитали я как се казва и поискали личната й карта.

Казали й „Чорапите си обувай, нещо топло и тръгвай с нас“. Попитала ги къде я водят, полицаите си показали картите и няколко пъти й казали „Обувай си чорапите“. Накрая, Г. слязла от апартамента и тръгнала към асансьора, провел се някакъв разговор по телефона и ги вкарали в кухнята. Минало известно време и дошъл втори екип. Първият екип си тръгнал 4 и им пожелал хубав ден. Чакали и през цялото време им говорели, че са под наем от 4 месеца и ги е срам какво ще си кажат съседите, но те не им казали за какво става на въпрос.