Решение № 411 от 12.12.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. П., 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101128 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р.

П.-К.“ № 4-6, ЕИК ***, твърди, че между „О. б. б.“ АД (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.11.2016 г. Пояснява, че по силата на този договор кредитодателят е предал на кредитополучателя сумата от 10 000 лв. – главница, като е била уговорена и възнаградителна лихва. Поддържа, че на 15.12.2021 г. е сключил Договор за цесия с кредитодателя (като цедент), въз основа на който е придобил вземанията към ответницата, произтичащи от описаното правоотношение, за което тя е била уведомена. Изтъква, че кредитът е трябвало да бъде погасяван чрез месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж – 16.11.2024 г., но е била допуснала забава, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост. Заявява, че понастоящем кредитният дълг възлиза на: 9 029,97 лв. – неплатена главница, от която сега претендира само 4 000 лв.; 881,75 лв. – договорна лихва, отнасяща се за периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г., както и 596,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху претендираната главница, за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г.

Посочва, че тези вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 497/30.06.2023 г. по ч. гр. д. № 880/23 г. на Районен съд – гр. П., срещу която ответницата (като длъжник в заповедната процедура) е депозирала бланкетно 1 възражение по чл. 414 ГПК. Иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което дължимостта на визираните суми да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.06.2023 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Н. Г. М., с настоящ адрес в гр. П., ул. „З.“ № 31, ЕГН **********, не е взела становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същата е била и редовно призована за проведеното открито заседание. Въпреки това, тя не е представила отговор на исковата молба, не е взела участие в откритото заседание, не е изразила становище и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават 2 основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:

- 349,57 лв. – за заповедната процедура, определени на базата на заплатената държавна такса (109,57 лв.) и на платеното възнаграждение за адвокат (240 лв.), и

- 150,43 лв. – за исковия процес, формирани от внесената държавна такса.

За исковото производство не могат да бъдат присъдени търсените разноски за адвокатски хонорар (240 лв.). Такива съдебни разноски се присъждат, когато е доказано реалното им извършване, т. е. нужно е депозирането на документ, удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение (съобр. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС). По този повод ищцовото дружество не е ангажирало никакви надлежни доказателства.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Н. Г. М., с настоящ адрес в гр. П., ул. „З.“ № 31, ЕГН **********, дължи на „Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, ЕИК ***, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 497/30.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 880/23 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 4 000 лв. – част от общо дължима главница в размер на 9 029,97 лв., по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.11.2016 г., сключен между „О. б. б.“ АД (като кредитодател) и Н. Г. М. (като кредитополучател), вземанията по които са били прехвърлени от „О. б. б.“ АД (като цедент) в полза на „Е. М.“ ЕООД (като цесионер), посредством Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г., 3 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2023 г., до погасяването;

- 881,75 лв. – договорна лихва по кредита, дължима за периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г., и

- 596,66 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. М., с настоящ адрес в гр. П., ул.

„З.“ № 31, ЕГН **********, да заплати на„Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:

- 349,57 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 880/23 г. на Районен съд – гр. П.), и - 150,43 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1128/23 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4