Решение № 241 от 28.03.2022, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Добрич, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230101824 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3851/2020 г. Добричкият районен съд със заповед №***г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Д. А. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес град Д., ул.”***” № **, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „ЮБЦ”ЕООД със седалище и адрес на управление: град С., район „**** ет.8, ЕИК***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., следните суми: 1) 123,50 лева (сто двадесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща дължима сума по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № *** от 12.02.2018г. за периода 15.02.2018г. до 14.06.2018г., сключен между Д. А. Д. и „Б. т. к.”ЕАД, което вземане е цедирано на „С.Г.Г.”ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., впоследствие прехвърлено на настоящия заявител с договор за цесия от 01.10.2019г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (23.12.2020г.) до окончателното плащане. 2) 30,27 лева (тридесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2018г. до 30.11.2020г. 3) 205 лева (двеста и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 03824/2020г. по описа на ДРС.

1

Съобщението до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 30.12.2020 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 1824/2021 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането му относно процесната сума.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Д. АНТ. Д., чрез назначения му особен представил адвокат Е.Т. от АК – гр. Д. е депозирал писмен отговор, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Излагат се възражения относно наведените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, като се оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „БТК“ ЕАД, тъй като Д.

А. Д. не е страна по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № ***от 12.02.2018г.

Според ответника „БТК“ ЕАД не е упражнила законосъобразно правото си да прекрати отношенията си с ответника във връзка с процесния договор.

Отрича се наличието на покана от страна на „БТК“ ЕАД до ответника за доброволно плащане. На следващо място се сочи, че не са представени доказателства издадените фактури да са връчени на ответника. Прави се изрично възражение за изтекла погасителна давност на всички начислени суми по фактури, издадени от „БТК“ЕАД, включително и претендираната сума.

2

Ответникът оспорва получаването на уведомление за сключените договори за цесия между „БТК“ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД, както и между „С.Г. Г.“ ООД и „ЮБЦ“ЕООД. Липсата на уведомление до длъжника за извършената цесия към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК от страна на ищеца, води до извода, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Според изложените в исковата молба твърдения, между ответника и „БТК“ ЕАД е бил налице сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Сочи се, че е налице неизпълнение от страна на абоната на услугите, в лицето на ответника на задълженията по сключените договори, неплащане в срок на ползваните мобилни услуги. Според ищеца е налице е сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.”ООД, по силата на който са прехвърлени вземанията по процесния договор. В последствие между ищеца и „С.Г.Г.ООД е сключен друг договор за цесия, в резултат на който, ищецът е придобил вземането по процесните договори. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, ответника от своя страна следва да установи извършено погашение в срок.

Във връзка със сключените договори за цесия, следва да се установи уведомяването на Д. А. Д., в тежест на ищеца е да установи вземането си по основание и по размер. Ответникът следва да установи, че е погасил и е изпълнил задълженията си, които са възникнали във връзка с договора за предоставяне на мобилни услуги от 12.02.2018г.

Във връзка с отговора на исковата молба ищецът е представил молбастановище на дата 13.12.2021г. Прави се искане съдът да приеме за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелство за доставени на ответника далекосъобщителни услуги. Ищецът оспорва възраженията на ответника, касаещи нищожността на претендиратната неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора. Настоява се, че „ЮБЦ“ЕООД е встъпило с правата си на кредитор, въз основа на валидно сключени договори за цесия, по силата на които в полза на ищеца са прехвърлени всички вземания, произтичащи от процесния договор, сключен между „БТК“ЕАД и Д. А. Д..

Според ищеца, ответникът е бил надлежна уведомен във връзка със 3 сключените договори за цесия. Настоява се от ищеца, че „БТК“ЕАД е изправна по договорите страна, доставените са процесните мобилни услуги, в посочения от ищеца обем, поради което се настоява за тяхното заплащане.

Поддържат се твърденията за валидно упражнено право за прекратяване на процесните договори от страна „БТК“ ЕАД, а като последица се претендира присъждане на мораторни лихви, а също така се поддържа и изявлението за законосъобразност на договорна неустойка. Съобразно изложеното ищецът настоява предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на така заявената претенция е поставена в зависимост от активността на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „БТК“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор за мобилни услуги, неговото съдържание, че услугите предмет на договора са предоставени, че за ответната страна е възникнало задължението /с настъпил падеж/ да заплати насрещната цена за ползваната услуга, както и че процесните вземания са били прехвърлени по надлежен ред, респ., че длъжникът правновалидно е уведомен за цесията от предишния кредитор (цедента по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД).

В настоящия случай на 12.02.2018 г. между „Б. т. к.“ ЕАД и Д. А. Д. е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № ****** за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** и избран тарифен план *** с месечна такса 15,99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца.

Във връзка с оспорването на ответника, че не е страна по посочения договор по делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза вещото лице, по която дава следното заключение: Независимо от установените различия в строежа на подписите, установените съвпадения в сравнителните обекти са характерни, устойчеви и достатъчни да се направи извод, че подписите в Доплънително споразумение към Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № *** от 12.02.2018 г. са 4 положени от Д. А.. Д..

Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги между ответника Д. А.. Д. и „БТК“ЕАД са издадени следните фактури: фактура № **********/15.03.2018 г. за сумата от 33,38 лв., фактура № **********/***. за сумата от 55,88 лв., фактура № **** г. за сумата от 38,32 лв. и фактура № 1***г. за сумата от 8,29 лв., издадени за периода от 1*****г., на обща стойност от 123,50 лв., с включен ДДС.

Според ищеца абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за четири последователни отчетни месеца, а именно: 03/2018г., 04/2018г., 05/2018г. и за месец 06/2018г. Предвид на неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.

Не се спори по делото, че датата на деактивация на процесния абонамент е 15.07.2018 г., поради което абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски № *******г. , като същият не е спазил крайният срок за ползване на абонаментите ***** M съответно до дата 12.02.2020 г.

Установява се по делото, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането си, предмет на процесния договор на дружеството „С.Г. Г.“ ООД. Впоследствие поченото дружество е прехвърлило на ищеца вземането си по договора.

Ищецът е инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК и след като в негова полза е била издадена заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да бъде признато за установено в отношението между страните дължимостта на процесните суми. Правната квалификация на иска е чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – 5 съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, но тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТКуведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.