Определение № 3332 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3332 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300503067 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. В. С., ЕГН **********, с адрес: ****, ап. 120, чрез адв. Т. Т. от АК Хасково срещу определение № 11802/26.09.2024г., постановено по гр.д. № 9031/2024г. на Районен съд Пловдив, с което е върната искова молба с вх. № 55204/23.05.2024 г., подадена от К. В. С., ЕГН **********, с адрес: ****, ап. 120, чрез адв. Т., срещу „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че има конкретен правен интерес от водене на иска за установяване на погасяване на процесните задължения, защото разглеждането на установителния иск по настоящото дело ще ангажира за в бъдеще отговорността на ответника в иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпил е отговор на частната жалба от „ЕОС Матрикс” ЕООД София с който те оспорват жалбата. Сочат, че за ишците липсва конкретен правен инетерс от водене на иска. Претендират юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните 1 съображения:

Спорен е въпросът по делото допустим ли е установителен иск, предявен на 29.02.2024г., с който да се приеме за установено, че е настъпила погасителна давност за вземания претендирани от ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД София срещу длъжника К. В. С. от Пловдив, за които преди подаване на исковата молба има сключено споразумение за пълно погасяване от 28.02.2024г. на процесното вземане за поръчителство, възникнало по договор за кредит от 26.10.2009г. между Сергей Андреев и „Си Банк“ ЕАД цедирано на „ЕОС Матрикс” ЕООД София. В това споразумение страните уточняват каква сума се дължи от К. С. – 12 755, 07 лева и сочат нова парична сума от 7 500 лева, при плащането на която до 29.02.2024г. по сметка на „ЕОС Матрикс” ЕООД София, последното ще опрости остатъка от дълга и ще счита същия за погасен в цялост. Безспорно сумата от 7 500 лева, е платена на 29.02.2024г. по сметка на „ЕОС Матрикс” ЕООД от жалбоподателя.

ПРС приема, че правният интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за ищеца е отпаднал с подписване на споразумението от 28.02.2024г., с което действие същият е признал дължимостта на процесната сума, а впоследствие – изпълнил чрез осъщественото на следващия ден плащане.

Според въззивният съд този извод е правилен. Видно от решение №83/ 23.05.2018г. по гр.д. №3448/2017 на ВКС, 3г.о. трайната практика на ВКС, сочи, че правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна 2 процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.

В казуса ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, защото същият си е искал дълга, но спор по този въпорос не е възникнал, защото и ищецът длъжник е признал дълга и е сключил споразумение, с което е уредил задължението си преди завеждане на иска.

Тоест преди завеждане на иска, спор между страните относно дължимостта на вземането няма, а към настоящия момент и вземането е погасено с плащане от длъжника. Ищецът обосновава правния си интерес с възможен бъдещ иск по чл.55 от ЗЗД. Такъв иск обаче не е предявен. Ето защо правен интерес да води това дело ищецът няма. Ето защо акта на ПРС е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

На основание чл.78 ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на въззиваемото дружество следва да се изплатят 50 лева лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25а от Наредбата за заплащане на правна помощ за подадения отговор на въззивната жалба.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11802/26.09.2024г., постановено по гр.д. № 9031/2024г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН **********, с адрес: ****, ап. 120 да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 сумата от 50 лева за разноски за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3