Решение № 672 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202041 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 24-0333-000019/20.02.2024 г., издадено от Началника Група в ОД на МВР-Пловдив, РУ Стамболийски, с което К. П. Г., с ЕГН:

**********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на чл.

70, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят, К. П. Г., оспорва НП и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Оспорва се фактът на извършените нарушения и компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Поради това се иска обжалваното НП да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началника Група в ОД на МВР-Пловдив, РУ Стамболийски, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При условия на евентуалност се прави възражение за намаляване размера на претендирания адвокатски хонорар до минимума, предвиден в Наредбата. Разноски не се претендират.

От фактическа страна се установява следното:

1

На 20.02.2024 г., около 17.05 часа, в гр. Кричим, на ул. „Райко Даскалов“ срещу № 35, полицейският служител В. Д. Т. – ****** в РУ Стамболийски, извършил проверка, по отношение на жалбоподателя К. П. Г., като водач на лек автомобил „ВАЗ2105“, с рег. № ******. В хода на проверката било констатирано, че по време на движение водачът не ползва обезопасителния колан, с който е оборудвано управляваното от него МПС, както и че управлява описаното МПС без включени дневни светлини. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на него било издадено процесното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който с бланкетни доводи оспорва фактът на извършените нарушения и компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя В. Д. Т., разпитан в качеството на свидетел. В своите показания свидетелят потвърждава изложените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани от събраната по делото доказателствена съвкупност.

Тъй като е налице съответствие на отразеното в АУАН със събраните по делото доказателства, се извежда и изводът, че презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

При тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства се обосновават следните птравни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

2

Съгласно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин (от разпита на свид. Т., който потвърждава авторството и констатациите в акта, както и самият АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила в случая не бе опровергана), че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят Г., като водач на описаното по-горе МПС, е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е било оборудвано, с което е осъществил нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Установи се по делото и че жалбоподателят е управлявал МПС без включени дневни светлини, с което е осъществил фактическият състав на нарушението, визирано в нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Съгласно чл. 185 ЗДвП (в редакцията, относима към датата на нарушението), за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Правилно при това положение е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и за това административно нарушение.

Правилно е определен и размерът на наказанията, които се явявар съответстни на нарушенията и в размер, който е фискиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.

В случая съдът намира, че не са налице основания за приложение на нормата по чл.28, визираща маловажен случай, тъй като констатираните административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Касае се за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения – безопасността на движението по пътищата.

3

Както НП, така и АУАН са издадени при спазване на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в това производство по реда на АПК. Предвид потвърждаването на НП, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки изхода на делото, доколкото липсва изрично искане и действия по защита от юрисконсулт, съдът не следва да се произнася по този въпрос в полза на въззиваемата страна.

Ето защо ПРС IV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0333-000019/20.02.2024 г., издадено от Началника Група в ОД на МВР-Пловдив, РУ Стамболийски, с което К. П. Г., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4