Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21004 от 18.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40292/2025
Вид
Решение № 21004
Подписан
18.11.2025
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 21004 гр. С., 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110140292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. И. Д., чрез адв. Й. и адв. Р., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 8714,73 лв. – главница; 1390,33 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г.; 1066,49 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от счетоводна сметка по договор за кредит от 12.02.2008 г. и законна лихва от 14.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 223,43 лв. – държавна такса и 568,12 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, за събирането на които първоначално е било образувано изпълнително дело № 1626/2011г., а впоследствие изп.д. № 20258440401315 по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза на „Обединена българска банка“ АД бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, за следните суми: 8714,73 лв. – главница;

1390,33 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г.; 1066,49 лв. наказателна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от счетоводна сметка по договор за кредит от 12.02.2008 г. и законна лихва от 14.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 223,43 лв. – държавна такса и 568,12 лв. – адвокатско възнаграждение. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 1626/2011г. по описа на ЧСИ С.Я., а впоследствие изп.д. № 20258440401315 по описа на ЧСИ С.Я., по което въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като кредитор на ищеца се легитимирало ответното дружество. Поддържа, че за периода от 29.11.2017 г. до 07.04.2025 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по – горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д.

№ 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, за събирането на които е било образувано 1 изпълнително дело № 1626/2011г., а впоследствие изп.д. № 20258440401315 по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 1626/2011г. и по изп. д. № 1315/2025 г. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че в полза на „Обединена българска банка“ АД бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, по силата на който длъжникът И. И. Д. била осъдена да заплати на кредитора следните суми: 8714,73 лв. – главница; 1390,33 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г.; 1066,49 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от счетоводна сметка по договор за кредит от 12.02.2008 г. и законна лихва от 14.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 223,43 лв. – държавна такса и 568,12 лв. – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 05.05.2011 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата взискателят поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 10.05.2011 г. било образувано изпълнително дело под № 1626/2011г., като със съобщение с изх. № 33684 от 22.07.2011 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до И. И. Д., която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.

На 22.07.2011 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „С. Хотел Балкан“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.

И. Д..

На 22.07.2011 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, които били получени на 26.07.2011 г.

Със съобщение от 29.07.2011 г. „Райфайзенбанк (България)“ АД уведомила ЧСИ Я., че запорът е наложен, като длъжникът И. И. Д. имала открита сметка в системата на банката, както и наложен предходен запор.

От представените платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в периода от 29.07.2011 г. до 31.07.2013 г. по сметката на ЧСИ Я. са постъпвали ежемесечни плащания от „С. Хотел Балкан“ АД в изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. И. Д..

От представения протокол от 11.12.2013 г. се установява, че на посочената дата в кантората на ЧСИ Я. се явили И. И. Д. и Н.Е.А., които заявили от една страна, че ще погасяват дълга по изпълнителното дело, а от друга – че нямат финансовата възможност да правят доброволни вноски.

На 02.09.2014 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД, чрез адв. К., подал молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 16.09.2014 г. от ЧСИ Я. до третото задължено лице „С. Хотел Балкан“ АД било 2 изпратено напомнително съобщение, в което било посочено, че последната удържана сума по запора била от 31.07.2013 г., поради което било наредено на третото лице да превежда пропуснатите суми до датата на писмото.

На 17.09.2014 г. било изпратено по електронен път съобщение от „С. Хотел Балкан“ АД - работодател на длъжника, до ЧСИ С.Я., в което дружеството посочило, че по наложения запор се удържа от трудовото възнаграждение на длъжника, за което изпраща банкови извлечения за извършените от работодателя плащания за периода от 01.08.2013 г. до 17.09.2014 г.

На 10.03.2015 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД, чрез адв. К., подал молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде изпратено напомнително съобщение до работодателя на длъжника, както и да бъде насрочена дата за опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника.

От представените платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в периода от 02.04.2015 г. до 29.09.2017 г. по сметката на ЧСИ Я. са постъпвали ежемесечни плащания от „С. Хотел Балкан“ АД в изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. И. Д..

На 20.02.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Г., подало молба до ЧСИ Я. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договор за цесия от 31.01.2018 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, поискал постъпилите и постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка, както и възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Към молбата бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

На 09.07.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Г., подало молба до ЧСИ Я., към която приложил обратна разписка, с която длъжникът бил уведомен за извършената между между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД цесия.

На 25.10.2024 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й.а, изпратило молба до ЧСИ Я., получена на 01.11.2024 г., с която поискал да бъде прекратено изпълнителното производство срещу длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и да бъде върнат в оригинал изпълнителният лист.

С постановление от 05.12.2024 г. на ЧСИ Я. изпълнителното производство по изп.д. № 1626/2011г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като било постановено да се върне изпълнителният титул на взискателя.

От представената от ЧСИ С.Я. справка се установява, че по изп.д. № 1626/2011г. са постъпили плащания в общ размер на 5733 лв., с които са погасени: 2456,82 лв. – лихви;

791,55 лв. – разноски по изп. лист; 120 лв. – разноски по изп.дело – адвокатско възнаграждение; 1598,30 лв. – законна лихва върху главницата от 8714,73 лв. за периода от 14.12.2010 г.; 198 лв. – авансови такси, както и 568,33 лв. – платени такси по т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Неплатени са останали следните задължения: 8714,73 лв. – главница, както и 12 231,84 лв. – законна лихва върху главницата.

Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й.а, подало на 07.04.2025 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Я. за образуване на ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с разпореждане от 07.04.2025 г. на ЧСИ Я. било образувано изпълнително дело под № 1315/2025 г., като със съобщение с изх. № 32426 от 05.06.2025 г. е била изпратена покана за 3 доброволно изпълнение до И. И. Д., която е била връчена на процесуалния й представител на 19.06.2025 г.

На 05.06.2025 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, които били получени на 18.03.2025 г.

На 05.06.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „С. Хотел Балкан“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.

И. Д..

С постановление на ЧСИ Я. от 09.06.2025 г. била наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижими имоти, собственост на И. И. Д..

На 09.06.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 09.06.2025 г. е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от описани недвижими имоти, собственост на И. И. Д..

Със съобщение от 11.06.2025 г. „Юробанк България“ АД уведомила ЧСИ Я., че запорът е наложен на 11.06.2025 г.

Със съобщение от 12.06.2025 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Я., че запорът е наложен.

На 23.06.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод от „Юробанк България“ АД е била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 433,86 лв., основание за превода:

„ИД 20258440401315, ********** частично служебно плащане ТВ над МРЗ“.

На 30.06.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод с посочен наредител И. И. Д. е била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 2554,14 лв., основание за превода:

„ИД 20258440401315, ********** ИЗП. ЗАПОР БАНКА ДСК ЗЛ“.

На 04.07.2025 г. с платежно нареждане за кредитен превод от ЧСИ С.Я. е била преведена в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 2697,18 лв., основание за превода: „пл. от И. Д. ********** ИД 20258440401315“.

Представена е Фактура № 0000594033/04.07.2025 г., с издател ЧСИ С.Я. и получател И.

И. Д., в която са отразени задължения на длъжника в общ размер на 268,42 лв., представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като на гърба на същата е обективирана сметка № 0000615029, в която е посочено, че цитираната сума от 268,42 лв. е платена.