Решение № 173 от 05.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Перник, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720106630 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. Х. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу него е издаден изпълнителен лист от 08.11.2013 г. по ч.гр.д. № 5037/2013 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 415,06 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от ******************, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (11.07.2013г.) до окончателното плащане, 89,91 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 1136/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. на 10.12.2013 г., по което са извършвани редица действия. На 20.07.2016 г. било възложено изготвянето на опис на движими вещи, а на 26.07.2018 г. било възложено налагане на запор върху банковите сметки на ищеца. Твърди се, че след тази дата не са възлагани и/или извършвани действия, водещи до прекъсване на погасителната давност по оспореното вземане.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че вземането по издадения изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 5037/2013 г. по описа на Районен съд Перник за сумите от 415,06 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от ******************, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (11.07.2013г.) до окончателното плащане и 89,91 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г. е погасено по давност.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срок.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозира молба, с която признава иска. Оспорва да е станал причина за настоящото производство, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. Претендира разноски.

Ищецът се представлява като поддържа изложеното като моли съда да постанови решение съобразно признанието.

1

Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и правни изводи на съда:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата, установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Същевременно такова искане е направено от ищеца, съобразно чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което съдът не следва да излага мотиви, а се позовава и съобразява с направено признание на иска от ответника.

По разноските.

В производства като настоящото, спорът за разноски се превръща в основен предмет. Настоящият състав е на мнение, че разноски на ищеца не следва да се присъждат в хипотези като настоящата. В многобройните постановени актове мотиви в тази насока са били излагани, като становището на съда е непроменено. Независимо от това, последната в случая, местна въззивна инстанция възприема друг подход, следвайки актуалната практика на ВКС, по – скоро преобладаващата, която е разнородна (налице е явно противоречие в становищата на IVто и IIIто, както и в самото III-то граждански отделения на ВКС), като счита че разноски следва да се присъждат на ищеца само защото ответникът разполага с изпълнителен лист. Тази практика настоящият състав не споделя, но следва да съобрази и следва. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Претендират се 25,56 евро за заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени и 178,95 евро адвокатско възнаграждение.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: 113012360 не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. С. Х., ЕГН ********** за суми в размер на 415,06 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от ******************, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (11.07.2013г.) до окончателното плащане, 89,91 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., съответно евровата им равностойност, изчислена при курс 1,95583 лева за 1 евро, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 08.11.2013 г. по ч.гр.д. № 5037/2013 г. по описа на Районен съд Перник поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация Перник“ АД да заплати на В. С. Х. сума в размер на 204,51 евро разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от 2 връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3