Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 27.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 578/2024
Вид
Решение № 90
Подписан
27.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 432, ал. 1, т. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. с.з. 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – с.з. I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000578 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. К. И. против решение № 484/02.09.2024г., постановено по гр.д. №69/2024 г., по описа на РС-**, с което е признато за установено по отношение на И. К. И., че съществува вземане на **" АД за сумите: 3009,92 лв. главница по Договор за стоков кредит от 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 1353,45 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2022 г. до 02.10.2023г.; 135,02 лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 28.03.2022г. до 02.10.2023г.; 16,46 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 03.10.2023г. до 17.10.2023г., за които вземания е издадена Заповед №1380/23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и са присъдени разноски. Излагат се съображения за неправилност на решението, като се прави искане да бъде отменено и да се отхвърлят предявените от банката искове.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който взима становище по направените във въззивната жалба оплаквания.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

1

Окръжен съд – гр. с.з. в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове са с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.89 ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д №2412/2023 г. по описа на Районен съд **, по заявление, подадено от “***, съдът е издал заповед №1380/23.10.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 1173 от 23.10.2023 г. срещу длъжника И. К. И., за сумите: 3009,92 лв. главница по Договор за стоков кредит от 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 1353,45 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2022 г. до 02.10.202Зг.; 135,02 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 28.03.2022г. до 02.10.2023г.;

16,46 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 03.10.2023г. до 17.10.2023г.; 140,30 лв. разноски по делото, от които 90,30 лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 160/2023 г. по описа на ЧСИ **, рег. № 867 на КЧСИ, район на действие при ОС – с.з.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което в срока по чл. 415 от ГПК са предявени настоящите искове.

Страните не спорят, че между “***, като кредитор и И. К. И., ЕГН:

**********, като кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит от 28.02.2022 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2789 лв. преведена по банкова сметка на търговеца, както и застрахователна премия от 360,89 лв., усвоена еднократно по сметка на застрахователя. Кредитополучателят се задължил да върне заемната сума при фиксиран лихвен процент за срока на договора в размер на 29,52 % годишно или 0,082 % на ден и договорна лихва по кредита в размер на 107,57 лв., на 23 равни месечни погасителни вноски, всяка от 169,78 лв. и последна вноска в размер на 169,63 лв., като падежът на първата бил на 28.03.2022 г., а на 2 последната вноска на 28.02.2024 г. Годишният процент на разходите по кредита е 33,86 %.

Видно от представената по делото Декларация - Искане за кредит № 766851, кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и Общите условия, предлагани по договори за стокови кредити.

Поради забава в плащането на дължими вноски с падежни дати от 28.03.2022 до 28.09.2023 г., съгласно чл. 12, ал. 1 от Общите условия по договори за стокови кредити, банката обявила целия непогасен остатък от главницата за предсрочно изискуем, което е съобщено на длъжника чрез покана – уведомление, връчена на длъжника чрез ЧСИ **, рег. № 868 на КЧСИ, връчена му лично на 03.10.2023 г.

На 20.10.2023 г. банката е пристъпила към принудително събиране на вземането си, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

В първоинстанционното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. При извършената проверка експертът е установил, че кредитът е усвоен по банковата сметка на „** на 28.02.2022 г., видно от извлечение от сметка № 0000000028805058.

Наредител на плащането е “***, като сумата в размер на 360,89 лв. е постъпила по сметка на З** във връзка със сключената застраховка по кредита, а сумата от 2689,00 лв. е постъпила по сметка на продавача на стоката „** за покриване на стойността на закупената стока.

Видно от Фактура № 0990087361/28.02.2022 г., касов бон от 28.02.2022 г. и Справка за получено плащане, издадена от „** ищецът И. К. И. е закупил АppleIphone 13 PRO MAX 25BgB Sierra Blue като при покупката е заплатил в брой сумата от 100 лв., а останалата част от стойността на стоката е покрита чрез банков превод в размер на 2689,00 лв. от “*** по Договор за стоков кредит от 28.02.2022г.

Плащането на договорените месечни вноски за погасяване на кредита е преустановено на 28.03.2022 г. На 12.12.2022 г. по сметка на И. К. И., с основание – плащане по заем, е постъпила сума в размер на 115 лв., с която е 3 погасена главница в размер на 39,97 лв. и лихва – 75,03 лв. Други плащания не са установени.

Към датата на подаването на заявлението в съда 20.10.2023 г. размерът на дължимата сума по кредита възлиза на 3009,92 лв. главница по Договор за стоков кредит от 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 1353,45 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2022 г. до 02.10.202Зг.; 135,02 лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 28.03.2022г. до 02.10.2023г.; 16,46 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 03.10.2023г. до 17.10.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД.

От представения Договор за потребителски кредит от 28.02.2022 г. се установява, че е възникнало валидно правоотношение по договор за целеви банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 3049,89 лв., а ответникът се е задължил я да върне за срок от 24 месеца, считано от датата на първото усвояване на кредита. Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (чл. 430, ал. 3 ТЗ) и е породил действие.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно данните от предоставеното извлечение от разплащателна сметка № 0000000028805058, кредитът е усвоен по банковата сметка на „** на 28.02.2022 г. – сума в размер на 2689,00 лв. за покриване на стойността на закупената стока, като сумата в размер на 360,89 лв. е постъпила по сметка на З** във връзка със сключената застраховка по кредита.

Съобразно установените по делото факти налице е неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за плащане на договорените месечни вноски по погасителния план, неразделна част от договора, считано от 28.03.2022 г. – падежа на вноската за посочения месец.

Поради забава в плащането на погасителните вноски по кредита, продължила повече от 90 дни, банката е обявила кредита за предсрочно 4 изискуем на основание чл. 12, ал. 1 от Общите условия по договори за стокови кредити. Предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника, чрез уведомление, връчено лично на длъжника на 03.10.2023 г. ЧСИ **, рег. № 868 на КЧСИ.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза, в претендираните суми е взето предвид извършеното на 12.12.2022 г. от И. К. И. плащане по договора за заем в размер на 115 лв.

Неоснователно е възражението, че договорът е нищожен поради липса на предмет. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са сделките с невъзможен предмет. Невъзможността може да е фактическа (предметът не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, или ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието) или правна (за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка - нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта). Предмет на процесния договор са парични средства, като същите не са нито фактически, нито правно невъзможни, поради това сделката не страда от посочения от ответника порок на волята.

Неизползването на заетата сума за уговорената цел винаги сочи на неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя и неспазването й може да доведе до предсрочна изискуемост на задължението за връщане на сумата по кредита / чл. 432, ал. 1, т. 1 ТЗ/. За банката не съществува друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума. За нея не се поражда задължение да следи за спазване на целта по договора за банков кредит, поради което и вземането й по договора за кредит не е обусловено от спазването на целта на кредитирането или от упражняване на съществуващо в нейна полза право да следи за осъществяване целта на кредита. На съществуването на задълженията на заемателя по договора не се отразява установеното, че с отпуснатата в заем сума е закупена стока, различна от посочената в договора, тъй като с извършване на преводите сумата по кредита вече е предоставена на ответника, съответно банката е изпълнила задължението си по договора.

5

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

От страна на въззиваемия не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 484/02.09.2024г., постановено по гр.д.

№69/2024 г., по описа на РС-**.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6