Определение № 953 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. София, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503287 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 277135/24.11.2025 г. от Д. М. Л. , ЕГН **********, с настоящ адрес в Република Австрия срещу Определение № 263983/10.10.2025 г., по гр. д. № 2136/2025 г. на СГС, ГО, I-ГО, 13 с., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на въззивна жалба вх. № 260871/16.01.2025 г. срещу Решение № 260641/20.12.2024 г., обективирано във въззивната жалба.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е необосновано и изложените от съда мотиви за отхвърляне на искането му не кореспондират с данните по делото. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното определение.

Жалбата е подадена в границите на срока по 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Срещу постановеното първоинстанционно Решение от 20.12.2024 г. производството по гр.д. № 2136/2021 г., на СГС, е постъпила въззивна жалба вх. № 260871/16.01.2025 г., от Д. Л.. В жалбата е обективирано искане за освобождаването му от задължението да заплати дължимата по жалбата държавна такса. Изложени са обстоятелства свързани с имущественото и здравословното състояние на жалбоподателя.

С атакуваното Определение № 263983/10.10.2025 г., е оставено без уважение искането на жалбоподателя Л., за освобождаването му от държавна такса по депозираната от него въззивна жалба. Произнасянето е обосновано с мотиви, че лице притежавало имоти за милиони левове, живеещо в такива и, 1 позволяващо си лечение в Австрия, има доход, който да му позволи да заплати държавната такса в размер на 1141.50 лв.

Произнасянето се преценява като краен правен извод за правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК - такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни за да заплати таксите по делото (така О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО ).

Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата. (така О № 366/27.09.2010 г., гр.д. № 333/2010 г., ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС, III г. о.).

В конкретния случай и тъй като първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си да изиска представяне на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от страна на жалбоподателя, такива указания са дадени от въззивния съд с Определение № 3300/11.12.2025 г. В изпълнение на указанията е постъпила молба вх. № 7463/13.03.2026 г., с която е представена изисканата декларация за семейно и имотно състояние. Предвид липсата на данни за датата, на която указанията на настоящият състав са връчени на жалбоподателя по реда на Регламент 2020/1784, то изпълнението следва да се прецени да е в срок. Видно от декларацията е, че жалбоподателят декларарира доходи в размер на 0 лева, както и, че не притежава никакво имущество, влогове, сметки, дялове и ценни книжа.

Така извършеното деклариране се преценява като непълно и отчасти неточно, което препятства извършване на посоченото по-горе цялостно изследване на предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса. В декларацията не е намерило отражение семейното състояние на жалбоподателя. Въпреки, че искането е обосновано с влошено здравословно състояние на страната, налагащо лечение в Австрия, това обстоятелство не е намерило отражение в декларацията, нито са представени надлежни доказателства в тази посока. Отразено в декларацията обаче е влошено здравословно състояние на пълнолетния син на Л. – Б. (обозначен само със собствено име), което се твърди да налага същият да бъде издържан от баща си. Кореспондиращи доказателства за здравословното състояние отново не са представени. От друга страна жалбоподателят е декларирал доходи в размер на 0 лева. Във връзка с твърдяния размер, съдът след 2 извършена служебна справка в ТР при АВ установи, че жалбоподателят е вписан като управител, респ. член на СД, на 8 търговски дружества – „АркоБилд“ ЕООД, „Смарт Имобилиен“ ЕООД, „Кеплер 1980“ ЕООД, „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД, „Вивид Пауър“ ЕАД, „РЗ Метал“ ЕООД, „Петромес“ ЕООД, „Вирго Груп“ ЕООД. В посочените дружества жалбоподателят не е съдружник, при което упражняването на управителни функции, поначало е дейност, която следва да е заплатена. Упражняването на подобна дейност и доходи от нея, не са намерили отражение в представената декларация.

При тези обстоятелства се налага извода, че отправеното искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по въззивната жалба е неоснователно. Съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, налага обжалваното определение да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263983/10.10.2025 г., по гр. д. № 2136/2025 г. на СГС, ГО, I-ГО, 13 с., с което е оставено без уважение искането на Д. М. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес в Република Австрия, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на въззивна жалба вх. № 260871/16.01.2025 г. срещу Решение № 260641/20.12.2024 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд на Република България, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. София, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503287 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 277135/24.11.2025 г. от Д. М. Л. , ЕГН **********, с настоящ адрес в Република Австрия срещу Определение № 263983/10.10.2025 г., по гр. д. № 2136/2025 г. на СГС, ГО, I-ГО, 13 с., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на въззивна жалба вх. № 260871/16.01.2025 г. срещу Решение № 260641/20.12.2024 г., обективирано във въззивната жалба.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е необосновано и изложените от съда мотиви за отхвърляне на искането му не кореспондират с данните по делото. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното определение.

Жалбата е подадена в границите на срока по 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Срещу постановеното първоинстанционно Решение от 20.12.2024 г. производството по гр.д. № 2136/2021 г., на СГС, е постъпила въззивна жалба вх. № 260871/16.01.2025 г., от Д. Л.. В жалбата е обективирано искане за освобождаването му от задължението да заплати дължимата по жалбата държавна такса. Изложени са обстоятелства свързани с имущественото и здравословното състояние на жалбоподателя.

С атакуваното Определение № 263983/10.10.2025 г., е оставено без уважение искането на жалбоподателя Л., за освобождаването му от държавна такса по депозираната от него въззивна жалба. Произнасянето е обосновано с мотиви, че лице притежавало имоти за милиони левове, живеещо в такива и, 1 позволяващо си лечение в Австрия, има доход, който да му позволи да заплати държавната такса в размер на 1141.50 лв.

Произнасянето се преценява като краен правен извод за правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК - такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни за да заплати таксите по делото (така О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО ).

Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата. (така О № 366/27.09.2010 г., гр.д. № 333/2010 г., ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС, III г. о.).

В конкретния случай и тъй като първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си да изиска представяне на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от страна на жалбоподателя, такива указания са дадени от въззивния съд с Определение № 3300/11.12.2025 г. В изпълнение на указанията е постъпила молба вх. № 7463/13.03.2026 г., с която е представена изисканата декларация за семейно и имотно състояние. Предвид липсата на данни за датата, на която указанията на настоящият състав са връчени на жалбоподателя по реда на Регламент 2020/1784, то изпълнението следва да се прецени да е в срок. Видно от декларацията е, че жалбоподателят декларарира доходи в размер на 0 лева, както и, че не притежава никакво имущество, влогове, сметки, дялове и ценни книжа.