Решение № 114 от 12.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Перник, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720104267 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С. срещу:

Х. Е. С., ЕГН **********, с адрес на призоваване: гр.******, ул. **** ****** бл.**, ап.** за установяване, че дължи : сумата 847.22 лв. ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЕ , от което сумата 738.41 лв. главница за периода 01.05.2022-30.04.2023 вкл. сумата 108.81 лв. изтекла лихва за периода 08.07.2022-13.03.2024 както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 08.04.2024г. по чгд № 01715 /2024 г. ПРС до окончателното изплащане на сумата за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, посочения адм.адрес

С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото.

Съдът е уважил направеното доказателствено искане по чл. 190 ГПК, както и е приложил заповедното дело.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор съобщение връчено по месторабота По делото ответницата се представлява от адв.М. В. АК Перник, която е взела становище по исковите претенции- оспорва факта, че ответницата е собственик на топлофицираното жилище и представя удостоверение от 1

27.10.2016 за отказ от наследство.

В същото време е налице решение по гр.дело № 4265/2024г. на втори състав на РС Перник – по което това удостоверение не е било представено и спрямо ответницата е признато за установено, че дължи суми на същото топлофикационно дружество, за друг минал период.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда, находяща се в гр.******, ул. **** ****** бл.**, ап.**.

Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово 1 разпределение.

Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.

Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.

С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.

Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения, след като ответникът е бил уведомен лично за заповедта и е възразил срещу нея, ищецът иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответника му дължи посочените по-горе суми .

Представя следните писмени доказателства : извлечение от сметка; молба за откриване на партида за жилищни нужди №269/10.02.2004 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том 2, дело № ***/**.**.****

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора 2 доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника.

По допустимостта:

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер.

В противен случай искът ще бъде недопустим.

По основателността:

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия;

2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна 3 енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на 3 чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.

С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.

82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник.

В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.

Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

По въпроса за собствеността на топлофицираното жилище:

От представените по делото доказателства е видно, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том 2, дело № ***/**.**.**** г. жилището е било собственост на Е. С.А., която е майка на ответницата Х. Е. С..

4

Ответницата Х. Е. С. живее на адрес гр.****** ул. ****** ** /**- от който посочен адрес е упълномощила и адв.М.В. да я представлява в този процес Освен това ответницата е получила лично призовка от адрес ***** кв.

******* ул. ***** * – чрез работодател – Ей Ес Пи ЕООД По делото ответницата се представлява от адв.М. В. АК Перник, която е взела становище по исковите претенции- оспорва факта, че ответницата е собственик на топлофицираното жилище и представя удостоверение от 27.10.2016 за отказ от наследство.

В същото време е налице решение по гр.дело № 4265/2024г. на втори състав на РС Перник – по което това удостоверение не е било представено и спрямо ответницата е признато за установено, че дължи суми на същото топлофикационно дружество, за друг минал период.

При така представеното удостоверение за отказ от наследство, следва да се приеме, че от 27.10.2016г. ответницата не е собственик на жилището, поради което за този период ищцовата страна следва да издири следващ ред активно легитимирани лица, които да отговарят за неплатената топлоенергия.

При тези обективни данни, по делото безспорно се установи ЛИПСАТА на облигационна връзка между страните за периода 2022-2024г.

Предвид изложеното, предявеният иск за главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Фактът, че удостоверението за отказ от наследство се появява едва в това производство / което е опит на ответницата да черпи права от неправомерно поведение / не променя основния факт, че от 27.10.2016г. следва да се търси нов собственик на това жилище и претенциите да се насочат към него.