Определение № 52400 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52400 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110136968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К.

Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 2 576,67 лева, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., както и сума от 58,02 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин-8“, бл. 881, вх.

В, ет. 6, ап. 71, аб. № 194589 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.04.2024 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 346,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., както и сумата от 12.21 лв. – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Директ” ЕOOД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба.

Не следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в

1 исковата молба, тъй като не са наведени възражения за направени плащания на задълженията.

Ответникът С. К. Р., чрез назначения си по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. М. от САК, е подавал отговор на исковата молба нито в срока по чл.

131 ГПК.

С отговора на исковата молба не са заявени доказателствени искания.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К. Р. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 2 576,67 лева, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., както и сума от 58,02 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин-8“, бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, аб. № 194589 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.04.2024 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 346,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., както и сумата от 12.21 лв. – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция.

Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по 2 основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът С. К. Р. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че, макар да не съществува процесуална пречка исковете да се разгледат от съда, по същество – те са неоснователни. Доводите на ответника се свеждат до следните обстоятелства. Първо – липсвала валидна облигационна връзка между страните за процесния период. Второ – по делото били представени доказателства, а именно решение от 2012 г. на СРС, с което е допуснат до делба процесния имот при квоти по ½ част за С. Р. и за трето за спора лице – Георги Петров Георгиев. В тази връзка твърди, че титуляр на правото на собственост на имота е не само ответникът. Трето – оспорва процесното количество ТЕ да е реално доставена до абоната, както и не били ангажирани доказателства, оправдаващи образуването на така посочената стойност на конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата на наследодателя на ответника. Оспорват се приложените от ищеца документи. На следващо място се навежда, че претенцията за главница за дялово разпределение също е неоснователна. Най-сетне, ответникът намира, че претенциите на ищеца са погасени по давност, релевирайки възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорват се претенциите за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. С оглед въведените възражения, счита, че исковете са недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени от съда.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно съединяване положителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия за ответника и е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед въведеното възражение от ответника с правно основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ищецът следва да докаже по делото наличието на факти и обстоятелства, спиращи и/или прекъсващи давността.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

3

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

6. По доказателствата:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач „Директ” ЕООД на страната на ищеца с посочен в исковата молба адрес за призоваване.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК трето лице-помагач на ответника в срок до първото по делото съдебно заседание да представи по делото документите касаещи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на ответника през процесния период, документите, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателни уреди в СЕС, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за СТЕ в размер на 400 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Атанас Желязов.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба като ненеобходимо.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.02.2026 г. в 09:00 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

4

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5