Решение № 2905 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2905 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330116522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от П. И. Б., с ЕГН: ********** против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ******г. е недействителен, поради противоречие със закона, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4262, 42 лева /размерът на иска изменен в с.з. на 25.03.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ******г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с № ****** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 6000 лева. Твърди се, че кредитът е следвало да бъде върнат на 36 вноски, в размер на по 340,58 лева всяка. Сочи се, че за изпълнение на задължението по договора ищецът сключил и договор за застраховка живот и безработица с общ размер на застрахователната премия 1439,86 лева. Твърди, се че в договора за кредит бил посочен ГЛП 27,09 %, при ГПР 42,27 % и общ размер на всички плащания 12260 лева. Твърди се, че 1 процесния договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК на посочените в исковата молба пороци.

Твърди, че на основание чл. 23 от ЗПК след като договора за потребителски кредит е недействителен ищецът дължи само чистата стойност на кредита в размер на 6000 лева, която сума била изплатена изцяло в полза на ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на исканите от ищеца суми, като се сочи, че след като договорът за кредит е сключен на ****** г. от този момент е започнала да тече погасителна давност за вземането и същата е изтекла на ****** г. Алтернативно се сочи, че не са налице посочените в исковата молба основания за недействителност на договора. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит и неговите параметри страните не спорят. Представена е застраховка на кредитополучатели, както и Сертификат за застрахователни програми „Живот, безработица и хоспитализация“.

По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице Й. П. по допуснатата ССчЕ. От заключението се установява, че размерът на заплатената сума от ищеца по договора за кредит възлиза в размер на 12 533, 20лева. Вещото лице сочи, че общата стойност на разпределената сума от ответника е 10 262, 42 лева, а разликата от 2 270, 78лева е възстановена на ищеца.

Вещото лице установява, че реално получена сума от ищеца Б. по договора за кредит е в размер на 6 000 лева, като към главницата са включени BANK КОМБО ЖИВОТ – 712.80лв.; BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА – 727.06лв.; ЕДНОКРАТНА ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА - 892.78лв, след което е посочен размер на кредита - главница от 8 332, 64 лева. Посочва, че при реален размер на кредита от 6000 лева, оскъпяването на кредита възлиза на 104, 35 %, а ГПР е 69, 99 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 2 по определения в Приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за 3 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма, като от договора за потребителски кредит е видно, че общият размер на кредита от 8332, 64 лв. е формиран от предоставената главница в размер на 6000 лв. и общия размер на застрахователната премия от 1439, 86 лв.

Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част от и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 42, 27 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия, което обстоятелство не се оспорва от ищеца и се установява от заключението на ВЛ П. по ССчЕ.

Самият факт на невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдебната практика приема, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29.

След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Предвид изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните договор е недействителен, като на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но не се дължат лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност на кредита е в размер на 6000 лв., като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице П., което се кредитира от настоящия състав като обективно, компетентно и добросъвестно изгответно е видно, че общо платената по договора сума от страна на И. Б. е в 4 размер на 12 533, 20 лв. Установи се, че на ищеца е била възстановена от страна на ответника сумата от 2 270, 78 лева. Следователно на връщане подлежи разликата между двете суми в размер на 4262, 42 лева. Поради това съдът намира, че предявенияте искове са основателни и ще се уважат в цялост.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. И. Б., с ЕГН:

********** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ******г. е НЕДЙСТВИТЕЛЕН поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК: 131134023 да заплати на П.

И. Б., с ЕГН: ********** сумата от 4262, 42 лева /четири хиляди двеста шестдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ******г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5