Решение № 174 от 17.04.2018, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174 гр.Русе, 17.ІV.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 7 февруари през две хиляди и осемнадесета година,в състав:

Председател:АНЕТА Г.

Членове:

При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Г. гр.д.№ 853 по описа за 2016 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.87,ал.3 ЗЗД.

Образувано е по предявен от Ц.Ц.И. иск,която е твърдяла,че на 15.VІІ.2016 год.с ответницата сключили договор,с който срещу прехвърленото право на собственост върху недвижим имот-апартамент в град Русе последната поела задължение да я гледа и издържа като й осигури спокоен и нормален живот.Изложила е твърдения за пълно неизпълнение на задълженията по сключения договор-ищцата живеела в изключително лоши битови условия,нехигиенична среда,а физическото й състояние не й позволявало да полага сама грижи за себе си,включително и за поддържане на личната си хигиена.По подадени от съседи сигнали домът й бил посетен от социални работници при отдел ДСП-Русе ,на два пъти през месец август и септември 2016 год.,които дали социална оценка на състоянието й като лице в риск.Така се стигнало до настаняването й първоначално във временен приют,а от 16.Х.2016 год.в Дом за възрастни хора с деменция „Приста“.Въз основа на подробно изложените в исковата молба обстоятелства иска от съда да развали поради неизпълнение договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

В хода на производството,на

11.VІІІ.2017 год.Ц.И. е починала и на основание чл.227 ГПК то продължава с участието на правоприемника Й.Ц.Й..

Ответницата К.Ф.Б. оспорва иска.В писмен отговор ,постъпил в срока по чл.131 ГПК,се излагат подробни твърдения за запознанството й с ищцата и обстоятелствата,довели до сключване на алеаторния договор.Оспорва да е налице неизпълнение.До настаняването на кредитора в Дома за възрастни хора с деменция престирала изпълнение лично или чрез друго лице съобразно условията на договора,след което започнала ремонт в жилището с цел да създаде добри условия за живот за кредитора.Твърди,че след настаняването й в Дома била обективно възпрепятствана да полага грижи,бил й отказан достъп и възможност за лични контакти,включително за престой в дома й ,за да прекара семейни празници в домашна обстановка.При осъществените посещения запознала Ц.И. с извършения ремонт в жилището,за което последната изразила задоволство да живее в чисто и удобно жилище.По подробно изложени в отговора съображения иска отхвърляне на иска.

Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните,и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

На *** год.с нотариален акт № *** на нотариус Г.Г. рег.№ *** на НК с район на действие РРС Ц.Ц.И. чрез пълномощника си К.Ф.Б. прехвърля на К.Ф.Б. апартамент „К“ на втория етаж в жилищен блок „***“ по улица“*** 7 в град Русе с използваема площ от 37,14 кв.м,с прилежащото му избено помещение № 22 от 9,45 кв.м,таванско помещение № 16 от 18,32 кв.м,заедно с 2,668 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** срещу задължението да поеме пожизнено гледането и издръжката на прехвърлителката,като й осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водила досега,както и за грижите и издръжката ,които е полагала до настоящия момент,при запазено пожизнено право на ползване на прехвърлителката върху описания имот.

Ц.И. била трудно подвижна,ползвала инвалиден стол и не можела да се грижи себе си,да поддържа дома си,да си купува или приготвя храна.Според свидетеля И. И.,съпруг на дъщерята на ищеца,тя била много подреден и чист човек,но в последните две години настъпила драстична промяна.Занемарила се,живеела в нехигиенични условия,но категорично отказвала предложението близките й да ангажират помощта на други лица,които да се грижат за нея и дома й,понякога под абсурдни предлози например че предложената й помощница е прекалено пълна или с друга етническа принадлежност.В същото време станала конфликтна и трудна за общуване,което накарало близките й да ограничат или изобщо да прекъснат контактите с нея.Единствено с ищеца поддържали връзка,но той не бил в състояние да й окаже някаква съществена помощ и съдействие в ежедневието освен с плащането на сметките за консумативни разходи или с пазаруване.Свидетелката Н. Д. също сочи,че Ц.И. живеела в мизерни и ужасни условия.От жилището се носела тежка миризма,което притеснявало съседите ,защото често оставяла отворена входната врата.Обичайно седяла в инвалиден стол на отворения прозорец и търсела помощ от съседи или случайни минувачи да й купят хляб или мляко.Виждайки неспособността на И. да се грижи за себе си,свидетелката й предложила да се свърже от нейно име със социалните служби,които да предложат подходящ дом за настаняването й в по-добри условия,но тя категорично отказала да напусне дома си,докато е жива.

На 15.VІІІ.2016 год.в ДСП-Русе бил получен сигнал от дежурния в дирекция „Обществен ред и сигурност“към Община Русе за възрастна жена,която се нуждае от помощ и живее на адрес в град Русе,бул.“***Същия ден свидетелите В.А. и С.И.,социални работници в отдел „Хора с увреждания и социално услуги“ посетили адреса и установили,че възрастната жена е Ц.И..Тя била в инвалиден стол ,с лош външен вид,с мръсни дрехи.От жилището се носела тежка,неприятна миризма,която се усещала още във входа.Самото жилище не било почистено,имало остатъци от храна по пода,а хлебарки пълзели буквално навсякъде.На въпроса има ли близки и кой се грижи за нея тя дала неясни и объркани отговори.Казала,че е сама след смъртта на съпруга си,че има брат,с когото са в лоши отношения,че жена,която живее в съседство трябвало да се грижи за нея,но не го прави и заминала за гр.София,без да спомене конкретно име. Свидетелките потърсили информация от съседка,която им обяснила,че Ц.И. живее сама,никой не се грижи за нея и обичайното й поведение било да стои на прозореца и да вика към минувачите,че е гладна и няма кой да се грижи за нея.За последното свидетелките узнали и в разговор със служители от мобилната група,които събират такса паркинг,който е близо до жилището на И..Свидетелките установили също,че в жилището няма храна и след приключване на посещението си й занесли хранителни продукти,които закупили от близкия супермаркет “Хали“.Предложили й да ползва социална услуги „Настаняване в приют за лица“,което И. отказала.Социалните работници излагат различни твърдения относно времето на второто посещение в дома й,което според съда е обяснимо предвид изминалото време.Според писмото на директора на ДСП-Русе то се е състояло на 14.ІХ.2016 год.отново след сигнал от Регионална дирекция за социално подпомагане за бедстващо лице.Свидетелките не установили промяна в състоянието на И. и условията в жилището,но успели ,макар и трудно,да я убедят да подпише заявление за настаняване в приют,като изтъкнали,че там ще се грижат добре за здравословното й състояние,храната и личната хигиена.Свидетелката С.И. изготвила доклад-предложение за настаняване,по повод на който оторизиран служител в отдела извършил справка за лицето в Национална база данни Население и така установили,че има брат,както и че е прехвърлила апартамента си срещу задължение за гледане и издръжка.Директорът на ДСП издал заповед за настаняването й в приют,което продължило в периода от 16.ІХ.до 6.Х.2016 год.,а след тази дата била настанена в Дом за възрастни хора с деменция,където останала до смъртта си на 11.VІІІ.2017 год.

След настаняването на И. в дома за възрастни хора,ответницата започнала ремонт на жилището,като първо го почистила и изхвърлила отпадъците,извадила стария паркет,сменила дограмата, закупила ново легло с декубитален дюшек.Свидетелят Х. М. по нейна молба посетил жилището според твърденията му през месец септември 2016 год.Макар и почистено,то било в окаяно състояние,не поддържано и нуждаещо се от ремонт,носела се тежка миризма,от която почти му прилошало.Ответницата му обяснила,че апартаментът е на една „мила баба,за която поела ангажимент да се грижи“,както и че била изненадана,че жената се намира в дом,което установила няколко дни след като я посетила в апартамента й.От представеното удостоверение от Дом за пълнолетни лица с деменция „Приста“Русе изготвено въз основа на регистъра за посещения е видно,че в периода от 30.ХІІ.2016 год.до

13.ІІІ.2017 год.ответницата е направила 7 посещения,точното време и продължителност на които са отразени в документа. Според свидетеля М. ответницата посещавала И. и през есента на 2016 год.,когато той я придружавал до Дома,около 5-6 пъти.При всяко от посещенията си тя носела храна и споделяла че ще й остави известна парична сума.Последните два пъти охраната отказала да я допусне,като обяснили че има заповед на директора.Съгласно заповед № 43 от 2.ІІІ.2017 год.на директора на Дома за пълнолетни лица с деменция „Приста“ посещенията на ответницата са забранени.В заповедта като основание за издаването й е посочен сигнал от директора на ДСП-Русе до РРП.Ответницата искала да открие банкова сметка *** И.,в която ежемесечно да внася сума за покриване на нуждите й ,но й било отказано,тъй като не разполагала с личната й карта.За това предоставила на свид.Драганова 100 лв.да ги предаде като я посети в Дома,но тя не успяла да го направи.

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И. И.,С.И.,В.А.,Х. М. и частично на свид.Н. Д.Съдът счита за недостоверни показанията на свидетелката Д. С.,фактическите твърдения в които не се подкрепят и противоречат на останалите доказателства по делото.Така свидетелката сочи ,че била ангажирана от ответницата по време на тридневно отсъствие от града да посещава ежедневно Ц.И.,да й носи храна,което свидетелката направила,че жилището,макар и старо, било чисто,а самата Ц. „чиста и спретната“. Тези показания са в пълно противоречие с установените данни за лошите и нехигиенични условия в жилището ,за състоянието на възрастната жена,за липсата на храна и елементарни удобства.Те влизат в противоречие дори с изложените в отговора на ответницата твърдения за продължителността и причината за отсъствието й от града,за битовите условия при Ц.И. ,както и че задълженията й по договора за гледане издръжка са изпълнявани в нейно отсъствие от друго лице –Г. С. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Д. за срещите й с ответницата ,при които последната отивала в дома на Ц.И.,носила й храна или пазарувала,изхвърляла боклук.Съдът констатира,че показанията в тази им част противоречат на изнесените от същата свидетелка данни за запознанството й с ответницата,което станало след настаняването на Ц.И. в приют и във връзка със започналия ремонт на жилището.Ако свидетелката е знаела,че има лице ,поело задължението да се грижи за нея,то възниква логичния въпрос защо не е съобщила това на социалните работници, които според твърденията й са търсили информация за близките и ангажираните с гледането на Ц.И. лица.Като анализира тези противоречия съдът стига до заключението,че показанията на Д. С. и на Н. Д. в посочената част,са недостоверни,целящи да подкрепят защитната теза на ответницата.Що се отнася до направените в защитата й възражения срещу показанията на свид.В.А.,то съдът счита същите за неоснователни.Както се отбеляза по-горе,между показанията на тази свидетелка и свид.С.И. има някои противоречия,които съдът намира за несъществени и обясними с оглед изминалия период от време.От значение за този извод е и обстоятелството,че посещенията в дома на Ц.И. са част от служебните задължения на двете свидетелки ,на които са възлагани и други случаи,поради което различията в показанията им относно съдържанието на водените с Ц.И. разговори относно лицето,което следва да полага грижи за нея,са напълно обясними.Същественото в случая е пълното сходство в показанията на двете свидетелки относно условията на живот , състоянието на възрастната жена,предприетите мерки за социална закрила.Обстоятелството,че според свид.И. тя е посочила,че има човек,който да се грижи за нея,но е заминал за гр.София,а според свид.А.Ц.И. описала това лице като жена,живееща на ул.“Зайчар“,която трябвало да се грижи за нея, но не го прави и иска да й вземе жилището,не може да мотивира отхвърлянето на показанията на последната като недостоверни.