Решение № 59 от 01.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500665 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.“ АД ,ЕИК **** с адрес на управление гр.Б.,бул.“Ц.О.“ № 37,против решение № 260024/10.06.2022г. по гр.д.№ 606/2021г.,с което е признато за установено,че въззивникът в качеството му на ответник дължи на „М. 1 „ ЕООД сумата 2 625.62 лв. за извършен превоз на пътници по фактури № 1111/29.02.2020г. и № 1115/13.03.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 07.01.2021г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното им плащане.Релевира оплакване на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и необоснованост на атакувания съдебен акт,както и на материално-правна незаконосъобразност.съдът неправилно приел,че между страните има валидно сключен договор за превоз на пътници,само въз основа на издадени фактури.Процесните фактури не били осчетоводени от +Г. „АД и не били включени в ДДС дневниците на дружеството,от което следвало ,че са негодни доказателства.действително ,между страните имало договор за превоз,но той бил прекратен преди издаване на процесните фактури-на 16.07.2016г.гПри „случаен превоз на пътници“ следвало да се отправи оферта и същата да бъде приета.Не било ясно как са калкулирани цените на отделните превози.По време на издаване на процесните фактури въззивникът имал сключен договор за превоз с друго дружество.

Въззиваемата страна „ „М.-1“ ЕООД не взема становище.

1

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.

За да уважи предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.367 от ТЗ и чл.86 ЗЗД,първоинстанционният съд е приел,че за процесните превози има валидно сключени търговски сделки по чл.286, ал.1 от ТЗ и съгласно чл.293,ал.1 ТЗ за тяхната валидност не е необходима писмена форма,тъй като такава не се предвижда в закон.Безспорно е между страните,че са имали писмен договор за периода от 21.07.2016г. до 31.12.2019г. във връзка с превоз на работници и служители съгласно експертизата ищецът е издал процесните фактури,които са надлежно осчетоводени и вписани в дневниците за продажба.От приложените справки „транспорт-служители“,изготвени от ищцовото дружество и представляващи приложение към фактурите,подробно се установяват датите на превозите,маршрут,брой курсове и единична цена.Фактът,че на 14.01.2020г. е сключен договор за превоз с друг превозвач,не изключва реализирането на процесните превози за част от служителите.Настоящият състав намира решението обосновано и правилно,постановени при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 10.06.2022г. по гр.д.№ 606/2021г. на РС-Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2