Решение № 2936 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2936 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от А. Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330109894 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Р. А. П. против М. А. П. и Б. С. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18302/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Б., Община Р., ул. „С.“, с площ от 817 кв.м. по скица, а по документ за собственост 805 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 544, парцел V, при съседи имоти с идентификатори: ***. ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор № ***, със застроена площ от 43 кв.м. по скица, а по документ за собственост 54 кв.м., брой етажи – един, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, както и за осъждане на ответните страни да предадат владението по отношение на описания имот.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договор за дарение от *** г., по силата на който неговите родители А. П. и Т. П. са му дарили дворното място, ведно с построената в последното сграда. Сочи, че по 1 същото време кандидатствал за имигрантска виза за САЩ и бил одобрен, поР. което му се наложило в кратки срокове да замине за САЩ и предоставил достъпа до имота на своите родители, които от негово име и за негова сметка се грижели за имота. Твърди, че баща му починал през *** г., а в началото на 2013 г. починала и майка му, след което предоставил ключове за имота на брат му М. П. и съпругата му Б. П., които при същите условия да се грижат за имота и да поддържат имота, като при наличие на необходимост от средства за поддържането му да го уведомяват. Твърди, че при наличие на нужда от текущ ремонт брат му го уведомявал и ищецът осигурявал необходимата сума, като заплащал всички данъци и такси за имота. Твърди, че след последното си прибиране в имота през 2018 г. усетил промяна в отношенията им, когато установил, че имотът не се поддържа добре и не е извършен уговорен от порано ремонт и условията за живеене не са добри. Сочи, че през 2022 г. писал на ответните страни да предадат ключовете от имота му на неговия племенник М. М., но отговор не последвал. Твърди, че чрез трето лице поискал документите за имота, които му били предоставени от адв. Трачева в качеството й на пълномощник на ответните страни, която уведомила ищеца, че брат му има претенции по отношение на ½ ид.ч. от имота. Вследствие на проведената кореспонденция изпратил нотариална покана до ответните страни, с която бил предоставен срок за доброволно освобождаване на имота.

По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни - М. А. П. и Б. С. П., са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Твърдят, че процесният недвижим имот е прехвърлен от родителите на ищеца в негова полза, поР. кандидатстването му за виза, тъй като издаването й се извършва по-лесно, ако лицето притежава недвижим имот в Република България. Сочат, че никоя от страните не е желаела транслативния ефект на сделката, във връзка с което ищецът казал на своя брат, че не желае имоти в Република България и ще му препише всичко. Твърдят, че родителите им са живеели в наследствен имот в с. Г. М. и са посещавали процесния имот само през лятото, като последният се е ползвал основно и почти целогодишно от семейството на ответните страни.

Поддържат, че след заминаването на ищеца са осъществявали фактическа власт върху имота явно, спокойно и необезпокоявано със съзнанието, че са негови собственици. В тази връзка през 2000 г. осъществили ремонт като са изгР.ли ново стълбище и вътрешна тоалетна и баня, за което ищецът отказал да предостави средства. Оспорват изложените в исковата молба твърдения, като поддържат, че ответникът се е прибирал в Република България 2 изключително рядко, като твърдят, че не са имали уговорки с ищеца за осъществяване на имот. Поддържат, че са извършили значителни подобрения в имота и са заплащали данъците за имота до 2020 г. Твърдят, че са придобили процесния имот по давност, тъй като са осъществявали фактическа власт по отношение на последния в периода от 2000 г. до 2018 г., като са отблъсквали собственическите претенции на ищеца, във връзка с което са сменили всички ключове, за да се ограничи достъпа до имота. Твърдят, че са извършили строително монтажни дейности в имота в периода от 2018 г. до 2020 г. на обща стойност от 35 351, 28 лв. с ДДС, като релевират възражение за право на задържане върху имота до заплащане на посочената сума, което възражение правят при условията на евентуалност, ако съдът не уважи възражението за придобиване на имота по давност. Сочат, че характер на разноски имат строително монтажните работи по покрива, описани в пункт 15 до пункт 24 на стойност от 11 255, 61 лв., като последните са осъществени в периода м. юни – м. септември 2019 г., поР. изключително лошото му състояние и с цел да се запази съществуването на имота. В посочения период са осъществени и строително-монтажните дейности по фасадата на имота, описани в пункт 9 до пункт 14, а всички останали строително-монтажни дейности били извършени през м. юни 2020 г. Сочат, че ищецът е знаел за осъществяваните в имота ремонтни дейности, но не се е противопоставил. Релевират възражение за заплащане на подобренията в имота в качеството им на недобросъвестни владелци, ведно с възражението за право на задържане.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен 3 диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание, както и че ответните страни упражняват фактическа власт върху имота, без да имат основание за това.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на деривативно правно основание – договор за дарение.

По делото е представен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** на н. при Пловдивски районен съд, по силата на който А. М. П. и съпругата му Т. Г. П. са дарили на сина си Р. А.

П. дворно място, цялото застроено и незастроено от 805 кв.м., находящо се в с.

Б., Пловдивска област, съставляващо парцел *** на с.с., заедно с построената в това дворно място жилищна сграда на 54 кв.м., при граници на имота – улица, имот на Р. С. М., Б. М. и улица.

От представената по делото Скица на поземления имот, издадена от Служба по геодезич, картография и кадастър – гр. Пловдив, се установява, че парцел *** е идентичен с имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-302/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Б., Община Р., ул. „С.“, с площ от 817 кв.м. по скица, а жилищната сграда е заснета с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-302/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Б., Община Р., ул. „С.“, с площ от 43 кв.м. по скица.

От приложения по делото нотариален акт се установява, че ищецът е придобил правото на собственост по отношение на имота по силата на договор за дарение.

В отговора на исковата молба ответните страни са релевирали възражение за придобиване на недвижимия имот на основание давностно владение, считано от 1995 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че след придобиване на имота ищецът е заминал в САЩ, като е предоставил достъп до имота на своите родители, а след тяхната смърт – на своя брат, с уговорката последните да поддържат имота.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля на ищеца - П. А. П., който свидетелства, че познава ищеца през целият си съзнателен живот, като познава и брат му М., както и съпругата му Б., която е съученичка на свидетеля. Сочи, че знае за имота в с. Б. и знае, че последният е на Р..

4

Свидетелства, че при заминаването на Р. в Щатите майка му е ползвала вилата, а след смъртта на родителите им вилата се ползвала от М.. Излага пред съда, че не знае какви са били уговорките между двамата братя, като предполага, че не са си поставяли условия. Знае, че Р. си е идвал в България, но рядко и предполага, че си е ходил до вилата, като свидетелят оставил на ищеца кола, която знае, че ползвал, за да се качва до вилата, но не си спомня кога. Излага пред съда, че докато майката на Р. е била жива й е съдействал и я е карал до вилата, като докато е била жива не е ставало въпрос за правото на собственост и тя не е споделяла вилата да е фиктивно на Р.. Сочи, че не е чувал ответните страни да твърдят, че имотът е техен. излага пред съда, че вилата преди е била в трагично състояние като бил извършен ремонт с труд на М. и средства на Р..

Сочи, че знае от ищеца, че той е заплащал за ремонта, но не е предавал пари от негово име и не знае как са изпращани парите.

Снети са и показанията на свидетеля на ответните страни – Д. Б. М., който излага пред съда, че живее и работи в с. Б. и познава М. от 35 години, като познава и съпругата му Б.. Сочи, че е познавал бащата на страните А. П., който е починал през *** г. – *** г. и майката им Д., която починала през ****г. Знае, че М. има брат Р., но не го е виждал и не го познава, като знае от майката на страните Д., че Р. е искал да си изкара виза за Америка и трябвало да декларира имот, затова му прехвърлили този в с. Б., като той казал, че след това ще се откаже от имота. Свидетелства, че имотът бил отворен за всички – за родителите на М., за М. и Б., като влизали и живеели в него всички. Сочи, че къщата била пред събаряне и през 2005 г. – 2006 г. М. е набелязвал на какво трябва да се направи ремонт, като свидетелят посъветвал ответника да звънне на брат си, защото предприетите ремонтни дейности били големи. Знае, че е проведен такъв разговор като М. предложил да си разделят разноските, но ищецът му казал, че няма интерес и да прави каквото си иска. Сочи, че си спомня за ремонт през 2000 г., когато М. го помолил да надзирава имота и работниците, като разходите за ремонта били поети от М.. Свидетелства, че знае, че са правени ремонти на цялата къща, като първо се направил покривът, сменили се керемидите, греди и челни греди. Сложила се изолация на цялата къща, оправил се резервният парапет на земята, направило се ново стълбище за втория етаж с навес, сменена била дограмата. На първия етаж се сложил теракота, измазал се таванът и се направила ламперия на стените, в кухненското помещение се направила теракота и се измазало. На втория етаж се поставил ламиниран паркет, обшивки и била направена тоалетна. Излага пред съда, че бил свидетел на разговора между М. и брат му за първия ремонт.