Определение № 1041 от 28.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. С.З., 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500610 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „ВИК“ ЕООД – гр. С.З. срещу разпореждане № 3106/11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1768/2024 г. на Районен съд – К., VI граждански състав, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Й. К. Д. за сумата от 400 лева – разноски в производството пред Районен съд – К., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024 г.

В жалбата се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е било заплатено по банков път още преди подаване на процесното заявление по чл.

410 ГПК, като за установяване на посоченото обстоятелство с жалбата е представено писмено доказателство - заверено копие от авизо за преводно нареждане. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови издаване на заповед за изпълнение за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – С.З., след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Според разрешението, дадено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в случай, че заповедният съд се е произнесъл по релевирано искане за разноски погрешно – т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, 1 включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересoваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Следователно в този случай разпоредбата на чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските не намира приложение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от "ВИК" ЕООД – гр. С.З. със заявление от 10.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. К. Д. за следните суми: 1/ 665,56 лева – дължима цена за доставена питейна вода за периода от 01.01.2022 г. до 04.10.2023 г. за притежавания от Й. К. Д. недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. П.Б., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до заплащане на задължението; 2/ сумата 55,84 лева - лихва за забава за периода 15.11.2023 г. до 20.06.2024 г., както и за разноските – 24 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 3106/11.07.2024 г. районният съд е уважил заявлението за претендираните парични вземания, с изключение на вземането за разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът е приел, че в представения от заявителя договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното между страните възнаграждение следва да бъде заплатено по сметка при подписване на договора. Към заявлението обаче не е приложено доказателство за заплащане на възнаграждението по банков път, поради което за тази сума не е следва да бъде издавана заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на районният съд следва да бъде отменено в обжалваната част.

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд, в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина /чл. 10 ГПК/ пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Съдът следва служебно да провери всички правнорелевантни факти, да прецени сам доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон /в този смисъл - ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК/. Следователно в производството по обжалване на определения и разпореждания на първата инстанция въззивният съд действа в условията на пълен въззив, без да са приложими ограниченията относно обхвата на дейността му. Това означава, че при формиране на преценката си за правилността на обжалвания акт, въззивният съд служебно проверява всички правнорелевантни факти, като в 2 това производство е допустимо навеждането на нови факти и попълването на делото с други доказателства за изясняване на обективната истина, т.е. ограниченията на чл. 266 и чл. 269 ГПК не се прилагат /в този смисъл определение № 132/28.03.2022 г. по ч. т. д. № 147/2022 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 47/08.02.2022 г. по ч. т. д. № 865/2021 г. на ВКС, І т. о./.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 и сл. ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

Според задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

По делото се установява първата предпоставка за присъждане на разноски в заповедното производство, доколкото районният съд е уважил искането на заявителя за вземанията, представляващи дължима цена за доставена питейна вода за периода от 01.01.2022 г. до 04.10.2023 г. и лихва за забава за периода 15.11.2023 г. до 20.06.2024 г.

От друга страна, от представените със заявлението по чл. 410 ГПК договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024 г. и пълномощно от същата дата се установява, че адв. И. Ж. М. е поел задължение за предоставяне на процесуална защита на възложителя „ВИК“ ЕООД – гр. С.З. в заповедно производство по чл. 410 ГПК пред Районен съд – К. срещу Й. К. Д., с адрес: с.

Т., общ. П.Б., партида № 122000120, като възложителят се е задължил да заплати в полза на адв. М. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Същевременно страните са уговорили изрично, че възнаграждението е платимо „по сметка, при подписване на договора“.

Видно от представеното с настоящата частна жалба писмено доказателство – заверено копие от авизо за преводно нареждане на 02.07.2024 г. жалбоподателят „ВИК“ ЕООД – гр. С.З. е заплатил по банкова сметка на адв.

И. Ж. М. сумата от 400 лева, а като основание за извършеното плащане наредителят е посочил трите имена на длъжника - Й. К. Д., както и в съкратен вид думите „адвокатски хонорар по договор“.

Както се изясни, макар посоченото писмено доказателство да е представено едва с подадената срещу разпореждането на районния съд частна жалба, същото трябва да бъде съобразено от въззивната инстанция, с оглед задължителните постановки на цитираното по-горе ТР № 6/15.01.2019 г. по 3 тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК.

От представеното авизо се установява несъмнено фактът на плащането на адвокатско възнаграждение за процесното заповедно производство, като този извод се подкрепя и от обстоятелството, че паричният превод по сметка на адв. М. е извършен едва осем дни преди подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК.

Ето защо, доколкото в случая жалбоподателят е доказал извършването на посочените по-горе разноски в размер на 400 лева, то и за тази сума следва да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

С оглед изложеното, частната жалба се явява основателна, поради което разпореждането на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, а отхвърленото искане по заявлението - да се уважи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3106/11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1768/2024 г. на Районен съд – К., VI граждански състав, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението на жалбоподателя "ВИК" ЕООД – гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Й. К. Д. за сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024 г., като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на кредитора "ВИК" ЕООД – С.З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „******, срещу длъжника Й. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: област С.З., община П.Б., село Т., за заплащане на сумата от 400 лева - разноски в производството пред Районен съд – К., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К., VI граждански състав, за издаване на заповед за изпълнение, съгласно диспозитива на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4