Решение № 14 от 02.06.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр. Добрич , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас М. Каменски

Милена И. Хараламбиева

Калиптен И. Алид при участието на секретаря Елица В. Александрова в присъствието на прокурора Свилена Иванова Костова (ОП-Добрич) като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно административно наказателно дело № 20213200600121 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, във вка с чл.378, ал.5 от НПК, по жалба на защитника на И. О. С. срещу решение №260016/25.02.2021г. по н.а.х.д.№295/2019г. на РС-гр.Б.

С атакувания първостепенен акт И.С. е признат за виновен в това, че на ***.2017 г. в с. С., при управление на лек автомобил „Фиат Брава“ с ДК№***, излизайки от крайпътна територия-паркинг до републикански път №II-27, нарушил правилото по чл.37, ал.2 от ЗДвП-да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път, като по непредпазливост причинил на И. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трапецовидната кост на дланта на дясната ръка, довело до затруднение при движението на крайника за период от 1,5-2 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр2, във в-ка с чл.342, ал. 1 от НК.

На основание чл.78а от НК С. е освободен от наказателна 1 отговорност с налагане на административни наказания глоба в размер на 1000лв. и лишаване от правоуправление за срок от две години. На лицето са възложени и сторените по делото разноски.

Решението е обжалвано с доводи за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили и неправилно прилагане на материалния закон.

По същество оплакванията се свеждат до твърдяно несъобразяване с разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК-установяване на нови фактически положения, както и до ограничаване на правото на защита чрез неизпълнение на задължението по чл.13 от НПК. Пледира се за отмяна на атакувания акт и признаване на жалбоподателя за невинен по повдигнатото обвинение, алтернативно-за връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.

Представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал и изложените от страните доводи, настоящият състав счете депозираната от защитата жалба за основателна:

С внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност и санкциониране по административен ред, по силата на чл.378, ал.3 от НПК първостепенният съд е бил обвързан от инкриминираните от обвинението фактически положения, сред които:

1.На ***.2017 г. в с. С., при управление на „Фиат Брава“ с ДК№***, излизайки от крайпътна територия-паркинг до републикански път №II-27, за да предприеме завой на ляво, С. нарушил правилото по чл.37, ал.2 от ЗДвП-да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път, въпреки че преди маневрата спрял, огледал се и след като забелязал приближаващия 2 отляво автомобил „Ауди АЗ“ с ДК№***, движещ се към гр.Б., не възприел същия като опасност и предприел пресичане на лентата му за движение, за да навлезе в тази към гр.Д./двата последни абзаца от л.1 на постановлението на РП-гр.Б./.

2.Непосредствено преди произшествието управляваният от Х. В. автомобил „Ауди АЗ“ се е движел със скорост от около 40-50км/ч., т.е. в рамките на позволената такава в населено място, като при навлизането на втория автомобил в собствената му лента е отстоял на около 10-15м. от мястото на удара.

Изхождайки от заключението по назначената в съдебно заседание АТЕ, първостепенният съд е приел за доказано, че:

-Произшествието е настъпило на пътен участък с въведено ограничение на скоростта до 30км/ч;

-Непосредствено преди произшествието управляваният от Х. В. автомобил се е движел с около 62,75км/ч, а този на С.-с около 29,38км/ч, което означава, че подсъдимият не е спрял преди да навлезе на републикански път №II-27;

-При пресичането на траекториите на автомобилите разстоянието между тях е възлизало на около 8,97м., а не на 10-15м.;

-Реалната опасна зона за спиране на В., възлизаща на 50,71м. не е позволявала избягване на сблъсъка, а резултатът би бил същия и при съблюдаване на действащото за пътния участък ограничение от 30км/ч, когато опасната зона за спиране би била от порядъка на 17,24м.

Така на практика, приемайки за установени тези четири нови фактически положения, първостепенният съд действително е нарушил императивната разпоредба на чл.378, ал.3 от НПК, допускайки отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изразяващо се в накърняване правото на защита и съставляващо основание за прилагане правилото по чл.335, 3 ал.2 от НПК-отмяна на първостепенния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Наред с констатираното нарушение, при постановяване на решението си районният съд е пропуснал да изследва и друго, особено съществено обстоятелство, предмет на защитната теза. В случая новоустановената скорост на управлявания от подсъдимия автомобил, хипотетично предполага вследствие на маневрата същият да е освободил изцяло лентата за движение към гр.Б. за около секунда и половина-времето, за което автомобилът на В. би изминал въпросните 8,97м. при движение със скорост ненадхвърляща разрешената за пътния участък такава от 30км/ч. Изясняването на този въпрос очевидно е пряко свързан и с формирането на изводи относно причинно-следствената връзка между поведението на всеки от водачите и настъпилите обществено опасни последици. В случая обаче дължимото в тази насока произнасяне от страна на първата инстанция липсва.

Що се касае до оплакванията, свързани с бездействието на първата инстанция за потвърждаването на автентичността и достоверността на писмените доказателства относно работоспособността и трудовата ангажираност на пострадалата в периода непосредствено след претърпяната телесна повреда, настоящият състав приема допуснатото нарушение по чл.13 от НПК за напълно формално и негодно да бъде определено като съществено.

Квалифицираната въз основа на медико-биологични критерии травма е определена като средна телесна повреда поради това, че е била от естество да обуслови затруднение при движението на крайника за период от 1,5-2 месеца. Каква е била реалната степен на затрудняването, позволявало ли е същото извършването на физическа дейност по трудов договор и как пострадалата е успявала да изпълнява трудовите си задължения, са обстоятелства, които сами по себе си не изключват вида и естеството на инкриминирания общественоопасен 4 резултат и по същество са неотносими към предмета на доказване по чл.102, т.2 от НПК.

За неоснователни съдът прие и възраженията, свързани с вида и правната квалификация на претърпените от подсъдимия увреждания, доколкото повдигането на обвинение за престъпление от общ характер е прерогатив единствено и само на прокуратурата, поради което конкретните оплаквания следва да бъдат отнесени именно към държавното обвинение, в т.ч. по реда на инстанционния надзор.

Воден от изложените констатации и на основание чл.335, ал.2, във в-ка с чл.378, ал.5 от НПК, настоящият състав РЕШИ:

Отменя решение №260016/25.02.2021г. по н.а.х.д.№295/2019г. на РС-гр.Б., като връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5