Решение № 799 от 18.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Пазарджик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100602 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД от И. Н. Н. против "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 330,90 евро, като дадена без основание по сключен между страните Договор за обезпечен потребителски кредит № 1286447 от 17.04.2025г.

Ищецът твърди, че на 17.04.2025 г. е сключил от разстояние, по реда на ЗПФУР, с ответника Договор за заем № 1286447 за сумата от 1500 лева, който следвало да бъде издължен на 18 месечни вноски, при ГЛП 49% и ГПР 64%.

Крайната сума, която се задължил да върне възлизала на 2285.50 лева.

В чл. 6, ал. 1 от Договора се предвижало задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по договора за кредит, а чл. 6, ал. 3 го задължавала кредитополучателя да предостави такова.

Твърди, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.7, ал.5 от Договора, следвало да заплати неустойка в размер от 1476.49 лева. Сумата се разсрочвала и се дължала падежните дати на вноските по кредита.

Излага, че е усвоил сумите по кредита.

В изпълнение на задълженията по договора извършил следните плащания: на 27.05.2025 г. – 191.70 лева; на 26.06.2025 г. – 52.25 лева; на 26.06.2025 г. – 224 лева; на 27.08.2025 г. – 52.25 лева; на 26.09.2025 г. – 209 лева; на 27.10.2025 г. – 209 лева; на 26.11.2025 г. – 209 лева; 27.11.2025 г. – 1000 лева или общо 2147.20 лева.

Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на чл.

1

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Предвиденото задължение за осигуряване на обезпечение в кратък срок от 13 дни от едно физическо лице с размер на заплатата не по-малък от два пъти МРЗ или две физически лица с размер на заплатата не по-малък от МРЗ при кредит до 2000 лева, както и да не са поръчители по други кредити, да не са кредитополучатели по други договори с кредитора, да нямат забавени кредити при други финансови институции, да предоставят документ за размер на заплатата си, било неизпълнимо.

Освен това дори такъв да бъде осигурен, същият можело да не бъде одобрен от кредитора, което водело да начисляване на неустойка. Освен това в чл.6, ал. 2 от Договора се упоменавало, че обезпечението е от съществено значение за кредитора и той сключва договора с оглед изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечението.

Счита че тези уговорки имали за цел да влезе в сила клаузата за начисляване на неустойка за допълнително възнаграждение на ответника.

Поддържа, че от неизпълнението за предоставяне на обезпечение за кредитора не настъпвали преки вреди, т.е. не претърпявал загуби от неизпълнението, а единствено се лишавал от по-добро събиране при евентуално неизпълнение на основния елемент на договора. Характерът на неизпълнението не бил съществен елемент от договора, а същевременно се търсело обезщетение в размер на главницата.

Настоява, че тази сума не била включена в ГПР, който с включването им би превишил размерите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Недействителността на клаузата за ГПР, обуславяла недействителност на договорите за кредит.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит потребителят следвало да върне само чистата стойност на заема, но не дължи лихви и други разходи. По тези съображения намира, че е заплатил без основание сумата от 330.90 евро.

Поради гореизложеното иска от съда да осъди ответника да му върне сумата от 330.90 евро по Договор за обезпечен потребителски кредит №1286447 от 17.04.2025 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД оспорва основателността на предявения иск.

Намира исковата молба за нередовна поради непосочване от ищеца по банкова сметка. Претендира да бъде оставена без движение и на И. Н. да се укаже да посочи банкова сметка.

Не отрича сключването на договора за кредит от разстояние, както и извършеното от ответника плащане на посочената в исковата молба сума.

Поддържа, че договорът е валидно сключен между страните, поради което платените по него суми са получени от ответното дружество на валидно 2 правно основание, за да покрият отделни погасителни вноски по кредита и не подлежат на връщане.

Счита, че основните им параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и при спазване на изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който са сключени горепосочените договори.

Поддържа, че кредитополучателят е подал искане за сключване на договора, приел е Общите условия, изпратени са му били СЕФ, впоследствие Договорът и Общите условия, предоставени са му заемните суми по посочения от него начин.

Поддържа, че кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите му се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител.

Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването му с неговите условия и е го е получил на посочената електронна поща в приложен файл.

Счита, че в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи извършените плащания по договора.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна с представените по делото доказателства, които обсъди поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а и от представените доказателства – искане за сключване на договор за кредит, подадено чрез електронната система на ответника, съдържащо лични данни на ищеца, разпечатка от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1286447/17.04.2025г., разпечатка от СЕФ, се установява, че между „Кредирект“ ЕООД, в качеството на кредитор и И. Н. Н. в качеството на потребител е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1286447/14.04.2025г. По силата на него кредиторът се е задължил да предостави на потребителя паричен заем в размер на 1500 лева, а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 2285,51 лева на 18 месечни вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 62,98 %.

Съгласно чл. 6 от Договора кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение – един или двама поръчители с определение изисквания към поръчителите за размер на доходите, в противен случай дължи на кредитора неустойка в размер на 1459,19 лева., съгласно чл. 13, ал. 5 от Договора. Сумата за неустойка е дължима на датата на погасителните вноски по договора за кредит. С включване на неустойката общата дължима сума по договора възлиза на 3744,70 лева.

Не е спорно, че заемната сума от 1500 лв. е усвоена от потребителя, с 3 което дружеството кредитор е изпълнило задължението си по договора. За погасяване на задълженията по него са извършени плащания на обща стойност 1097,85 евро, към 09.02.2026г., видно от представеното от ищеца извлечение за извършени плащания /л. 4 по делото/, издадено от ответника и неоспорено от него.

Съдържанието на договорните клаузи налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът „Кредирект“ ЕООД предоставя на потребителя И. Н. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Процесният договор за заем съдържа формално съдържа изискуемите от закона реквизити-спазена е предвидената в закона писмена форма, на която е приравнена формата на електронния документ, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване. Представен е погасителен план, в който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ищецът е информиран за правото му да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено.

Съдът намира за нищожна клаузата в договора по чл. 13, ал. 5 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Според съдебната практика неустойката представлява обезщетение за претърпените 4 от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи.

Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейният обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която е в размер почти равен на главницата, към която се прибавя, т. е. дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение на задължението по кредита. Такава неустойка не може да бъде оправдана.

Вземането на кредитора не може да бъде гарантирано и обезпечено по този начин и подобна уговорка е във вреда на потребителя.

Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е обективно неизпълнимо.

Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68c67679-1111-441b-8d4c-c57a6c23873d