Решение № 16022 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16022 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110100624 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ищеца Р. М. М. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.11.2017 г. до 30.11.2018 г. в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда от 17.09.2018 г. по НОХД № 2383/2018 по описа на СРС, НО, 104 състав, потвърдена с Решение от 10.12.2018 г. по ВНОХД № 4947 по описа за 2018 г. на СГС, НО, VIII въззивен състав, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 30.11.2018 г., до окончателното плащане на сумата, както и за сумата в размер на 4999,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда 30.11.2018 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че срещу него с постановление на СРП било образувано ДП № 3384 ЗМК 1420/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 14980/2017 г. на СРП. Сочи се, че на 16.11.2017 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Било образувано НОХД № 2383/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, по което били проведени шест съдебни заседания. Твърди се, че в проведено на 17.09.2018 г. съдебно заседание представител на СРП изменил обвинението, като в хода на 1 съдебните прения заявил, че поддържа обвинението и направил искане за постановяване на осъдителна присъда. На същата дата била постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда на 20.09.2018 г. бил подаден протест, допълнен с протест от 30.10.2018 г., предвид което било образувано ВНОХД № 4947/2018 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, което приключило в едно съдебно заседание, в което била потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд и същата влязла в сила.

Ищецът твърди, че и двете инстанции са приели, че деянието по така повдигнатото обвинение е несъставомерно. Ищецът поддържа, че в хода на цялото производство бил стресиран и имал проблеми с близките си, тъй като цялото му внимание било фокусирано върху наказателното преследване.

Твърди се, че от една страна той се е изолирал, затворил се в себе си, а от друга - и приятелите му започнали да го отбягват. Сочи, че било засегнато както достойнството и доброто му име в обществото, така и личната му самооценка.

Твърди, че е сторил разноски в наказателното производство за адвокат, които не му били присъдени. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът - Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Поддържа се, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че претърпените вреди са пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение или че от него е последвало накърняване на достойнството и положението на ищеца в обществото. Твърди, че прокуратурата не е разпространявала официална информация за лицето и воденото производство, поради което не е засегнато достойнството и положението му в обществото, а и по делото липсвали доказателства за предхождащата репутация на лицето. Посочва се, че отсъстват доказателства спрямо ищеца да са били извършвани други действия извън правнорегламентираните в хода на наказателния процес. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен, като се сочи, че наказателното производство е приключило в разумен срок, по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, повдигнатото му обвинение не било за тежко престъпление, ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, спрямо него били водени и други наказателни производства, намаляващи интензитета на увреждането. Липсвали данни по делото за твърдените вреди над обичайните размери. Възразява се срещу размера на исканото обезщетение за имуществени вреди, като се прави възражение за обема на извършена защита, алтернативно за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, 2 който не съответствал на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което ответникът счита следва да останат за сметка на лицето, което ги е сторило. Оспорва се претенцията за заплащане на законна лихва за забава, като се сочи като начален момент на дължимост датата 10.12.2018 г. (датата на влизане в сила на присъдата), и се възразява за погасяването й по давност. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в настоящото производство. Направено е искане съдът да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца Р. М. М. с постановление на СРП е образувано ДП № 3384 ЗМК 1420/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 14980/2017 г. на СРП; че на 16.11.2017 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

323, ал. 1 от НК; че било образувано НОХД № 2383/2018 г. по описа на СРС, по което е постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, която е влязла в сила след потвърждаването й от Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав, пред който било образувано ВНОХД № 4947/2018 г.

По делото е била приобщена преписка по НОХД № 2383/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, ведно с досъдебно производство № 3384 ЗМК № 1420/2017 по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. 14980/2017 по описа на СРП, ВНОХД № 4947/2018 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, ВНОХД № 4480/2018 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, ВНЧД № 2907/2018 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав.

С постановление от 16.11.2017 г., предявено на ищеца на 28.11.2017 г., ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. С постановлението на обвиняемия е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. След привличането на ищеца като обвиняем е проведен разпит на същия. В хода на привличането и предявяването на разследването като упълнамощени защитници са участвали адвокат Ж. и адвокат Василев, последният с пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 309 от преписката. Вписаната като договорено възнаграждение е сумата в размер на 300,00 лева без ДДС. В договора не е отбелязан начин на плащане и не е попълнена графата за платена сума в брой или по сметка. В досъдебното производство липсват други доказателства за заплащането на уговорения хонорар. На л. 310 от преписката се намира пълномощно в полза на адвокат Ж., но липсва договор за правна защита и съдействие със същия.

3

На 07.02.2018 г. е бил входиран в СРС обвинителният акт срещу ищеца, а делото по НОХД № 2383/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, е образувано на 08.02.2018 г. С разпореждане от 09.02.2018 г. съдиятадокладчик е насрочил разглеждане на делото в разпоредително заседание на 26.03.2018 г. В разпоредително заседание е потвърдено изпълнението на взетата вече мярка за неотклонение „подписка“ спрямо ищеца в качеството му на подсъдимо лице.

С протоколно определение от 04.06.2018 г. съдът е отменил хода на съдебното следствие и е насрочил делото за разпоредително заседание, в което е постановен отказ за конституиране на частен обвинител и граждански ищец по делото, не е допуснат за съвместно разглеждане в същото производство на предявения граждански иск, потвърдена е мярката за неотклонение „подписка“ и делото е отложено за 02.07.2018 г.

Срещу протоколното определение за постановения отказ за конституиране на частен обвинител е била подадена частна жалба. За разглеждане на същата е било образувано на 25.06.2018 г. ВНЧД № 2907/2018 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С определение от 27.06.2018 г.

СГС е потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

В открито съдебно заседание на 17.09.2018 г. на основание чл. 287, ал. 1 от НПК е допуснато изменение в обстоятелствената на обвинението. С присъда от 17.09.2018 г. съдът е признал за невиновен ищеца по повдигнатото му обвинение и с протоколно определение от същата дата е отменил мярката му за неотклонение. По делото са били проведени общо 6 открити съдебни заседания, на които ищецът в качеството му на подсъдим се е ползвал от защитата на упълномощен защитник – адвокат Ж., който се е явявал на всяко открито съдебно заседание.

След постъпил протест от 20.09.2018 г. от СРП е било образувано ВНОХД № 4480/2018 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав. С определение от 17.10.2018 г. съдът е прекратил въззивното съдебно производство за администриране по реда на чл. 321 от НПК на въззивния протест. Впоследствие на 02.11.2018 г. е образувано ВНОХД № 4947/2018 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав. Видно от преписката, освен прокуроски протест срещу оправдателната присъда е постъпила и жалба от лица, които не са били конституирани като главни страни в производство. По делото е било проведено едно открито съдебно заседание, в което не е провеждано съдебно следствие, а ищецът е бил представляван от адвокат Ж..

С решение № 1271/10.12.2018 г. въззивният съд е потвърдил пъроинстанционната оправдателна присъда. Решението е било окончателно.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост и справките касателно 4 предходни производства срещу ищеца, към момента на провеждане на процесното наказателно производство същият е бил с чисто съдебно минало, като преди това срещу него е било повдигано обвинение за подкуп, по което е бил оправдан.

По делото е обявено за безспорно, но и се представят доказателства, че ищецът е заплатил сумата от 4999,20 лева, представляваща адвокатски хонорар за защита в първоинстанционното съдебно производство.

От събраните по делото гласни доказателства от разпита на Магдалена Г.а Василева се установява, че по време на наказателното преследване ищецът изживял стрес, бил напрегнат и се чувствал зле. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част поради тяхната логичност и последователност, както и предвид обстоятелството, че свидетелят е имал контакт с ищеца по време на висящността на наказателния процес поради работните им отношения. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта относно разказаното за ужаса, който ищецът е изживявал „при всяко позвъняване на телефона“, доколкото съдът счита, че разказът на свидетеля в тази част представлява преекспониране на собствените съждения, а не предаване на непосредствените впечатления, още повече че по делото не се доказа, че свидетелят и ищецът са полагали труд в едно и също помещение или при други обстоятелства, позволяващи константното проследяване на реакциите на ищеца при опит за контакт с него, а само че са работили през определен период в едно и също дружество. Свидетелят разказва, че колегите на ищеца изпитвали неудобство от контакта си с ищеца. Свидетелката обаче сама заявява, че не и е известно същите да са знаели за воденото наказателно производство срещу ищеца. Предвид това съдът не счита, че възприетото от свидетелката поведение на колегиалното обкръжение на ищеца е било проявление на знанието им за водения наказателния процес.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да възникне правото на увредения за обезвреждане на имуществени и неимуществените вреди, причинени му вследствие на повдигане на незаконно обвинение, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки: на ищеца да е било повдигнато обвинение от Прокуратурата за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени вреди и причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между 5 наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на длъжностно лице при Прокуратурата – арг. от чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ. Отговорността се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на Прокуратурата като държавен орган. Възникването е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение.