Решение № 1228 от 02.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 264622 от 22.02.3024г. подадена от ответника Т. В. Т., представляван от адв. Л. от САК, с която обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон Решение № 260101 от 08.02.2024г., постановено по гр. д. № 15873 по опис на Софийски градски съд за 2019 г. В жалбата се излага, че приетата о т съда правна квалификация на предявения иск не е съответна на фактите по делото. Счита, че отговорността на ищеца може да бъде основана върху неизпълнение на договорни отношения, а не върху твърдение за осъществен деликт. Моли да отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивна жалба, в която ищецът, сега въззиваема страна, а именно "Прокредит банк" ЕАД оспорва жабата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.

Настоящият въззивен съд, като съобрази правомощията си очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК констатира, че решението е валидно и допустимо, а по оплакванията за неправилно приложен материален закон, приема следното:

Исковата претенция на „Про Кредит Банк (България)” ЕАД срещу Т. В. И. е осъдителна за заплащане на 39 950 лева, претендирани като имуществени вреди, настъпили в следствие на противоправни деяния, осъществени от физическо лице. Всяко от деянията – 1 общо две, извършени в периода от 16.12.2014 г. – 17.12.2014 г. в гр. София, се изразява във въвеждане на компютърни данни в електронно банкиране по договор между банката и търговското дружество „ТРАНС АУТО КЪМПАНИ“ ЕООД и получаване на парична сума в размер на 40 000 лева, която не се следва от договора. Физическото лице е управител на дружеството и по този факт, спор между страните няма. Между страните няма спор, както в първата, така и във възизвната инстанция и, че деянията са осъществени от управителя на дружеството, а именно Т. В. И.. Противоправността им е съдебно призната, с влязла на 02.08.2021 г. в законна сила присъда, постановена на 29.06.2020 г. по НОХД №6355 по опис на Софийски районен съд за 2019 г. Присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От събрания като писмено доказателство официален документ – присъда и мотиви към нея, се установява, че ответникът е извършил противоправни деяния, че е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 212 а, ал.2, вр..ал.1 вр. чл. 26 от НК. Пред въззивния съд е поставен въпроса, дали престъплението, в което е признат за виновен ответника е и основание за връщане на сумите или рискът несъответствие между въведените електронно данни и наличностите в сейфа е предварително уговорен между дружеството и банката в договор за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф, сключен на 16.12.2014 г.

Настоящият въззивен съд приема, че покриването на рискове от търговски сделки следва винаги от договор, в който едната от страните е търговеца, който има интерес да покрие риск. Покриването на рискове, в зависимост от вида на риска може да се уговори в договор между двете договарящи страни, между едната от тях и трето лице /застрахователно дружество и/ или поръчител/. Когато обаче, един от търговците е понесъл имуществена вреда в следствие на престъпление, извършено от физическо лице, било то и представляващ страната по договора /търговското дружество/, настъпилите вреди се претендират по реда на чл. 45 от ЗЗД. Договорът за депозиране на парични средства чрез депозитен сейф е сключен между търговско дружество и банката. В раздел V, озаглавен „Заверка на сметка на клиента“ са предвидени последиците при несъответствие на преброената сума и информацията, въведена по сметката посочена във вносната бележка.

Уговорено е правото на банката да извършва коригираща операция по сметката на клиента при несъответствие, констатирано чрез преброяване между наличността и обявената стойност. Претенцията на Банката в разглеждания случай, не произтича от уговорката по договора, а от факта, че ответникът е получил суми, които не е внесъл по сметката на представляваното от него дружество. С договора е уредена хипотеза при грешка, който изключва вината, а в случая деянието на ответника е виновно /умишлено/ престъпление. От деянието е настъпила имуществена вреда за ищеца, който претендира обезщетение в размера на вредата, като между страните липсва какъвто е да е спор, че сумата от 39 950 лева е изтеглена от ответника, но не е била внесена предварително в депозитния сейф.

Фактическите състави на деликтната и договорната отговорност са различни и не се конкурират. Нищожни са договорите, в които се уговарят последици от противоправни деяния извършени във формата на престъпления. Затова имуществената отговорност се 2 реализира на основание чл. 45 от ЗЗД, винаги когато се установи, че деецът е извършил престъпление, ако се установи и пряка причинно следствена връзка между деянието и противоправния резултат. Пострадалият може да насочи претенцията към трето лице, ако е уговорил обезпечение на риска със застраховател, но е негово право да насочи претенцията си и към дееца - физическото лице, признато за виновно в извършване на престъплението.

Поради липсата на спор по фактите и съвпадане в правните изводи между първата и настоящата въззивна инстанция, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските: С оглед изхода от спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, а именно "Про кредит банк" ЕАД. Въззивният жалбоподател е представляван от адвокат, служебно назначен от съда. Процесуалният представител на ответника е изготвил и подал въззивната жалба, поради което следва да му бъде присъдено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лева. Този разход, поет от Бюджета на Софийски апелативен съд, се дължи от ищеца предварително както и дължимата държавна такса за образуване на въззивното производство. Страната е останала задължена за този разход, поради което следва сумите да бъдат събрани допълнително. Ищецът, сега въззиваема страна е представлявана от адвокат, на който е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 4615.20 лева. Размерът на възнаграждението, не е възразен за прекомерност.

Въззивния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати освен адвокатското възнаграждение и дължимата държавна такса за въззивното разглеждане на делото, която съобразно обжалваемия интерес е в размер на 799 лева и също не е била събрана предварително.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 260101 от 08.02.2024г., постановено по гр. д. № 15873 по опис на Софийски градски съд за 2019г.

ОСЪЖДА „Про Кредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане” бул. „Т. Александров” № да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разход за възнаграждение на служебно назначен процесуален представител на ответника, осъществил процесуално представителство пред въззивната инстанция и 799 /седемстотин седемдесет и девет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за образуване на въззивно производство по в. гр. д. № 1010 по опис на Софийски апелативен съд за 2024г., на основание чл. 77 от ГПК

ОСЪЖДА Т. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** район „***”, ж. к.

„***” № *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „ Про Кредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане” бул. „Т.

3

Александров” № сумата от 4615. 20 /четири хиляди шестстотин и петнадесет точка двадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за процесуално представителство, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разход за възнаграждение на служебно назначен процесуален представител на ответника, осъществил процесуално представителство пред въззивната инстанция и 799 /седемстотин седемдесет и девет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за образуване на въззивно производство по в. гр.д. № 1010 по опис на Софийски апелативен съд за 2024г., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО в размер на 300 лева в полза на адвокат Х. Л. от САК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4