Решение № 6342 от 08.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9516/2022
- Вид
- Решение № 6342
- Подписан
- 08.12.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6342 гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100509516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ю.Б. “ АД срещу решение № 3850 от 26.04.2022 г., постановено по гр. дело № 44131/2021 г. по описа на СРС, 173 състав. С цитираното решение е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. П. А. не дължи на „Ю.Б. “ АД сумата от 8781,48 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.06.2008 г., сключен с "Алфа Банка" - клон България, чийто правоприемник е ответникът, за периода 22.11.2013 г. - 13.06.2016г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият - Т. П. А., е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Моли се решението на районен съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срок, доколкото същата не е била връчена на адреса, посочен от страната за връчване на призовки и съобщения, поради което и не е започнал да тече срок за подаване на жалбата, както правилно е приел СРС.
На първо място следва да се отбележи, че предявеният иск е допустим. Предмет на настоящето дело са отхвърлените установителни искове по гр. д. № 74351/2018г. на СРС, 120 с-в. Видно от исковата молба по това дело ищецът е предявил иск за сумата от общо 15285 лв. главница. С решението на СГС по гр. д. № 206/2020г. на СГС, II д с-в е отменено частично решението на СРС, 120 с-в, като е уважен искът за сумата от 6503.88 лв. и отхвърлен за разликата от 8781.12 лв. Искът по настоящето дело е предявен за 8781.48 лв.
/тоест 0.36 лв. повече/, като тази разлика от 0.36 ст. идва от установената от вещото лице като дължима сума по гр. д. № 74361/2018г. на СРС, 120 с-в – 15285.36 лв. вместо претендираната от ищеца по това дело 15285 лв. Ето защо, главницата от 8781.12 лв. по настоящето дело е била предмет на исковете по гр. д. № 74351/2018г. на СРС, 120 с-в, която е била отхвърлена. В частта за 0.36 лв. се предявява за първи път по настоящето дело. По отношение на главницата от 8781.12 лв. обаче не е налице сила на пресъдено нещо, доколкото се твърди настъпване на нови факти – настъпила погасителна давност след приключване на производството по това дело с влязъл в сила акт на съда. В проведеното второ по делото заседание пред СРС ищецът е уточнил, че предмет на настоящето дело е този период, който не е обхванат от предмета на гр. д. № 74351/2018г. Ето защо, предявените искове са допустими, но за периода след влизане в сила на решението по гр. д.
№ 74351/2018г. на СРС, 120 с-в до датата на исковата молба по настоящето дело.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно, поради следните съображения.
Настоящият състав не споделя изводите на СРС за изтекла погасителна давност, тъй като последният падеж за изплащане на задълженията по договора е бил 13.06.2016г., а ответникът не е установил настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. СРС правилно е посочил, че се твърдят нови факти – изтичане на погасителна давност след приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт на 15.03.2021г. В противен случай производството би било недопустимо. Въпреки това е приел, че началото на погасителната давност започва да тече на 13.06.2016г., като не е взел 2 предвид, че периодът 13.06.2016г. до 15.03.2021г. е бил обхванат от воденото предходно дело между страните и по отношение на него има СПН. Основателни са изложените във въззивната жалба доводи в тази връзка.
Не може да се приеме, че кредиторът бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд с отрицателен установителен иск. Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По предявения отрицателен установителен иск кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. При предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК решението, с което ОУИ е отхвърлен, не е изпълнително основание, но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника, тоест да очаква длъжникът да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно, или ще предяви насрещен осъдителен иск, за да породи решението и изпълнителна сила.
В този смисъл и решение № 50017/27.03.2023г. по гр. д. № 720/2022г., ВКС, ГК, IV отд. съдът приема, че „погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен”.
Предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие, прекъсващо давността. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Решението, с което се отхвърля отрицателният иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение, като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 2 ЗЗД – в този смисъл и решение № 257/30.04.2020г. по гр. д. № 694/2019г., III ГО на ВКС.
Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ. Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането.
Решението на СГС е влязло в сила на 05.03.2021г., видно от направеното отбелязване, а искът по настоящето дело е предявен на 27.07.2021г., поради което не е изтекла предвидената в закона давност нито по отношение на главницата, нито за лихвите.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като неправилно в частта за сумата от 8781.12 лв.
3
Сумата от 0.36 лв. не е била предмет на воденото предходно дело между страните, поради което по отношение на нея е изтекла предвидената в закона давност и в тази част решението следва да се потвърди.
По разноските:
В представеното пълномощно от въззивника не е посочен размер на уговорено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда такова, въпреки заявеното с въззивната жалба искане за присъждане на разноски в първоинстанционното производство.
Разноски пред въззивна инстанция не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3850 от 26.04.2022 г., постановено по гр. дело № 44131/2021 г. по описа на СРС, 173 състав, в частта, с което съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. П. А., ЕГН **********, не дължи на „Ю.Б. “ АД, ЕИК *******, сумата от 8781,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.06.2008г., сключен с "Алфа Банка" - клон България, чийто правоприемник е ответникът и е осъдил „Ю.Б. “ АД да заплати разноски в размер на 1351,26 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. А., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено, че Т. П. А. не дължи на „Ю.Б. “ АД, ЕИК *******, сумата от 8781,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.06.2008г., сключен с "Алфа Банка" - клон България, чийто правоприемник е ответникът, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с което съдът е признал за установено, че Т. П. А. не дължи на „Ю.Б. “ АД, ЕИК *******, сумата от 0.36 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.06.2008г., сключен с "Алфа Банка" - клон България, чийто правоприемник е ответникът.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5